Полуистини и псевдосъбития: Защо България слуша тези глупости
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" За което не може да се приказва, би трябвало да се мълчи " - фамозният седми афоризъм на философа Лудвиг Витгенщайн от неговия " Логико-философски етюд " надали участва в полезрението на тези медии и публицисти в България, които – волно или несъзнателно – непрестанно приказват за подлежащи на ледено обмълчаване псевдосъбития.
Какво попада в централните вести
Един самозабравил се шоумен, който повече от година бракониерства из така и така много ошмулените полета на българската политика, за следващ път се пробва от тв-екран да активизира деструктивния капацитет (и без това задоволително силен) на българските гласоподаватели – и най-малко за 24 часа съумява да трансформира непохватната си изява в вест номер едно. После неговите ординарци един през различен потеглят да изясняват какво тъкмо е имал поради – и вместо начаса да станат за посмешище, както им се поставя, те на собствен ред попадат в централните вести.
Един някогашен почитан боен, а след това по стичане на условия и длъжностен министър председател, подписва предизборно съглашение с партията на някогашен столичен кмет (и той по някое време длъжностен премиер), над който от много време висят съществени съмнения за корупция и политическо пазарене. И въпреки че едната партия води призрачно, а другата полупризрачно съществуване (извинявам се за това „ полу “), редица български публицисти и медии, като кучето на Павлов начаса отделят стомашен сок пред това лакомство.
Полуновини
Списъкът с призрачни полуновини продължава още дълго. Дали някогашният министър председател е докоснал с лакът един разпищолен и нападателен млад мъж (посочен като „ публицист “)? Хубаво ли припяват на национална музика (не, не на „ Васко Жабата “) един враждебен политически водач и неговият правилен асистент, пътуващи в автомобил?
Що за информативен поток е всичко това? Информационен не е във всички случаи. Прилича по-скоро на печално известния „ сив поток “ от времето на Народна република България, в който плуваха необразовани поети и придворни писатели, а публиката покорно поглъщаше помията. Прилича и на потока на съзнанието българско, което е комплицирано от клишета и кухи изречения.
Не, това не са вести. За такива сегменти от действителността в действителност би трябвало просто да се мълчи. Особено в миг, когато на изток от България съветските агресори водят кървава война. Когато маниакалните визии на една обезверена върхушка в Москва разрушават международния мир, международната стопанска система и естествения живот на милиарди хора. Когато България за следващ път върви към предварителни избори и обезверено се нуждае от устойчиво, свястно, некорумпирано, уверено европейско и атлантическо ръководство.
Димни пердета
И в този миг българските гражданки и жители са принудени да се лутат в същински лабиринт от димни пердета: призрачни водачи, призрачни партии и обединения, Васко Жабата и национални песни в автомобил. Ако не беше ужасно, щеше да е доста, доста тъжно.
Да, Лудвиг Витгенщайн несъмнено не е имал поради сивия новинарски поток. Той написа още: „ Границите на моя език значат границите на моя свят “. Затова същинско закононарушение правят тези хора, които стесняват „ границите на езика “ (новинарския) до чалга напеви, просташки злословия и „ вести “ за принуждение, секс или псевдо-политика. Така те стесняват границите на света, в който живеят техните консуматори.
Защото би трябвало да се приказва за значимите неща. Докато към момента имаме думи за тях.
Автор: Александър Андреев
" За което не може да се приказва, би трябвало да се мълчи " - фамозният седми афоризъм на философа Лудвиг Витгенщайн от неговия " Логико-философски етюд " надали участва в полезрението на тези медии и публицисти в България, които – волно или несъзнателно – непрестанно приказват за подлежащи на ледено обмълчаване псевдосъбития.
Какво попада в централните вести
Един самозабравил се шоумен, който повече от година бракониерства из така и така много ошмулените полета на българската политика, за следващ път се пробва от тв-екран да активизира деструктивния капацитет (и без това задоволително силен) на българските гласоподаватели – и най-малко за 24 часа съумява да трансформира непохватната си изява в вест номер едно. После неговите ординарци един през различен потеглят да изясняват какво тъкмо е имал поради – и вместо начаса да станат за посмешище, както им се поставя, те на собствен ред попадат в централните вести.
Един някогашен почитан боен, а след това по стичане на условия и длъжностен министър председател, подписва предизборно съглашение с партията на някогашен столичен кмет (и той по някое време длъжностен премиер), над който от много време висят съществени съмнения за корупция и политическо пазарене. И въпреки че едната партия води призрачно, а другата полупризрачно съществуване (извинявам се за това „ полу “), редица български публицисти и медии, като кучето на Павлов начаса отделят стомашен сок пред това лакомство.
Полуновини
Списъкът с призрачни полуновини продължава още дълго. Дали някогашният министър председател е докоснал с лакът един разпищолен и нападателен млад мъж (посочен като „ публицист “)? Хубаво ли припяват на национална музика (не, не на „ Васко Жабата “) един враждебен политически водач и неговият правилен асистент, пътуващи в автомобил?
Що за информативен поток е всичко това? Информационен не е във всички случаи. Прилича по-скоро на печално известния „ сив поток “ от времето на Народна република България, в който плуваха необразовани поети и придворни писатели, а публиката покорно поглъщаше помията. Прилича и на потока на съзнанието българско, което е комплицирано от клишета и кухи изречения.
Не, това не са вести. За такива сегменти от действителността в действителност би трябвало просто да се мълчи. Особено в миг, когато на изток от България съветските агресори водят кървава война. Когато маниакалните визии на една обезверена върхушка в Москва разрушават международния мир, международната стопанска система и естествения живот на милиарди хора. Когато България за следващ път върви към предварителни избори и обезверено се нуждае от устойчиво, свястно, некорумпирано, уверено европейско и атлантическо ръководство.
Димни пердета
И в този миг българските гражданки и жители са принудени да се лутат в същински лабиринт от димни пердета: призрачни водачи, призрачни партии и обединения, Васко Жабата и национални песни в автомобил. Ако не беше ужасно, щеше да е доста, доста тъжно.
Да, Лудвиг Витгенщайн несъмнено не е имал поради сивия новинарски поток. Той написа още: „ Границите на моя език значат границите на моя свят “. Затова същинско закононарушение правят тези хора, които стесняват „ границите на езика “ (новинарския) до чалга напеви, просташки злословия и „ вести “ за принуждение, секс или псевдо-политика. Така те стесняват границите на света, в който живеят техните консуматори.
Защото би трябвало да се приказва за значимите неща. Докато към момента имаме думи за тях.
Автор: Александър Андреев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ