Ще успеят ли приятелите на Кремъл на Запад да спасят Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Голяма част от хората водят живот на безшумно обезсърчение. " Това написа американският журналист Хенри Дейвид Торо през 1854 година Това е орис, която бързо застига Владимир Путин, до момента в който той се пробва да се измъкне от пагубния капан, който самичък си сложи в Украйна.
Това написа в коментара си за " Гардиън " колумнистът Симон Тисдал.
Президентът на Русия по разбираеми аргументи мълчи за своята " специфична военна интервенция ". Но безкрайната невъзможност не е това, което той чака. Не е очаквал и коли-бомби в Москва и унизителни офанзиви против крепостта Крим.
Най-малко от всичко Путин очакваше 80 000 съветски бойци да загинат или да бъдат ранени. Заедно с тях умира и неговата неосъществена фантазия от времето на Петър Велики за " велика Русия ". Вече е изчезнала и репутацията му на нещо друго от палач и шарлатанин.
Безкрайното военно мочурище не е сюжет, който Путин може да си разреши, защото постепенно настоящите западни наказания унищожават стопанската система му, а живата мощ и материалите на армията му непрекъснато се изчерпват. Така че какви са опциите му?
Той може да разгласи подправена победа, да съобщи, че " опасността " от НАТО е обезвредена, и да предложи съглашение, с което да признае анексирането на окупираните от Русия територии. Но той сигурно знае, че Киев в никакъв случай няма да одобри непринудено такива условия. Той може да заложи на голяма ескалация на бойното поле, да вземем за пример като употребява Беларус, с цел да открие втори фронт северно от Киев - районът, който не съумя да превземе през февруари. Но не е несъмнено, че генералите му имат тази опция или храброст.
Той сигурно не смее да отстъпи. Така че, до момента в който натискът върху него да реализира пробив пораства, Путин може да реши, че най-хубавият вид е да усили цената на войната за поддръжниците на Украйна - и по този начин да подкопае съпротивата на Киев.
Всъщност той към този момент е почнал. Показателно е, че предходната седмица водачите на Англия, Франция и Германия оповестиха дълготрайна поддръжка за Украйна. Те знаят, че Путин залага на това, че те ще се огънат.
Контекстът е възходящото безпокойствие от енергийната рецесия и рецесията с разноските за живот в Европа, значително породени от нашествието и от намаляването на газовите доставки от страна на Кремъл. Зимните последствия от тази най-студена от всички студени войни могат да се окажат парализиращи.
Но Путин може би едвам в този момент стартира. Той разполага с доста средства, с които да подкопае западното единение и резистентност. Европа е осеяна с елементарно използваеми евентуални огнища на напрежение и геополитически разломи, останали от руско време. По същия метод Русия разполага с неочакван брой съдружници и симпатизанти, разпръснати из политически раздробения европейски пейзаж.
И по този начин, ще могат ли приятелите на Путин на Запад да спасят звяра от Изтока? Беларуският президент Александър Лукашенко към този момент е в ръцете на Путин. Москва обезпечи оцеляването на диктатора, откакто кражбата му на президентските избори през 2020 година провокира митинги в цялата страна. Лукашенко ще направи каквото му се каже.
В Европейски Съюз Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, е считан за троянския кон на Путин. Подобно на мнозина от европейската последна десница, Орбан се възхищава на нетолерантната националистическа идеология и споделя неговите расистки и хомофобски възгледи. Той неведнъж е попречил глобите на Европейски Съюз. Миналия месец той подписа едностранна газова договорка с Кремъл. На Орбан явно не може да се има вяра.
Крахът на реформаторското държавно управление на България през юни и последвалите диалози за възобновяване на връзките с Москва подхранват опасенията, че Путин придобива въздействие, с цел да раздели Европейски Съюз.
Други европейски извънредно десни и извънредно леви популистки партии се разпознават в друга степен с путинистката идеология и консервативните обществени полезности. Те повтарят неговата неприязън към Европейски Съюз. В изследването на Европейския съвет за външна политика от 2016 година като " проруски " са посочени немската Алтернатива за Германия, френският Национален фронт (сега Национална асамблея), австрийската Партия на свободата и белгийската Vlaams Belang. В листата попада и английската Юкип.
Путин може да разчита и на благосклонности от страна на политици от главните партии отвън Европейски Съюз, като Александър Вучич, президент на Сърбия. Вучич е именуван от съперниците си " дребния Путин ". Сърбия има дълбоки исторически, славянски и религиозни връзки с Русия, както и общо съмнение към НАТО. Бомбардировката на Белград от страна на Алианса през 1999 година не е забравена.
Европейски Съюз и Обединеното кралство се притесняват, че нестабилните Западни Балкани са сериозна точка за напън, която Путин може да употребява, с цел да разпали остарели спорове и да отклони вниманието от Украйна.
Разделените Молдова и Грузия, с разграничено население и съветски войски на тяхна територия, също са евентуални огнища на напрежение. Друга е Калининград, където този месец Путин разположи хиперзвукови ракети, с цел да сплаши съседите от НАТО. По-специално Естония, където има етническо съветско малцинство, наподобява е цел.
Безразсъдните дейности на Путин в окупираната украинска атомна електроцентрала в Запорожие демонстрират, че той ще рискува съвсем всичко, с цел да завоюва. Изпаднал в безшумно обезсърчение, той става все по-опасен с всеки минал ден.
" Голяма част от хората водят живот на безшумно обезсърчение. " Това написа американският журналист Хенри Дейвид Торо през 1854 година Това е орис, която бързо застига Владимир Путин, до момента в който той се пробва да се измъкне от пагубния капан, който самичък си сложи в Украйна.
Това написа в коментара си за " Гардиън " колумнистът Симон Тисдал.
Президентът на Русия по разбираеми аргументи мълчи за своята " специфична военна интервенция ". Но безкрайната невъзможност не е това, което той чака. Не е очаквал и коли-бомби в Москва и унизителни офанзиви против крепостта Крим.
Най-малко от всичко Путин очакваше 80 000 съветски бойци да загинат или да бъдат ранени. Заедно с тях умира и неговата неосъществена фантазия от времето на Петър Велики за " велика Русия ". Вече е изчезнала и репутацията му на нещо друго от палач и шарлатанин.
Безкрайното военно мочурище не е сюжет, който Путин може да си разреши, защото постепенно настоящите западни наказания унищожават стопанската система му, а живата мощ и материалите на армията му непрекъснато се изчерпват. Така че какви са опциите му?
Той може да разгласи подправена победа, да съобщи, че " опасността " от НАТО е обезвредена, и да предложи съглашение, с което да признае анексирането на окупираните от Русия територии. Но той сигурно знае, че Киев в никакъв случай няма да одобри непринудено такива условия. Той може да заложи на голяма ескалация на бойното поле, да вземем за пример като употребява Беларус, с цел да открие втори фронт северно от Киев - районът, който не съумя да превземе през февруари. Но не е несъмнено, че генералите му имат тази опция или храброст.
Той сигурно не смее да отстъпи. Така че, до момента в който натискът върху него да реализира пробив пораства, Путин може да реши, че най-хубавият вид е да усили цената на войната за поддръжниците на Украйна - и по този начин да подкопае съпротивата на Киев.
Всъщност той към този момент е почнал. Показателно е, че предходната седмица водачите на Англия, Франция и Германия оповестиха дълготрайна поддръжка за Украйна. Те знаят, че Путин залага на това, че те ще се огънат.
Контекстът е възходящото безпокойствие от енергийната рецесия и рецесията с разноските за живот в Европа, значително породени от нашествието и от намаляването на газовите доставки от страна на Кремъл. Зимните последствия от тази най-студена от всички студени войни могат да се окажат парализиращи.
Но Путин може би едвам в този момент стартира. Той разполага с доста средства, с които да подкопае западното единение и резистентност. Европа е осеяна с елементарно използваеми евентуални огнища на напрежение и геополитически разломи, останали от руско време. По същия метод Русия разполага с неочакван брой съдружници и симпатизанти, разпръснати из политически раздробения европейски пейзаж.
И по този начин, ще могат ли приятелите на Путин на Запад да спасят звяра от Изтока? Беларуският президент Александър Лукашенко към този момент е в ръцете на Путин. Москва обезпечи оцеляването на диктатора, откакто кражбата му на президентските избори през 2020 година провокира митинги в цялата страна. Лукашенко ще направи каквото му се каже.
В Европейски Съюз Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, е считан за троянския кон на Путин. Подобно на мнозина от европейската последна десница, Орбан се възхищава на нетолерантната националистическа идеология и споделя неговите расистки и хомофобски възгледи. Той неведнъж е попречил глобите на Европейски Съюз. Миналия месец той подписа едностранна газова договорка с Кремъл. На Орбан явно не може да се има вяра.
Крахът на реформаторското държавно управление на България през юни и последвалите диалози за възобновяване на връзките с Москва подхранват опасенията, че Путин придобива въздействие, с цел да раздели Европейски Съюз.
Други европейски извънредно десни и извънредно леви популистки партии се разпознават в друга степен с путинистката идеология и консервативните обществени полезности. Те повтарят неговата неприязън към Европейски Съюз. В изследването на Европейския съвет за външна политика от 2016 година като " проруски " са посочени немската Алтернатива за Германия, френският Национален фронт (сега Национална асамблея), австрийската Партия на свободата и белгийската Vlaams Belang. В листата попада и английската Юкип.
Путин може да разчита и на благосклонности от страна на политици от главните партии отвън Европейски Съюз, като Александър Вучич, президент на Сърбия. Вучич е именуван от съперниците си " дребния Путин ". Сърбия има дълбоки исторически, славянски и религиозни връзки с Русия, както и общо съмнение към НАТО. Бомбардировката на Белград от страна на Алианса през 1999 година не е забравена.
Европейски Съюз и Обединеното кралство се притесняват, че нестабилните Западни Балкани са сериозна точка за напън, която Путин може да употребява, с цел да разпали остарели спорове и да отклони вниманието от Украйна.
Разделените Молдова и Грузия, с разграничено население и съветски войски на тяхна територия, също са евентуални огнища на напрежение. Друга е Калининград, където този месец Путин разположи хиперзвукови ракети, с цел да сплаши съседите от НАТО. По-специално Естония, където има етническо съветско малцинство, наподобява е цел.
Безразсъдните дейности на Путин в окупираната украинска атомна електроцентрала в Запорожие демонстрират, че той ще рискува съвсем всичко, с цел да завоюва. Изпаднал в безшумно обезсърчение, той става все по-опасен с всеки минал ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ