Антикомунист ли е българският президент?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Интересно се получава.
Мемориалът на жертвите на комунизма е място на поклонение за ненавиждащите комунизма, с една дума на хора, които се дефинират като антикомунисти.
Отивайки там да даде респект на жертвите на комунизма президентът Румен Радев излиза, че също е антикомунист. И аз съм склонен, споделя той на българската общност, че описаните имена са жертви на комунистически гнет. И аз мразя комунизма, споделя ни той.
Човек има право на лични убеждения. Може да са верни, може да са неправилни, негова работа. Но когато си президент би трябвало да преценяваш дейностите си, изключително във връзка с историята на твоя народ. Да си сигурен, че това, което приказваш и правиш е в унисон с историческата истина, която се опира на обстоятелства.
А при положение обстоятелствата са следните:
Самото фразеология „ жертви на комунизма” е преднамерено и исторически неиздържано. Комунизмът е идеализирано илюзорно общество в бъдещето, построено на правилото „ От всекиму съгласно качествата, на всекиму съгласно потребностите”. В България до 1989 година комунизъм не е имало, имаше социализъм, под управлението на партията се изграждаше социалистическо общество, което по този начин и не беше построено.
Много от имената на мемориала са на хора, наказани от Народния съд. Той се е състоял през 1945 година, когато на власт са не комунистите, а Отечествения фронт. В поддръжка на Народния съд и неговите сурови присъди се е оповестил дори Никола Петков, земеделския водач, незаслужено наказан на гибел и екзекутиран през 1947 година
Много от личностите упоменати в Мемориала никога не може да бъдат избрани като жертви. Обратното, вследствие на техните дейности жертви са станали доста хора.
Богдан Филов и неговите министри вкарват България във Втората международна война, афишират безразсъдна война на Америка и Англия, вследствие на която столицата и българските градове са бомбардирани, разрушенията, убитите и ранените са хиляди. Те одобряват антиеврейско законодателство и позволяват евреи от окупираните от български войски да бъдат превозени на заличаване н нацистките концентрационни лагери. Видна роля в това отношение играе българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев, който е подписал с есесовският капитан и делегат на Айхман- Теодор Данекер съглашение за изселване на 20 000 български евреи без разлика на възраст и пол. Негов непосреден началник е вътрешния министър вътрешният министър в две държавно управление на Богдан Филов- Петър Габровски, който при приемането на антиеврейския Закона за отбрана на нацията декларира решителността на Министерския съвет за дефинитивно решение на еврейския въпрос
Министърът на правораздаването Константин Партов е въвел смъртните присъди за малолетни; съществува публично документиран лист на към 60 избити деца и малолетни, с имена, възраст и местоживеене.
На мемориала е изписано името на подпоручик Константин Йорданов палачът на ястребинските деца. Изписани са и имената на военни и жандармеристи, които са рязали глави на ятаци и партизани.
Александър Сталийски, министър на правораздаването в държавното управление на Иван Багрянов е член на фашистката организация „ Съюз българска родна отбрана “, а по-късно оглавява извънредно дясната фашистка „ Национална задруга за политическо единение и възобновление “.Той е един от един от идеолозите на фашизма в България, издал още през 1929 година книгата " Фашисткото обучение за страната ", в която написа: " Трябва да се признае, че фашисткото обучение за страната носи избавителната религия на нациите, изтерзани и обезверени от разрушителната активност на политическите партии "
Дочо Христов, министър на вътрешните работи през 1943- 1944 година който назовава евреите „ еврейските паразити “ е формален вносител в Народното събрание на плана за Закона за отбрана на нацията. Той е виновен за избиването на стотици български съперници на властта, в това число и на малолетни.
Крум Митаков, основателят на " Съюза на българските фашисти " в пледоариите в Народното събрание в отбрана на антисемитския закон декларира: „ Ние пазехме в нашата пазва една змия, която се споделя еврейство “. Неговият брат и правосъден министър сред 1939 и 1942 година Васил Митаков, носи отговорност и за изселването на българските евреи от окупираните територии.
Ето това са някои от жертвите на комунизма, реверанс пред които направи българският президент, който явно не познава историята на своя народ. И явно напълно несвоевременно и неуместно се изяви като антикомунист.
Интересно се получава.
Мемориалът на жертвите на комунизма е място на поклонение за ненавиждащите комунизма, с една дума на хора, които се дефинират като антикомунисти.
Отивайки там да даде респект на жертвите на комунизма президентът Румен Радев излиза, че също е антикомунист. И аз съм склонен, споделя той на българската общност, че описаните имена са жертви на комунистически гнет. И аз мразя комунизма, споделя ни той.
Човек има право на лични убеждения. Може да са верни, може да са неправилни, негова работа. Но когато си президент би трябвало да преценяваш дейностите си, изключително във връзка с историята на твоя народ. Да си сигурен, че това, което приказваш и правиш е в унисон с историческата истина, която се опира на обстоятелства.
А при положение обстоятелствата са следните:
Самото фразеология „ жертви на комунизма” е преднамерено и исторически неиздържано. Комунизмът е идеализирано илюзорно общество в бъдещето, построено на правилото „ От всекиму съгласно качествата, на всекиму съгласно потребностите”. В България до 1989 година комунизъм не е имало, имаше социализъм, под управлението на партията се изграждаше социалистическо общество, което по този начин и не беше построено.
Много от имената на мемориала са на хора, наказани от Народния съд. Той се е състоял през 1945 година, когато на власт са не комунистите, а Отечествения фронт. В поддръжка на Народния съд и неговите сурови присъди се е оповестил дори Никола Петков, земеделския водач, незаслужено наказан на гибел и екзекутиран през 1947 година
Много от личностите упоменати в Мемориала никога не може да бъдат избрани като жертви. Обратното, вследствие на техните дейности жертви са станали доста хора.
Богдан Филов и неговите министри вкарват България във Втората международна война, афишират безразсъдна война на Америка и Англия, вследствие на която столицата и българските градове са бомбардирани, разрушенията, убитите и ранените са хиляди. Те одобряват антиеврейско законодателство и позволяват евреи от окупираните от български войски да бъдат превозени на заличаване н нацистките концентрационни лагери. Видна роля в това отношение играе българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев, който е подписал с есесовският капитан и делегат на Айхман- Теодор Данекер съглашение за изселване на 20 000 български евреи без разлика на възраст и пол. Негов непосреден началник е вътрешния министър вътрешният министър в две държавно управление на Богдан Филов- Петър Габровски, който при приемането на антиеврейския Закона за отбрана на нацията декларира решителността на Министерския съвет за дефинитивно решение на еврейския въпрос
Министърът на правораздаването Константин Партов е въвел смъртните присъди за малолетни; съществува публично документиран лист на към 60 избити деца и малолетни, с имена, възраст и местоживеене.
На мемориала е изписано името на подпоручик Константин Йорданов палачът на ястребинските деца. Изписани са и имената на военни и жандармеристи, които са рязали глави на ятаци и партизани.
Александър Сталийски, министър на правораздаването в държавното управление на Иван Багрянов е член на фашистката организация „ Съюз българска родна отбрана “, а по-късно оглавява извънредно дясната фашистка „ Национална задруга за политическо единение и възобновление “.Той е един от един от идеолозите на фашизма в България, издал още през 1929 година книгата " Фашисткото обучение за страната ", в която написа: " Трябва да се признае, че фашисткото обучение за страната носи избавителната религия на нациите, изтерзани и обезверени от разрушителната активност на политическите партии "
Дочо Христов, министър на вътрешните работи през 1943- 1944 година който назовава евреите „ еврейските паразити “ е формален вносител в Народното събрание на плана за Закона за отбрана на нацията. Той е виновен за избиването на стотици български съперници на властта, в това число и на малолетни.
Крум Митаков, основателят на " Съюза на българските фашисти " в пледоариите в Народното събрание в отбрана на антисемитския закон декларира: „ Ние пазехме в нашата пазва една змия, която се споделя еврейство “. Неговият брат и правосъден министър сред 1939 и 1942 година Васил Митаков, носи отговорност и за изселването на българските евреи от окупираните територии.
Ето това са някои от жертвите на комунизма, реверанс пред които направи българският президент, който явно не познава историята на своя народ. И явно напълно несвоевременно и неуместно се изяви като антикомунист.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ