Убийства, насилие и обстрели на къщи и блокове. Евакуираните мариуполци разказват
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мариупол - най-големият град в Украйна на брега на Азовско море - е обграден от съветски войски от 1 март. А от април по-голямата част от него се управлява от самопровъзгласилата се " Донецка национална република " и въоръжените сили на Руската федерация. От началото на войната градът е подложен на обстрел и въздушни удари, от които цивилното население страда.
В началото на март Мариупол остана без ток, вода, топлота и мобилни връзки. В същото време множеството цивилни бяха принудени да се реалокират от жилищата си в изби и бомбоубежища, където към момента живеят.
Хората, които са съумели да се изтеглят, описаха какво се случва в една от най-горещите точки в Украйна.
Полева кухня в центъра на града
След като градът остана без ток, газ и вода, жителите на града устроили полева кухня. До мазето или различен подслон от 6 сутринта палели огън, на който готвели храна и топлили вода през целия ден.
„ Съседи от бомбоубежището извадиха отнякъде две барбекюта и възпламениха огън. Преди да тръгнем от там, всички се готвихме на тях. По това време в бомбоубежището имаше към 90-100 души “, споделя жителката на Мариупол Ина пред украинските локални управляващи, пред които приказват и останалите мариуполци.
Много скоро запасите от храна почнали да се изчерпват и, естествестно, е нямало от кое място да се купят. Инна отбелязва, че са съумели да се снабдят с продуктите един път, когато продавачите отишли на пазара, с цел да продадат остатъчни зеленчуци и плодове. Но на идващия ден той е бомбардиран.
На първо място са били хранени деца, дами и пенсионери, след което и мъжете.
„ Първо донесохме останки от у дома и не ядохме доста, с цел да издържим по-дълго. В същото време имахме вода, тъй като покрай Двореца на културата има извор. Там намерихме леговище “, изясни Антон, студент от Киев, който е пристигнал при фамилията си в Мариупол на 22 февруари.
Други жители са имали надалеч по-малко шанс. Според Елена от Мариупол нейни познати са източвали вода от парното, с цел да готвят с нея. Когато имаше сняг по улиците, той се събираше в легени и се топеше в тях.
Хората, чиито домове са оживели, първоначално са останали там, само че когато на открито e станало студено, множеството от жителите на града сa слезли да се греят в мазето.
„ Някъде след 9 март температурата в жилището падна до 3-6 градуса. В убежището беше по-топло, към 10-12 градуса. Спахме изцяло облечени, с три пуловера, под две одеяла. Беше мъчно да се пие чай от самото начало, от позиция на топленето му, защото дребна тенджера с вода ври на огъня към 40 минути “, споделя още Ина.
Но готвенето край огъня ставало все по-опасно с всеки минал ден, тъй като почнали въздушни удари. Инна сподели, че щом чули плача на приближаващия аероплан, те изтичали назад в убежището. Когато всичко се успокои, те излезли и траяли да готвят.
Обстрел на жилищни здания
Според локалните обстрелите в града не са спрели и час, а най-често са засягали домове и учебни заведения.
Първият удар в учебното заведение, където се укрива Елена, е на 26 февруари. Тогава снарядът единствено отчасти нанася щета на постройката, тъй че жителите траяли да се крият в мазето на учебното заведение. Но на 9 март учебното заведение още веднъж е подложено на минометен обстрел, което води до пожар. Съпругът и дъщерята на Елена в този ден били у дома, а самата жена останала в приюта.
„ Когато започнаха да стрелят с минохвъргачки по учебното заведение, брачният партньор ми гледаше тази фотография през футболно игрище (близо до жилището на Елена - Ед.). Той падна на колене и заплака, щерка ни също плачеше. Те се взираха в горящата постройка и не можеха да създадат нищо. Излязох от мазето с кучето и спален чувал. Тогава разбрах, че животът ми не коства нищо “, споделя Елена и прибавя, че 20 минути по-късно обстрелът на учебното заведение се е повторил.
Трябва да се означи, че заради разрушената инфраструктура и непрекъснатите борби спасителите не могат да дойдат на повикването, тъй че Мариупол би трябвало да се бори с пожарите самичък. Когато снарядът попада в жилището на Антон, той и фамилията са били в заслон в Двореца на културата.
„ Съседи пристигнаха при нас и споделиха, че апартаментът ни гори. В него имаше котка и доста от нашите неща, тъй че изтичах да изгасям пожара. Момчетата от прилежащите къщи (бяха младежи на 14-17 години) и аз накиснахме облеклата си в канализацията, облякохме ги и по-късно можехме да влезем вътре и да поливаме жилището с вода от вътрешната страна. По-късно ни донесоха противогази, след което всичко мина добре “, изяснява Антон.
Според момчето апартаментът е изцяло погубен, само че в случай че не са потушили огъня, той е щял да се популяризира в цялата кооперация, където към момента е имало живущи.
" Най-лошото са въздушните набези, тъй като след тях на мястото на злополуката не е останало нищо ", прибавя Виктория.
Убийства и принуждение
Въздушните набези и артилерийските обстрели не са единствената опасност за града. Местните непрекъснато са изложени на риск да бъдат убити или изнасилени. Руските военни могат да атакуван човек по пътя му към магазин, аптека или да обхванат в апартамент.
„ Тъстът на моя другарка отиде до аптеката и не се върна, брачният партньор ѝ последва татко си ден по-късно и го откри мъртъв покрай аптеката. Опитвахме се да седим в мазето от самото начало и да не приказваме високо, изключително вечер “, изяснява Елена.
Жената споделя, че свекърва ѝ е заровила в двора преди три седмици майка си, убита от съветски военни.
„ Чичо ми оказа помощ да погребат още трима души в двора. Той сподели, че труповете са лежали сред къщите няколко дни, тъй като не могат да изкопаят яма поради слана “, прибавя тя.
Друга жителка на Мариупол - Татяна, споделя, че чеченците отиват в жилища в търсене на дами под 40 години. По това време тя крие 18-годишната си щерка в мазето на девететажна къща и се моли да оцелее.
„ Съседът ми бил помолен да се обърне, до момента в който бойците се забавлявали със брачната половинка и щерка му. Той отказал, след което по тях била хвърлена граната. 10 жилището са изгоряли за 15 минути “, споделя Татяна.
Според омбудсмана Людмила Денисова окупаторите неотдавна са почнали да „ разчистват града “ от телата на убити цивилни, като ги изгарят в мобилни крематориуми.
Кметът на Мариупол Вадим Бойченко съобщи, че до 21 март комуналните услуги към момента записват убийства, осъществени от съветските военни. По това време формалният брой на починалите е към пет хиляди души. Освен това хиляди хора са останали по улиците на града, убити от вражеска артилерия или самолети. Според Бойченко точният брой на телата не може да бъде преброен.
В началото на войната градът има съвсем 500 000 поданици. Приблизително 260 000 поданици на Мариупол са съумели да се изтеглят някъде из Украйна, а други 70 000 чакат евакуация. Също по този начин, съгласно кмета, към 40 000 души са били принудително депортирани от съветските окупационни сили в така наречен " ДНР " и Руската федерация. По негови оценки в града остават към 120 000 жители.
Мариупол - най-големият град в Украйна на брега на Азовско море - е обграден от съветски войски от 1 март. А от април по-голямата част от него се управлява от самопровъзгласилата се " Донецка национална република " и въоръжените сили на Руската федерация. От началото на войната градът е подложен на обстрел и въздушни удари, от които цивилното население страда.
В началото на март Мариупол остана без ток, вода, топлота и мобилни връзки. В същото време множеството цивилни бяха принудени да се реалокират от жилищата си в изби и бомбоубежища, където към момента живеят.
Хората, които са съумели да се изтеглят, описаха какво се случва в една от най-горещите точки в Украйна.
Полева кухня в центъра на града
След като градът остана без ток, газ и вода, жителите на града устроили полева кухня. До мазето или различен подслон от 6 сутринта палели огън, на който готвели храна и топлили вода през целия ден.
„ Съседи от бомбоубежището извадиха отнякъде две барбекюта и възпламениха огън. Преди да тръгнем от там, всички се готвихме на тях. По това време в бомбоубежището имаше към 90-100 души “, споделя жителката на Мариупол Ина пред украинските локални управляващи, пред които приказват и останалите мариуполци.
Много скоро запасите от храна почнали да се изчерпват и, естествестно, е нямало от кое място да се купят. Инна отбелязва, че са съумели да се снабдят с продуктите един път, когато продавачите отишли на пазара, с цел да продадат остатъчни зеленчуци и плодове. Но на идващия ден той е бомбардиран.
На първо място са били хранени деца, дами и пенсионери, след което и мъжете.
„ Първо донесохме останки от у дома и не ядохме доста, с цел да издържим по-дълго. В същото време имахме вода, тъй като покрай Двореца на културата има извор. Там намерихме леговище “, изясни Антон, студент от Киев, който е пристигнал при фамилията си в Мариупол на 22 февруари.
Други жители са имали надалеч по-малко шанс. Според Елена от Мариупол нейни познати са източвали вода от парното, с цел да готвят с нея. Когато имаше сняг по улиците, той се събираше в легени и се топеше в тях.
Хората, чиито домове са оживели, първоначално са останали там, само че когато на открито e станало студено, множеството от жителите на града сa слезли да се греят в мазето.
„ Някъде след 9 март температурата в жилището падна до 3-6 градуса. В убежището беше по-топло, към 10-12 градуса. Спахме изцяло облечени, с три пуловера, под две одеяла. Беше мъчно да се пие чай от самото начало, от позиция на топленето му, защото дребна тенджера с вода ври на огъня към 40 минути “, споделя още Ина.
Но готвенето край огъня ставало все по-опасно с всеки минал ден, тъй като почнали въздушни удари. Инна сподели, че щом чули плача на приближаващия аероплан, те изтичали назад в убежището. Когато всичко се успокои, те излезли и траяли да готвят.
Обстрел на жилищни здания
Според локалните обстрелите в града не са спрели и час, а най-често са засягали домове и учебни заведения.
Първият удар в учебното заведение, където се укрива Елена, е на 26 февруари. Тогава снарядът единствено отчасти нанася щета на постройката, тъй че жителите траяли да се крият в мазето на учебното заведение. Но на 9 март учебното заведение още веднъж е подложено на минометен обстрел, което води до пожар. Съпругът и дъщерята на Елена в този ден били у дома, а самата жена останала в приюта.
„ Когато започнаха да стрелят с минохвъргачки по учебното заведение, брачният партньор ми гледаше тази фотография през футболно игрище (близо до жилището на Елена - Ед.). Той падна на колене и заплака, щерка ни също плачеше. Те се взираха в горящата постройка и не можеха да създадат нищо. Излязох от мазето с кучето и спален чувал. Тогава разбрах, че животът ми не коства нищо “, споделя Елена и прибавя, че 20 минути по-късно обстрелът на учебното заведение се е повторил.
Трябва да се означи, че заради разрушената инфраструктура и непрекъснатите борби спасителите не могат да дойдат на повикването, тъй че Мариупол би трябвало да се бори с пожарите самичък. Когато снарядът попада в жилището на Антон, той и фамилията са били в заслон в Двореца на културата.
„ Съседи пристигнаха при нас и споделиха, че апартаментът ни гори. В него имаше котка и доста от нашите неща, тъй че изтичах да изгасям пожара. Момчетата от прилежащите къщи (бяха младежи на 14-17 години) и аз накиснахме облеклата си в канализацията, облякохме ги и по-късно можехме да влезем вътре и да поливаме жилището с вода от вътрешната страна. По-късно ни донесоха противогази, след което всичко мина добре “, изяснява Антон.
Според момчето апартаментът е изцяло погубен, само че в случай че не са потушили огъня, той е щял да се популяризира в цялата кооперация, където към момента е имало живущи.
" Най-лошото са въздушните набези, тъй като след тях на мястото на злополуката не е останало нищо ", прибавя Виктория.
Убийства и принуждение
Въздушните набези и артилерийските обстрели не са единствената опасност за града. Местните непрекъснато са изложени на риск да бъдат убити или изнасилени. Руските военни могат да атакуван човек по пътя му към магазин, аптека или да обхванат в апартамент.
„ Тъстът на моя другарка отиде до аптеката и не се върна, брачният партньор ѝ последва татко си ден по-късно и го откри мъртъв покрай аптеката. Опитвахме се да седим в мазето от самото начало и да не приказваме високо, изключително вечер “, изяснява Елена.
Жената споделя, че свекърва ѝ е заровила в двора преди три седмици майка си, убита от съветски военни.
„ Чичо ми оказа помощ да погребат още трима души в двора. Той сподели, че труповете са лежали сред къщите няколко дни, тъй като не могат да изкопаят яма поради слана “, прибавя тя.
Друга жителка на Мариупол - Татяна, споделя, че чеченците отиват в жилища в търсене на дами под 40 години. По това време тя крие 18-годишната си щерка в мазето на девететажна къща и се моли да оцелее.
„ Съседът ми бил помолен да се обърне, до момента в който бойците се забавлявали със брачната половинка и щерка му. Той отказал, след което по тях била хвърлена граната. 10 жилището са изгоряли за 15 минути “, споделя Татяна.
Според омбудсмана Людмила Денисова окупаторите неотдавна са почнали да „ разчистват града “ от телата на убити цивилни, като ги изгарят в мобилни крематориуми.
Кметът на Мариупол Вадим Бойченко съобщи, че до 21 март комуналните услуги към момента записват убийства, осъществени от съветските военни. По това време формалният брой на починалите е към пет хиляди души. Освен това хиляди хора са останали по улиците на града, убити от вражеска артилерия или самолети. Според Бойченко точният брой на телата не може да бъде преброен.
В началото на войната градът има съвсем 500 000 поданици. Приблизително 260 000 поданици на Мариупол са съумели да се изтеглят някъде из Украйна, а други 70 000 чакат евакуация. Също по този начин, съгласно кмета, към 40 000 души са били принудително депортирани от съветските окупационни сили в така наречен " ДНР " и Руската федерация. По негови оценки в града остават към 120 000 жители.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ