Иво Христов: Българските партии са готови да се съешат всяка с всяка в името на властта
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Голямата заплаха е основаването на коалиция на войната.
Президентът Радев с право не подписа декларацията на деветимата източноевропейски водачи в поддръжка на приемането на Украйна в НАТО. Тя основава алианс на две скорости. Това разяснява европейският народен представител Иво Христов.
Българският гласоподавател обичайно не прави логически и дълготраен избор.
На вота преди няколко дни мнозина гласоподаваха за ГЕРБ, тъй като се опасяват от хаоса, желаят да се върнат към познатото (както гласеше и предизборната реклама на ГЕРБ).
Други гласоподаваха за “младите ” (в лицето на Кирил Петков, Асен Василев и компания), с цел да детронират “старите ”. Но всички тези гласоподаватели ще получат едно болшинство на милитаристите, болшинство на войната в новия парламент. Това към този момент проличава по излъчените от ГЕРБ водещи лица в договарянията.
Соломон Паси и някогашният президент Плевнелиев са хора, които веят евроатлантическия флаг и вършат войнствени изказвания. Избирателите на десните партии гласоподават за едно, само че рискуват да получат напълно друго. Сигурен съм, че никой от тях не би желал да се озове в бомбоубежище, само че се притеснявам, че това може да се случи.
Войната в Украйна ескалира.
Тя се водеше на територията на Украйна, искри прехвърчаха към Русия заради украинските удари по крайграничните територии, само че с взривяването на „ Северен поток “ войната придобива общоевропейски темперамент. Когато гласоподават за “младите ” против “старите ”, гласоподавателите се поддават на една доста опростенческа алтернатива и, в последна сметка, избират хора, подготвени да вкарат България във война. А когато гласуваш за ГЕРБ, би трябвало да си спомниш, че водачът им обърна позицията си за Северна Македония в границите на един ден.
Това е един мощно подвластен политик, който елементарно може да се отметне от обещанията си. Не е правилно, че няма за кого да се гласоподава. България се слави с огромния брой партии. “Полезният избор ” за огромните партии е пагубна доверчивост. Възможни са всевъзможни разновидности за сформиране на кабинет. Червените линии, които чертаят партиите, са на вниманието на по-наивните гласоподаватели, които им имат вяра. Те нямат никакво значение.
Българските партии са подготвени да се съешат всяка с всяка в името на властта.
За мен огромната заплаха е да не се сътвори коалиция на войната. Решението на президента Румен Радев да не се включи в декларацията на деветимата президенти от Централна и Източна Европа, изразяваща поддръжка за участието на Украйна в НАТО, е безусловно верен и доста умен ход. Ние постоянно разясняваме „ Европа на две скорости “ като заплаха за България да отпадне в резултат на някакви центробежни процеси.
В момента обаче следим по какъв начин НАТО се трансформира в алианс на две скорости. От едната страна имаме източноевропейските страни, намиращи се в периферията на Русия, които употребяват корав език и упорстват за все по-силен ангажимент на Алианса в Украйна.
От другата страна – страни от дълбокия гръб, някои от тях - даже оттатък океана - които се задоволяват с финансова помощ и политическа поддръжка. Скоро този алианс на две скорости може да се окаже доста неподходяща рамка за България, защото ние сме част от страните на първа линия в спора. Не е правилно, че позицията на президента ни слага в изолираност в Европа.
Той би трябвало да мисли за българския интерес, което и прави, а не да се срами от това по какъв начин ще бъде погледнат. Това е безконечната българска илюзия - че би трябвало да робуваме на непознатото мнение, по тази причина и непознатото мнение ръководи нашите дейности. Ние би трябвало да се ръководим единствено от личния си, български интерес. Мисля, че
България е по-близо до присъединението си към Шенген.
Изискванията от дълго време са изпълнени. Дали ще стане, не мога да предсказвам. През миналите месеци България, без да слага никакви условия, сне ветото върху договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз. Това беше извънредно аматьорско държание от страна на кабинета „ Петков “. Междувременно стартира и войната в Украйна, а България одобри на своя територия над 100 000 украински бежанци - хора без визи, без документи.
Всичко това се оказва обикновено и задоволително за Европа. За сметка на това, стотиците хиляди българи, които работят в Шенгенската зона и способстват за благоденствието на тамошните стопански системи, биват проверявани по границите. Това е значителен мотив за приемането ни в Шенген. Относно идното решение на Съвета на Европа и държанието на Нидерландия: то е стимулирано най-много от желанието да запази своето първенстващо състояние като вход за всички европейски стопански системи през пристанището в Ротердам.
Отварянето на южен кулоар - през България - от Близкия Изток, се зловиди на Нидерландия. Това са егоистични съображения. Разширяването на Шенгенската зона е една от доста редките благоприятни условия сега Европа да покаже, че не е изчерпала своята динамичност и към момента може да предложи нещо положително в интервал, в който Съюзът е подложен на такива турбуленции, че не е несъмнено дали ще оцелее.
Голямата заплаха е основаването на коалиция на войната.
Президентът Радев с право не подписа декларацията на деветимата източноевропейски водачи в поддръжка на приемането на Украйна в НАТО. Тя основава алианс на две скорости. Това разяснява европейският народен представител Иво Христов.
Българският гласоподавател обичайно не прави логически и дълготраен избор.
На вота преди няколко дни мнозина гласоподаваха за ГЕРБ, тъй като се опасяват от хаоса, желаят да се върнат към познатото (както гласеше и предизборната реклама на ГЕРБ).
Други гласоподаваха за “младите ” (в лицето на Кирил Петков, Асен Василев и компания), с цел да детронират “старите ”. Но всички тези гласоподаватели ще получат едно болшинство на милитаристите, болшинство на войната в новия парламент. Това към този момент проличава по излъчените от ГЕРБ водещи лица в договарянията.
Соломон Паси и някогашният президент Плевнелиев са хора, които веят евроатлантическия флаг и вършат войнствени изказвания. Избирателите на десните партии гласоподават за едно, само че рискуват да получат напълно друго. Сигурен съм, че никой от тях не би желал да се озове в бомбоубежище, само че се притеснявам, че това може да се случи.
Войната в Украйна ескалира.
Тя се водеше на територията на Украйна, искри прехвърчаха към Русия заради украинските удари по крайграничните територии, само че с взривяването на „ Северен поток “ войната придобива общоевропейски темперамент. Когато гласоподават за “младите ” против “старите ”, гласоподавателите се поддават на една доста опростенческа алтернатива и, в последна сметка, избират хора, подготвени да вкарат България във война. А когато гласуваш за ГЕРБ, би трябвало да си спомниш, че водачът им обърна позицията си за Северна Македония в границите на един ден.
Това е един мощно подвластен политик, който елементарно може да се отметне от обещанията си. Не е правилно, че няма за кого да се гласоподава. България се слави с огромния брой партии. “Полезният избор ” за огромните партии е пагубна доверчивост. Възможни са всевъзможни разновидности за сформиране на кабинет. Червените линии, които чертаят партиите, са на вниманието на по-наивните гласоподаватели, които им имат вяра. Те нямат никакво значение.
Българските партии са подготвени да се съешат всяка с всяка в името на властта.
За мен огромната заплаха е да не се сътвори коалиция на войната. Решението на президента Румен Радев да не се включи в декларацията на деветимата президенти от Централна и Източна Европа, изразяваща поддръжка за участието на Украйна в НАТО, е безусловно верен и доста умен ход. Ние постоянно разясняваме „ Европа на две скорости “ като заплаха за България да отпадне в резултат на някакви центробежни процеси.
В момента обаче следим по какъв начин НАТО се трансформира в алианс на две скорости. От едната страна имаме източноевропейските страни, намиращи се в периферията на Русия, които употребяват корав език и упорстват за все по-силен ангажимент на Алианса в Украйна.
От другата страна – страни от дълбокия гръб, някои от тях - даже оттатък океана - които се задоволяват с финансова помощ и политическа поддръжка. Скоро този алианс на две скорости може да се окаже доста неподходяща рамка за България, защото ние сме част от страните на първа линия в спора. Не е правилно, че позицията на президента ни слага в изолираност в Европа.
Той би трябвало да мисли за българския интерес, което и прави, а не да се срами от това по какъв начин ще бъде погледнат. Това е безконечната българска илюзия - че би трябвало да робуваме на непознатото мнение, по тази причина и непознатото мнение ръководи нашите дейности. Ние би трябвало да се ръководим единствено от личния си, български интерес. Мисля, че
България е по-близо до присъединението си към Шенген.
Изискванията от дълго време са изпълнени. Дали ще стане, не мога да предсказвам. През миналите месеци България, без да слага никакви условия, сне ветото върху договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз. Това беше извънредно аматьорско държание от страна на кабинета „ Петков “. Междувременно стартира и войната в Украйна, а България одобри на своя територия над 100 000 украински бежанци - хора без визи, без документи.
Всичко това се оказва обикновено и задоволително за Европа. За сметка на това, стотиците хиляди българи, които работят в Шенгенската зона и способстват за благоденствието на тамошните стопански системи, биват проверявани по границите. Това е значителен мотив за приемането ни в Шенген. Относно идното решение на Съвета на Европа и държанието на Нидерландия: то е стимулирано най-много от желанието да запази своето първенстващо състояние като вход за всички европейски стопански системи през пристанището в Ротердам.
Отварянето на южен кулоар - през България - от Близкия Изток, се зловиди на Нидерландия. Това са егоистични съображения. Разширяването на Шенгенската зона е една от доста редките благоприятни условия сега Европа да покаже, че не е изчерпала своята динамичност и към момента може да предложи нещо положително в интервал, в който Съюзът е подложен на такива турбуленции, че не е несъмнено дали ще оцелее.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ