Д-р Симидчиев пред ФАКТИ: При настоящото ниво на ваксинация у нас е вероятно България да бъде ендемична зона
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия възобновява полетите с България, стана ясно в края на миналия месец юни. В последните дни у нас кацнаха и първите съветски туристи за тази година. Прогнозира се до септември да бъдат осъществени над 900 полета от Русия към Бургас, което би могло да докара хиляди съветски туристи до Черноморието.
Възниква обаче въпросът по какъв начин ще се развие обстановката с ковид у нас, предвид на това, че " Делта " разновидността на Covid-19 нанася огромни провали в Русия. За да приказваме по тематиката, както и за това чака ли се идващ пик на ковид у нас – по кое време ще бъде той и може ли да бъде предотвратен, от ФАКТИ се свързахме с пулмолога доктор Александър Симидчиев, депутат в 45-тото Народно събрание и претендент за депутат от гражданската квота на „ Демократична България “ в изборите на 11 юли.
Разговора четете в идващите редове:
- Д-р Симидчиев, отворихме България за полети от Русия, а знаем, че там " Делта " разновидността на ковид нанася тежки провали, какво смятате на това?
- И в България си имаме " Делта " вирус, секвениран съответно в нашия Национален център по заразни и паразитни заболявания. Там вирусите могат да се секвенират. Седем от пробите на хора от градския превоз в София действително са секвенирани и демонстрират " Делта " разновидността, тъй че той е в България. Нямаше по какъв начин да го избегнем, за жалост, макар че от към четири месеца приказвам по тази тематика – а точно, че би трябвало да ограничим трансграничния импорт на " Делта " вирус. Това обаче не се случи, а към този момент би било мъчно.
- Предвид това, че вирусът по този начин или другояче към този момент го има в България, това отваряне с Русия би ли се отразило отрицателно?
- Не трагично, не значително. Но всеки импорт на вируса – откъдето и да е, без значение дали е от Русия, Турция, Македония или от някъде другаде, ще се отрази, тъй като това е трансграничен импорт. Ние към този момент имаме вируса локално и няма да е нещо ново, само че ще се внася в допълнение зараза.
За разлика от протиевоепидемичните ограничения, които са вътре в страната, противопандемичните ограничения са тези, които се вкарват сред обособените страни, с цел да се спре разпространяването сред страните. Те са не по-малко значими от ограниченията против разпространяването вътре в самата страна. От тази позиция е значимо да имаме съответен надзор по летищата – с термокамери, с въпросници, както би следвало да е. Не знам до каква степен сътрудниците, които работят на летищата, вършат това дейно.
Според мен би трябвало да има и самостоятелен надзор – пасажери, които по този начин или другояче пътуват, част от тях да бъдат употребявани като секрети клиенти и да се види работи ли системата, в каква степен човек може да я подмине, да не попълни съответно нещо във въпросника или да не бъде измерена температурата му да вземем за пример. Трябва да има надзор, с цел да сме сигурни, че системата работи.
- Каква е Вашата информация по отношение на " Делта " – той по-смъртоносен ли е, по-заразен ли е?
- Със сигурност е в забележителна степен по-заразен. За смъртността има спорни данни – някои от изявленията приказват, че е с по-висока смъртност, други споделят, че е със сходна смъртност. Вирусът ще еволюира, ще се закрепват тези разновидности, които са потребни за самия вирус. А това, което е потребно за самия вирус, е той да усили разпространяемостта си, леснотата, с която той заразява.
Всички разновидности, които до момента установявахме – и английския тип, и южноафриканския, и бразилския, всички те бяха свързани с разновидности, с повишението на разпространяемостта. Колегите в началото се притесняваха дали " Делта " има по-висока смъртност или не, само че действително няма по какъв начин дотам да се промени тежестта на заболяването. Ние към този момент знаем много повече за самата болест, знаем по какъв начин по-ефективно да бъде лекувана тя и от тази позиция смъртността евентуално няма да се повлияе трагично в някаква посока. Може да има леко повишение, в случай че се кара малко по-тежко, само че това са неща, които към момента не са открити с доказателства.
Засега част от данните приказват, че тази разновидност е същата по тежест, някои данни пък приказват, че се кара по-тежко. Все още нямаме решителност в научните данни. Независимо от всичко, това, което имаме като цифрова данна е, че имунизациите, които са изследвани против " Делта " разновидността, пазят 88% по отношение на него. В момента основното във връзка с стратегическото мислене напред е, че в случай че ние имаме висока степен на ваксинално покритие, то ще бъдем защитени от " Делта " разновидността в забележителна степен – 88% защитени от него. Много повече би трябвало да се приказва и да се убеждават хората в потребността от имунизация, тъй като това е единственият логичен, безвреден и ефикасен метод да се оправим с пандемията, без значение от разновидностите, които се получават при този вирус.
- Виждаме обаче едни мудни темпове на имунизация у нас, най-малко на мен по този начин ми се коства.
- Категорично, да. Не единствено на Вас Ви се коства, а на всички места цифровите данни приказват за това, че България доста изостава. За страдание главната причина за това към този момент не е логистиката на имунизациите. Имаме задоволително ваксини, даже имаме избор – т.е. обособеният пациент има опция да избере каква ваксина да си сложи. Въпросът е на желанието и на убедеността, с която хората биха си сложили ваксина. За страдание 10-12 %, които към този момент имаме като покритие на популацията, са на хората, които бяха уверени още преди този момент. Тоест те нямаха потребност от увещание. Те се имунизираха и по тази причина в този момент виждаме едни релативно мудни темпове. За останалите хора има потребност от разяснителна акция, която да може дейно да ги убеди в изгодата от имунизацията освен в самостоятелен проект, а и в публичен проект. Ние всички би трябвало да се пазим едни други, тъй като, когато се имунизираме, с изключение на самостоятелната отбрана на индивида, който е имунизиран, ние имаме и така наречен групов имунен отговор, тъй че да можем да бъдем защитавани като общество, да пазим и тези, които не биха могли да се имунизират.
Това за жалост не се случва. Голямата част от хората, които са по-ниско рискови, си споделят „ за мен не е толкоз рисково, аз нямам потребност да се имунизирам, ще го прекарам леко “. Де факто този човек не взе участие в публичния имунен отговор, който е нужен, с цел да можем да се предпазим от възможни бъдещи пикове, каквито е доста евентуално да има още с отварянето на учебните заведения през септември.
- Ако тези мудни темпове на имунизация продължат, по какъв начин би се развила обстановката с ковид, по кое време очаквате идващ пик?
- Очаквам идващия пик, когато времето стартира да става по-хладно, хората стартират да се събират в затворени пространства с релативно по-ниска вентилация, което е рисковото за предаване на вируса и тогава, когато учениците се съберат на едно място, защото, събирайки се на едно място, разрешават на тази зараза да се популяризира доста бързо. Независимо, че при тях инфекцията не е тежка, по-горните класове – от 8. до 12. клас, когато индивидите са почти с размера на възрастен човек, те могат да популяризират вируса поради мястото, откъдето излиза той – от устата и от носа.
По-малките деца са доста ниски и не се получава толкоз ефикасен трансфер на вируса. По-малките деца по-малко популяризират вируса, само че при по-големите деца – след 8. клас, е доста по-вероятно да популяризират инфекцията. Отварянето на учебните заведения ще послужи като спомагателен поведенчески фактор, който да форсира пандемичния развой. Виждаме, че този развой още не е загаснал. На дневна база имаме сред 80 и 100 инфектирани души и сега.
Предаването го има в общността, въпреки че температурата е висока и не се групираме на закрито. Вирусът не може да се популяризира интензивно точно поради това, че не се групираме на закрито, само че въпреки всичко се популяризира. В момента, в който създадем по-добри условия за разпространяване – с връщането на учениците в учебно заведение и със събирането в закрити пространства в по-голяма степен, ще се подобрят изискванията за разпространяване.
Това, което сигурно може да се твърди, че ще се случи, е, че ще реализираме нещо, което се назовава ендемия. Ендемията, за разлика от пандемията, е, когато инфекцията остава на избрана територия, макар че на близките територии тя се заличава. При актуалното равнище на имунизация в България е евентуално България да бъде ендемична зона. Тоест да бъде зона, която ще остане с циркулираща в общността зараза, до момента в който прилежащите ни страни като Гърция, Турция, Румъния, Сърбия ще бъдат с по-високи равнища на имунизация и с по-ниско разпространяване. Ние ще бъдем по-светещи в алено, когато следващият есенно-зимен пик стартира. Тогава вирусът ще продължи да въздейства върху стопанската система, върху туризма, върху културата.
- Какво може да се направи, с цел да предотвратим това?
- Всичко това може да бъде предотвратено в сегашните по-топли месеци, когато вирусът не пълзи толкоз бързо. Сега е моментът, в който повече хора могат да бъдат уверени да се имунизират. Това обаче става с разбиране, не може да стане принудително. Трябва да бъдат уверени, а с цел да бъдат уверени би трябвало първо да имаме изследване какви съответни настройки има в обществото сега. Трябва да знаем съответните аргументи за какво хората не желаят да се имунизират. За да разберем, би трябвало да се направи социологическо изследване. А откакто се направи такова изследване, да се създаде ефикасна, прочувствена, убеждаваща акция, която да се направи съответно за обособените таргет групи.
Групите, които актуалният министър на опазването на здравето дефинира – служебният министър доктор Стойчо Кацаров, бяха вярно подбрани. Възрастните хора с спомагателни болести бяха вярно подбрани, тъй като те са най-рискови от гибел, само че не са най-рискови във връзка с разпространяване. Затова, когато приказваме за превантивна имунизация, би трябвало да мислим по какъв начин групите, които контактуват повече – хората от градския превоз, хората от обслужващата сфера, хората в туризма, в заведенията за хранене и в звената за публично хранене, да бъдат дейно стимулирани да създадат нужното за предпазването ни като общественост. Тези таргет групи би трябвало да бъдат изследвани, при тях би трябвало да се създаде характерна стратегия, с цел да бъдат имунизирани дейно, да получат двете дози преди септември месец. Ако те получат двете дози от имунизацията преди септември, няма да имаме есенен пик. Ако това не се случи, за жалост ще си караме следващата есен с ограничения.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Русия възобновява полетите с България, стана ясно в края на миналия месец юни. В последните дни у нас кацнаха и първите съветски туристи за тази година. Прогнозира се до септември да бъдат осъществени над 900 полета от Русия към Бургас, което би могло да докара хиляди съветски туристи до Черноморието.
Възниква обаче въпросът по какъв начин ще се развие обстановката с ковид у нас, предвид на това, че " Делта " разновидността на Covid-19 нанася огромни провали в Русия. За да приказваме по тематиката, както и за това чака ли се идващ пик на ковид у нас – по кое време ще бъде той и може ли да бъде предотвратен, от ФАКТИ се свързахме с пулмолога доктор Александър Симидчиев, депутат в 45-тото Народно събрание и претендент за депутат от гражданската квота на „ Демократична България “ в изборите на 11 юли.
Разговора четете в идващите редове:
- Д-р Симидчиев, отворихме България за полети от Русия, а знаем, че там " Делта " разновидността на ковид нанася тежки провали, какво смятате на това?
- И в България си имаме " Делта " вирус, секвениран съответно в нашия Национален център по заразни и паразитни заболявания. Там вирусите могат да се секвенират. Седем от пробите на хора от градския превоз в София действително са секвенирани и демонстрират " Делта " разновидността, тъй че той е в България. Нямаше по какъв начин да го избегнем, за жалост, макар че от към четири месеца приказвам по тази тематика – а точно, че би трябвало да ограничим трансграничния импорт на " Делта " вирус. Това обаче не се случи, а към този момент би било мъчно.
- Предвид това, че вирусът по този начин или другояче към този момент го има в България, това отваряне с Русия би ли се отразило отрицателно?
- Не трагично, не значително. Но всеки импорт на вируса – откъдето и да е, без значение дали е от Русия, Турция, Македония или от някъде другаде, ще се отрази, тъй като това е трансграничен импорт. Ние към този момент имаме вируса локално и няма да е нещо ново, само че ще се внася в допълнение зараза.
За разлика от протиевоепидемичните ограничения, които са вътре в страната, противопандемичните ограничения са тези, които се вкарват сред обособените страни, с цел да се спре разпространяването сред страните. Те са не по-малко значими от ограниченията против разпространяването вътре в самата страна. От тази позиция е значимо да имаме съответен надзор по летищата – с термокамери, с въпросници, както би следвало да е. Не знам до каква степен сътрудниците, които работят на летищата, вършат това дейно.
Според мен би трябвало да има и самостоятелен надзор – пасажери, които по този начин или другояче пътуват, част от тях да бъдат употребявани като секрети клиенти и да се види работи ли системата, в каква степен човек може да я подмине, да не попълни съответно нещо във въпросника или да не бъде измерена температурата му да вземем за пример. Трябва да има надзор, с цел да сме сигурни, че системата работи.
- Каква е Вашата информация по отношение на " Делта " – той по-смъртоносен ли е, по-заразен ли е?
- Със сигурност е в забележителна степен по-заразен. За смъртността има спорни данни – някои от изявленията приказват, че е с по-висока смъртност, други споделят, че е със сходна смъртност. Вирусът ще еволюира, ще се закрепват тези разновидности, които са потребни за самия вирус. А това, което е потребно за самия вирус, е той да усили разпространяемостта си, леснотата, с която той заразява.
Всички разновидности, които до момента установявахме – и английския тип, и южноафриканския, и бразилския, всички те бяха свързани с разновидности, с повишението на разпространяемостта. Колегите в началото се притесняваха дали " Делта " има по-висока смъртност или не, само че действително няма по какъв начин дотам да се промени тежестта на заболяването. Ние към този момент знаем много повече за самата болест, знаем по какъв начин по-ефективно да бъде лекувана тя и от тази позиция смъртността евентуално няма да се повлияе трагично в някаква посока. Може да има леко повишение, в случай че се кара малко по-тежко, само че това са неща, които към момента не са открити с доказателства.
Засега част от данните приказват, че тази разновидност е същата по тежест, някои данни пък приказват, че се кара по-тежко. Все още нямаме решителност в научните данни. Независимо от всичко, това, което имаме като цифрова данна е, че имунизациите, които са изследвани против " Делта " разновидността, пазят 88% по отношение на него. В момента основното във връзка с стратегическото мислене напред е, че в случай че ние имаме висока степен на ваксинално покритие, то ще бъдем защитени от " Делта " разновидността в забележителна степен – 88% защитени от него. Много повече би трябвало да се приказва и да се убеждават хората в потребността от имунизация, тъй като това е единственият логичен, безвреден и ефикасен метод да се оправим с пандемията, без значение от разновидностите, които се получават при този вирус.
- Виждаме обаче едни мудни темпове на имунизация у нас, най-малко на мен по този начин ми се коства.
- Категорично, да. Не единствено на Вас Ви се коства, а на всички места цифровите данни приказват за това, че България доста изостава. За страдание главната причина за това към този момент не е логистиката на имунизациите. Имаме задоволително ваксини, даже имаме избор – т.е. обособеният пациент има опция да избере каква ваксина да си сложи. Въпросът е на желанието и на убедеността, с която хората биха си сложили ваксина. За страдание 10-12 %, които към този момент имаме като покритие на популацията, са на хората, които бяха уверени още преди този момент. Тоест те нямаха потребност от увещание. Те се имунизираха и по тази причина в този момент виждаме едни релативно мудни темпове. За останалите хора има потребност от разяснителна акция, която да може дейно да ги убеди в изгодата от имунизацията освен в самостоятелен проект, а и в публичен проект. Ние всички би трябвало да се пазим едни други, тъй като, когато се имунизираме, с изключение на самостоятелната отбрана на индивида, който е имунизиран, ние имаме и така наречен групов имунен отговор, тъй че да можем да бъдем защитавани като общество, да пазим и тези, които не биха могли да се имунизират.
Това за жалост не се случва. Голямата част от хората, които са по-ниско рискови, си споделят „ за мен не е толкоз рисково, аз нямам потребност да се имунизирам, ще го прекарам леко “. Де факто този човек не взе участие в публичния имунен отговор, който е нужен, с цел да можем да се предпазим от възможни бъдещи пикове, каквито е доста евентуално да има още с отварянето на учебните заведения през септември.
- Ако тези мудни темпове на имунизация продължат, по какъв начин би се развила обстановката с ковид, по кое време очаквате идващ пик?
- Очаквам идващия пик, когато времето стартира да става по-хладно, хората стартират да се събират в затворени пространства с релативно по-ниска вентилация, което е рисковото за предаване на вируса и тогава, когато учениците се съберат на едно място, защото, събирайки се на едно място, разрешават на тази зараза да се популяризира доста бързо. Независимо, че при тях инфекцията не е тежка, по-горните класове – от 8. до 12. клас, когато индивидите са почти с размера на възрастен човек, те могат да популяризират вируса поради мястото, откъдето излиза той – от устата и от носа.
По-малките деца са доста ниски и не се получава толкоз ефикасен трансфер на вируса. По-малките деца по-малко популяризират вируса, само че при по-големите деца – след 8. клас, е доста по-вероятно да популяризират инфекцията. Отварянето на учебните заведения ще послужи като спомагателен поведенчески фактор, който да форсира пандемичния развой. Виждаме, че този развой още не е загаснал. На дневна база имаме сред 80 и 100 инфектирани души и сега.
Предаването го има в общността, въпреки че температурата е висока и не се групираме на закрито. Вирусът не може да се популяризира интензивно точно поради това, че не се групираме на закрито, само че въпреки всичко се популяризира. В момента, в който създадем по-добри условия за разпространяване – с връщането на учениците в учебно заведение и със събирането в закрити пространства в по-голяма степен, ще се подобрят изискванията за разпространяване.
Това, което сигурно може да се твърди, че ще се случи, е, че ще реализираме нещо, което се назовава ендемия. Ендемията, за разлика от пандемията, е, когато инфекцията остава на избрана територия, макар че на близките територии тя се заличава. При актуалното равнище на имунизация в България е евентуално България да бъде ендемична зона. Тоест да бъде зона, която ще остане с циркулираща в общността зараза, до момента в който прилежащите ни страни като Гърция, Турция, Румъния, Сърбия ще бъдат с по-високи равнища на имунизация и с по-ниско разпространяване. Ние ще бъдем по-светещи в алено, когато следващият есенно-зимен пик стартира. Тогава вирусът ще продължи да въздейства върху стопанската система, върху туризма, върху културата.
- Какво може да се направи, с цел да предотвратим това?
- Всичко това може да бъде предотвратено в сегашните по-топли месеци, когато вирусът не пълзи толкоз бързо. Сега е моментът, в който повече хора могат да бъдат уверени да се имунизират. Това обаче става с разбиране, не може да стане принудително. Трябва да бъдат уверени, а с цел да бъдат уверени би трябвало първо да имаме изследване какви съответни настройки има в обществото сега. Трябва да знаем съответните аргументи за какво хората не желаят да се имунизират. За да разберем, би трябвало да се направи социологическо изследване. А откакто се направи такова изследване, да се създаде ефикасна, прочувствена, убеждаваща акция, която да се направи съответно за обособените таргет групи.
Групите, които актуалният министър на опазването на здравето дефинира – служебният министър доктор Стойчо Кацаров, бяха вярно подбрани. Възрастните хора с спомагателни болести бяха вярно подбрани, тъй като те са най-рискови от гибел, само че не са най-рискови във връзка с разпространяване. Затова, когато приказваме за превантивна имунизация, би трябвало да мислим по какъв начин групите, които контактуват повече – хората от градския превоз, хората от обслужващата сфера, хората в туризма, в заведенията за хранене и в звената за публично хранене, да бъдат дейно стимулирани да създадат нужното за предпазването ни като общественост. Тези таргет групи би трябвало да бъдат изследвани, при тях би трябвало да се създаде характерна стратегия, с цел да бъдат имунизирани дейно, да получат двете дози преди септември месец. Ако те получат двете дози от имунизацията преди септември, няма да имаме есенен пик. Ако това не се случи, за жалост ще си караме следващата есен с ограничения.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ