Историята и Путин: Защо разплатата е неизбежна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Желанието да се „ твори история “ е присъщо на властническите политици. Въпреки това съветският президент Владимир Путин със своите „ реконструкции “ съумя да надмине мнозина. През лятото на 2021 година той разгласява на два езика публикация „ За историческото единение на руснаци и украинци “, в която се опита да потвърди, че държавността е „ дадена на Украйна от руското държавно управление “, а като цяло, Ленин доста бърка, „ предавайки “ на Съветска Украйна част от земите на „ историческа Русия “ “. Разбира се, историците от дълго време сложиха точката над „ i “ в този опус, само че за „ Историята от Путин “ би трябвало да приказваме още веднъж и още веднъж, тъй като съветският президент непрекъснато употребява исторически стандарти в свои ползи.
„ История от Путин “ или метод за оправдаване на военни закононарушения
Така да вземем за пример фактът, че Путин непрестанно назовава украинския народ „ приятелски “, до момента в който изпраща съветската войска в „ братоубийствена война “, не е неочакван, защото тезата за „ тристранния славянски народ “ обслужва идеологическите потребности на съветските (и съветските) управляващи от XIX век. И макар, че не беше планувано украинците и беларусите да станат равни на руснаците в тази структура, употребата на това „ приятелство “ остава един от крайъгълните камъни на съветската политика, написа в свои разбор cyprus-daily.news.
Всъщност кремълският деспот повтаря грешката на себеподобните му: той се пробва да подчини Историята за себе си, да я поправя в преференциална за себе си светлина. Руската държавна и военна машина е настроена за недомисленото осъществяване на тези мечти и пропагандата за идеологическата им поддръжка.
Например, историята за „ разпнатото момче в Славянск “ (може би най-известният фалшификат на хибридната война на Русия против Украйна и света) е единствено повтаряне, актуализиране на остарялата пропагандна акция „ Убий германеца “, заглавие през 1942 година от Константин Симонов.
Тези прояви на агитация са подчинени на желанието да се дехуманизира врага, да се принудят свои бойци да убиват тези, които управляващите са показали като врагове, без доста да се замислят. В същия подтекст би трябвало да се преглежда и опитът за подправен арбитражен съд против „ азовците “, от който Русия към момента не се е отказала.
Както потвърждава човешката история, в процеса на основаване на събития, които ще претендират да бъдат исторически, наподобява значимо е да се работи съответно на обстановката в страната и света.
Путин, който съобщи, че „ Няма да допуснем повтаряне на Сребреница в Донбас “, продължи единствено до февруари 2022 година, тъй като по-късно последваха Буча, Мариупол, Изюм. Географското разстояние сред местата на най-известните военни закононарушения на Руската федерация допуска, че те не са били инцидентен детайл в проявата на ненавист към съответни персони, а част от държавната идеология на Руската федерация. „ Кой ви разреши да живеете толкоз добре? “, попитаха съветските нашественици жителите на окупираните от тях селища в Украйна. И убиваха – убиваха цивилни в Буча и военнопленници в Оленовка с възприятието за личната си безотговорност.
Ще отмъсти ли историята на Путин?
Путин поредно популяризира средновековното право на мощния в окупираните украински територии, което ползва в Русия, като че ли не е имало вековна човешка еволюция, хуманистични хрумвания и възгледи. Сякаш ги нямаше ужасите от Първата и Втората международна война, написани с кръвта на Женевските конвенции и Декларацията за правата на индивида.
Украйна заплаща скъпо за слабото познаване на политическите елити на историята на връзките сред руснаци и украинци, за пренебрегването на опасността от великоруския национализъм, научила от горчив опит, че някогашната метрополия може да трансформира зле скритите си фантомни болки във военни закононарушения.
Путин ще заплати и за изопачаването на историята, за нейното утилитарно потребление за облекчаване на персоналните му упоритости.
Вече Рамзан Кадиров, чиято военно-политическа кариера стартира в борби против съветските войски в Северен Кавказ и се е трансформирал в „ пехотинец на Путин “, на който е разрешено да подлага на критика съветските генерали, реагира на „ частичната “ готовност в Русия, като отхвърли да реализира такава в Чечня. С това Кадиров освен удостовери догатката за обилни загуби измежду своите бойци, само че и показва, че връзките сред елита в Русия през XXI век има всички признаци на феодализъм, чак до намек за непокорство от страна на сюзерена.
Що се отнася до самата готовност, още първата реакция на съветски жители към нея подсказва, че тя ще се трансформира в проблем на първо място за съветските управляващи. И демонстративните визити на Путин през първата десетдневка на септември в Калининград (западния анклав на Руската федерация) и Владивосток (Далечния изток), на които малко на брой обърнаха внимание, може и да не спасят обстановката.
Путин, чиято войска не съумя да превземе Киев за три дни, откри собствен личен " Елзас и Лотарингия ", само че нямаше повтаряне нито на капитулацията на врага, нито на провъзгласяването на Германската империя във Версайския замък. Следователно Русия на Путин върви към своя неминуем разпад, доказвайки своята целенасоченост пред света със личните си дейности.
Желанието да се „ твори история “ е присъщо на властническите политици. Въпреки това съветският президент Владимир Путин със своите „ реконструкции “ съумя да надмине мнозина. През лятото на 2021 година той разгласява на два езика публикация „ За историческото единение на руснаци и украинци “, в която се опита да потвърди, че държавността е „ дадена на Украйна от руското държавно управление “, а като цяло, Ленин доста бърка, „ предавайки “ на Съветска Украйна част от земите на „ историческа Русия “ “. Разбира се, историците от дълго време сложиха точката над „ i “ в този опус, само че за „ Историята от Путин “ би трябвало да приказваме още веднъж и още веднъж, тъй като съветският президент непрекъснато употребява исторически стандарти в свои ползи.
„ История от Путин “ или метод за оправдаване на военни закононарушения
Така да вземем за пример фактът, че Путин непрестанно назовава украинския народ „ приятелски “, до момента в който изпраща съветската войска в „ братоубийствена война “, не е неочакван, защото тезата за „ тристранния славянски народ “ обслужва идеологическите потребности на съветските (и съветските) управляващи от XIX век. И макар, че не беше планувано украинците и беларусите да станат равни на руснаците в тази структура, употребата на това „ приятелство “ остава един от крайъгълните камъни на съветската политика, написа в свои разбор cyprus-daily.news.
Всъщност кремълският деспот повтаря грешката на себеподобните му: той се пробва да подчини Историята за себе си, да я поправя в преференциална за себе си светлина. Руската държавна и военна машина е настроена за недомисленото осъществяване на тези мечти и пропагандата за идеологическата им поддръжка.
Например, историята за „ разпнатото момче в Славянск “ (може би най-известният фалшификат на хибридната война на Русия против Украйна и света) е единствено повтаряне, актуализиране на остарялата пропагандна акция „ Убий германеца “, заглавие през 1942 година от Константин Симонов.
Тези прояви на агитация са подчинени на желанието да се дехуманизира врага, да се принудят свои бойци да убиват тези, които управляващите са показали като врагове, без доста да се замислят. В същия подтекст би трябвало да се преглежда и опитът за подправен арбитражен съд против „ азовците “, от който Русия към момента не се е отказала.
Както потвърждава човешката история, в процеса на основаване на събития, които ще претендират да бъдат исторически, наподобява значимо е да се работи съответно на обстановката в страната и света.
Путин, който съобщи, че „ Няма да допуснем повтаряне на Сребреница в Донбас “, продължи единствено до февруари 2022 година, тъй като по-късно последваха Буча, Мариупол, Изюм. Географското разстояние сред местата на най-известните военни закононарушения на Руската федерация допуска, че те не са били инцидентен детайл в проявата на ненавист към съответни персони, а част от държавната идеология на Руската федерация. „ Кой ви разреши да живеете толкоз добре? “, попитаха съветските нашественици жителите на окупираните от тях селища в Украйна. И убиваха – убиваха цивилни в Буча и военнопленници в Оленовка с възприятието за личната си безотговорност.
Ще отмъсти ли историята на Путин?
Путин поредно популяризира средновековното право на мощния в окупираните украински територии, което ползва в Русия, като че ли не е имало вековна човешка еволюция, хуманистични хрумвания и възгледи. Сякаш ги нямаше ужасите от Първата и Втората международна война, написани с кръвта на Женевските конвенции и Декларацията за правата на индивида.
Украйна заплаща скъпо за слабото познаване на политическите елити на историята на връзките сред руснаци и украинци, за пренебрегването на опасността от великоруския национализъм, научила от горчив опит, че някогашната метрополия може да трансформира зле скритите си фантомни болки във военни закононарушения.
Путин ще заплати и за изопачаването на историята, за нейното утилитарно потребление за облекчаване на персоналните му упоритости.
Вече Рамзан Кадиров, чиято военно-политическа кариера стартира в борби против съветските войски в Северен Кавказ и се е трансформирал в „ пехотинец на Путин “, на който е разрешено да подлага на критика съветските генерали, реагира на „ частичната “ готовност в Русия, като отхвърли да реализира такава в Чечня. С това Кадиров освен удостовери догатката за обилни загуби измежду своите бойци, само че и показва, че връзките сред елита в Русия през XXI век има всички признаци на феодализъм, чак до намек за непокорство от страна на сюзерена.
Що се отнася до самата готовност, още първата реакция на съветски жители към нея подсказва, че тя ще се трансформира в проблем на първо място за съветските управляващи. И демонстративните визити на Путин през първата десетдневка на септември в Калининград (западния анклав на Руската федерация) и Владивосток (Далечния изток), на които малко на брой обърнаха внимание, може и да не спасят обстановката.
Путин, чиято войска не съумя да превземе Киев за три дни, откри собствен личен " Елзас и Лотарингия ", само че нямаше повтаряне нито на капитулацията на врага, нито на провъзгласяването на Германската империя във Версайския замък. Следователно Русия на Путин върви към своя неминуем разпад, доказвайки своята целенасоченост пред света със личните си дейности.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ