Иван Калчев, доброволец в Украйна: Този път войната е между целия свободен свят и империята на злото
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Разказ на Иван Калчев-Глиги, български политик, цивилен деятел и доброволец в Чуждестранния легион към Териториалната защита в Украйна, Фейсбук:
" Кадър 1
България, края на 90-те. Зима. Отивам да видя един другар, който служи в ултра-мега-хипер секретното ракетно отделение покрай София с ракети, кръстени на марка лепило, където през соца дори не давали да минаваш по пътя с фотоапарат. Слизам от влака, ходя на КПП-то, запитвам дали може да се видя с приятеля. Отговарят ми: ми за какво го търсиш тука, той е в кръчмето на гарата.
Връщам се на гарата. Пием евтина водка в пластмасови чашки. Става мрачно, потеглям да си заедно съм с влака. " Няма да си вървиш, отиваме на пицария! ". Колко му е - отиваме. Пием бира. Затварят пицарията. Тръгвам да си отивам на стоп. " Няма късмет, идваш в поделението да си допием ".
Не ми би трябвало дълго увещание, прекарват ме през дупка в оградата и сме в поделението. Като за 90-те, изискванията са гъзарски. Войниците по няколко в стая, по стените ламперия.
Вадят ракия. Пием. Пием още. Пеем македонски песни, още преди цигуларят да почне да ги извършва. Пак пием.
Някъде към 3 през нощта вратата на стаята се отваря. Аз съм тъкмо против вратата, с пусната дълга коса и краката вдигнати на масата. Насреща ми - някакъв шапкар, на щайга.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
" Купонче ли си вършиме, ракия имате ли? ". А всичките бутилки с ракия вълшебен са изчезнали от масата. " Съвсем не, единствено джин. "
" Пфу, тъпо ". И в този миг съумява да ме концентрира. " А този какъв е? ". Аз се панирам.
" Откъде го вкарахте? "
" През оградата ".
Вече с вик: " Аз какъв брой пъти съм ви казвал, като вкарвате хора, да е през КПП-то, да не желаете да гръмнеме някого? ". И с по-спокоен звук: " Утре да е тръгнал преди утринната инспекция. "
Изнасям се преди изгрева, с мисълта, че толкоз казарма ми стига.
Кадър 2
Украйна, 2022. Зима. В задграничния легион съм. Условията са по-добри от доста от хотелите, в които съм отсядал.
На опашката за закуска зад мен някакъв се провиква на американски британски: " А вие осъзнавате ли, че сме в най-силната войска на света? "
Прав е. Тук са всички етнически групи и народи. Всички. От монголеца с обичайната конусовидна шапка, през всички славянски нации, западноевропейци и американци, до австралийците.
И всички занятия. Бизнесмен. Дърводелец. Инструктор в морската пехота на Съединени американски щати. Маркетинг експерт. Ракетчик от Бундесвера. Счетоводител.
Американецът продължава: " Няма случай в историята, когато робите да са победили свободните ". Пак е прав, и продължава: " Аз се удрям поради дядо ми, който е погубен от алената войска в Полша ".
Друг продължава: " И моят, в Унгария ". А грузинецът на леглото под моето има жена и щерка в Херсон, който е окупиран. Грузинците си имат тяхната причина.
Ние - че сме идната цел.
Не знаем какъв брой от Украйна ще падне жертва и какъв брой малчики ще наторят украинския чернозем. Юношите не би трябвало да водят война, в актуалната война те нямат нито опита, нито уменията, нито душeвността за това.
Тук няма страхливи новобранци. Средностатистически мъже, чиито деца са към този момент огромни. Няма по-голяма мощ от мъж, бранещ свободата, и майка, бранеща децата си. Този път войната е сред целия свободен свят и империята на злото ".
Разказ на Иван Калчев-Глиги, български политик, цивилен деятел и доброволец в Чуждестранния легион към Териториалната защита в Украйна, Фейсбук:
" Кадър 1
България, края на 90-те. Зима. Отивам да видя един другар, който служи в ултра-мега-хипер секретното ракетно отделение покрай София с ракети, кръстени на марка лепило, където през соца дори не давали да минаваш по пътя с фотоапарат. Слизам от влака, ходя на КПП-то, запитвам дали може да се видя с приятеля. Отговарят ми: ми за какво го търсиш тука, той е в кръчмето на гарата.
Връщам се на гарата. Пием евтина водка в пластмасови чашки. Става мрачно, потеглям да си заедно съм с влака. " Няма да си вървиш, отиваме на пицария! ". Колко му е - отиваме. Пием бира. Затварят пицарията. Тръгвам да си отивам на стоп. " Няма късмет, идваш в поделението да си допием ".
Не ми би трябвало дълго увещание, прекарват ме през дупка в оградата и сме в поделението. Като за 90-те, изискванията са гъзарски. Войниците по няколко в стая, по стените ламперия.
Вадят ракия. Пием. Пием още. Пеем македонски песни, още преди цигуларят да почне да ги извършва. Пак пием.
Някъде към 3 през нощта вратата на стаята се отваря. Аз съм тъкмо против вратата, с пусната дълга коса и краката вдигнати на масата. Насреща ми - някакъв шапкар, на щайга.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
" Купонче ли си вършиме, ракия имате ли? ". А всичките бутилки с ракия вълшебен са изчезнали от масата. " Съвсем не, единствено джин. "
" Пфу, тъпо ". И в този миг съумява да ме концентрира. " А този какъв е? ". Аз се панирам.
" Откъде го вкарахте? "
" През оградата ".
Вече с вик: " Аз какъв брой пъти съм ви казвал, като вкарвате хора, да е през КПП-то, да не желаете да гръмнеме някого? ". И с по-спокоен звук: " Утре да е тръгнал преди утринната инспекция. "
Изнасям се преди изгрева, с мисълта, че толкоз казарма ми стига.
Кадър 2
Украйна, 2022. Зима. В задграничния легион съм. Условията са по-добри от доста от хотелите, в които съм отсядал.
На опашката за закуска зад мен някакъв се провиква на американски британски: " А вие осъзнавате ли, че сме в най-силната войска на света? "
Прав е. Тук са всички етнически групи и народи. Всички. От монголеца с обичайната конусовидна шапка, през всички славянски нации, западноевропейци и американци, до австралийците.
И всички занятия. Бизнесмен. Дърводелец. Инструктор в морската пехота на Съединени американски щати. Маркетинг експерт. Ракетчик от Бундесвера. Счетоводител.
Американецът продължава: " Няма случай в историята, когато робите да са победили свободните ". Пак е прав, и продължава: " Аз се удрям поради дядо ми, който е погубен от алената войска в Полша ".
Друг продължава: " И моят, в Унгария ". А грузинецът на леглото под моето има жена и щерка в Херсон, който е окупиран. Грузинците си имат тяхната причина.
Ние - че сме идната цел.
Не знаем какъв брой от Украйна ще падне жертва и какъв брой малчики ще наторят украинския чернозем. Юношите не би трябвало да водят война, в актуалната война те нямат нито опита, нито уменията, нито душeвността за това.
Тук няма страхливи новобранци. Средностатистически мъже, чиито деца са към този момент огромни. Няма по-голяма мощ от мъж, бранещ свободата, и майка, бранеща децата си. Този път войната е сред целия свободен свят и империята на злото ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ