Берлинският договор и бруталното изопачаване на историята в името на антируската пропаганда
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Наскоро един български някогашен коментатор в американското държавно радио „ Свободна Европа”,номиниран за премията на Хелзинкския комитет „ Човек на годината”, разгласява за следващ път свои разсъждения за Руско-турската „ поробителна” война : „ Трети март е съветско събитие, чието преобразяване в народен празник на България е най-печалбарският ход в похода на съветската пета колона у нас през последните три десетилетия”.
Подобни текстове се нароиха през последните години. Авторите на такива четива настояват, че Русия играла „ театър” посредством Руско-турската война от 1877-1878 година, „ умишлено измамила тогавашните наивни българи”, „ подло измислила метод да ни привърже към себе си” и „ скрито подготвяла Берлинския контракт ”, който бил „ преференциален за нея ”. В последна сметка, посредством Берлинския контракт Русия „ отнела” от България половината от българските територии... (интересно от коя България ги е лишила, откакто българска страна тогава още въобще не е съществувала...).
В рамките на актуалната публикация е невероятно да изредя всички значими исторически обстоятелства, които създателите на тези четива пропущат . Достатъчно е обаче да посоча, че през трите месеца от март до юни 1878 година Англия, подкрепена от другите Западни сили , прави всичко допустимо за свеждане до най-малко на резултатите от съветската победа във войната с Османската империя и за обезсмисляне на Санстефанския контракт. А виенското държавно управление още на 15 януари 1878 година, под председателството на император Франц Йосиф, стартира да разисква предлагането на своя външен министър за военна интервенция на Австро-Унгария против Русия .
Както Англия, по този начин и Австро-Унгария ползват шантаж, действайки от позиция на силата и възползвайки се от затрудненото състояние, в което се намира Русия след изтощителната война с Турция. Веднага след подписването на Санстефанския контракт австрийското държавно управление известява другите Велики сили, че би трябвало да бъде призован конгрес за неговото инспектиране . Всички западноевропейски сили се съгласяват с това предложение, а Англия упорства (и получава тяхната подкрепа), на Берлинския конгрес да бъде преразгледан целият контракт, а освен текстът на членовете, засягащи така наречен „ европейски интереси”.
Изискванията, отправени към Русия, са бъдещата българска страна да бъде васална по отношение на Турция и да граничи на юг със Стара планина (познато искане: 67 години по-късно, след Втората международна война, Чърчил и Рузвелт също упорстват България да граничи на юг със Стара планина, само че руското управление изрично отхвърля и не разрешава да бъде сбъднат този англо-американски план).
На 10 март 1878 година кралица Виктория написа до своя външен министър лорд Дарби: „ Сега ние би трябвало да забележим нашите права обезпечени, по този начин както и тези на нашата вярна Турция , която ние изоставихме на един нападателен и нечовечен зложелател – Русия....Страданията и мизерията на горките турци принуждават сърцето да кърви и карат човек да се черви, като се замисли по какъв начин сме позволили това “.
На 27 март министър-председателят Дизраели подхванал следващата войнствена проява, целяща да сплаши Русия: готовност на запасите на британската войска и полиция. На 1 април двете камари на Народното събрание били известени за това решение посредством особено обръщение на кралица Виктория. По същото време новият външен министър на държавното управление в Лондон лорд Солсбъри известил Великите сили, че Англия ще отстоява своите ползи и искания с военни дейности по отношение на Санстефанския контракт и няма да разреши основаването на мощна славянска страна в този регион – в действителност ултиматум, насочен към Русия . За да укрепи този от дълго време готвен ултиматум, още през февруари Англия демонстративно изпратила своя средиземноморски боен флот в Дарданелите, безогледно нарушавайки приложената към Парижкия кротичък контракт интернационална спогодба за Проливите от 1856 година След като британската ескадра траяла и заела стратегическа позиция при Принцовите острови, покрай Цариград и Босфора, съветските бойци можели да я следят от европейския бряг на Мраморно море. И най-малкият случай би станал мотив за започването на бойни дейности.
На 2 май държавното управление одобрило решението да бъде подписан боен съюз с Турция , гарантиращ „ многократното повишение на силата на кралството в региона на Източното Средиземноморие и неимоверното подсилване на Индийската империя на кралицата”. Няколко дни по-късно Дизраели декларирал на съветския дипломат в Лондон, че Англия няма да спре подготовката си за война и че Русия би трябвало да одобри британските условия и най-много да се откаже от „ огромна България “ . Английското държавно управление придружило тези закани с прекачване на индийски бойни елементи в Средиземноморието, а от своя страна Австро-Унгария придвижила свои войски на юг – също акт, ориентиран към саботиране на решенията на Санстефанския контракт.
Русия се изправила пред заплахата от война против евентуална коалиция от три или четири огромни западни страни, пасивно подкрепяни от „ неутралната” Германия, както и против Турция. Една нова война обаче е щяла да бъде погром за Русия и тя никога не е била в положение да я води, тъй като след Руско-турската Освободителна война Русия е била обезкървена и обезпаричена .
Обезкървена , тъй като в следствие от бойните дейности на двата фронта – Дунавския и Кавказкия, съгласно откривателите (например проф. Пламен Митев), Русия губи не по-малко от 202 хиляди души . Над една трета от тях умират намясто, съвсем още толкоз – в резултат на раните си и ампутациите на крака (за тогавашната медицина ампутацията е била единствената използвана възможност), а гибелта на останалите е породена от избухналите епидемии от тифус, тресчица и дизентерия. Много огромен е броят и на жертвите, които са останали инвалиди (35 хиляди души). Изобщо, съветската войска е била извънредно изтощена от продължителните и тежки сражения, а в самата Русия по време на военните дейности смъртността се покачва с 15% и естественият приръст на популацията понижава с към 50%.
Обезпаричена , тъй като финансовото състояние на Русия към този момент е било отчайващо. Правителството ѝ е било наясно, че една нова война би я довела до фалит. Руско-турската Освободителна война е изгълтала доста, доста повече пари от получените посредством продажбата на Аляска жалки 7 милиона и 200 хиляди $, равняващи се през днешния ден едвам на към 120 милиона $ (територията на Аляска е цели 1 милион и 520 хиляди квадратни километра, а находищата на петрол и газ там са за най-малко 180 милиарда $, без даже да се опитваме да изчислим цената на златните находища...). Само изразходените за бойните интервенции по време на войната средства от бюджета на Русия надвишават 1 милиард и 100 милиона златни рубли (това е сума, равна на държавния бюджет на цялата Руска империя за 1878 година, умножен по две).
В последна сметка, на Берлинския конгрес и съпътстващите го договаряния Русия е била принудена да отстъпи пред натиска и ултиматумите и да одобри анулирането на Санстефанския контракт и наложените ѝ от Запада клаузи. С поддръжката на Франция, Италия и Германия, Австро-Унгария и Англия получават надлежно Босна и Кипър, а съдружникът на британските „ национални интереси” Турция се снабдява в общи линии с Македония и Тракия. И националният стихотворец възкликва по адрес на Запада: „ Европо, блуднице вавилонска, кръвнице македонска, трижди да си проклета!” .
По мотив на обществените изказвания на днешните наши национални продажници, че „ същински загрижените за ориста на България” са били Бисмарк, Британия и въобще Западът, а не „ измамницата” Русия, ще прибавя още няколко исторически обстоятелството.
Германският канцлер Ото декор Бисмарк – първият западен общественик, отхвърлил Санстефанския контракт, на името на който българските ръководещи се канят да кръстят площад в София (така както откриха с тържествена гала монумент на англо-американските летци, които през Втората международна война безчовечен бомбардираха цивилното население на България), написа следното за основаната от Русия след пет века на иго българска страна: „ Когато взехме решение да свикаме конгреса в Берлин през 1878 година, ние напълно нямахме поради ползите на България, а се ръководехме извънредно от нашите ползи, на Германия ”. Около една година преди този момент, откакто съветският цар Александър ІІ поставя своята популярна резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор: „ Да се освободи България!” , Бисмарк декларира: „ Аз не бих пожертвал живота на нито един немски хусар поради участта на овцекрадците от долното течение на Дунав!”. Същевременно Бисмарк подкрепя материално Турция и ѝ доставя 500 от най-модерните за времето си оръдия „ Круп”.
На обявилия основаването на Българско княжество за опасност за британските ползи английски министър-председател Дизраели пък принадлежат думите (относно закланите от башибозука и аскера българи през Априлското въстание): „ Какво са 12 хиляди избити българи пред нашите чудесни връзки с Османската империя!?” . Възмутен от хладнокръвието на английската кралица Виктория и нейното държавно управление и от прусашкия цинизъм на Бисмарк във връзка с изкланите и поругани българи, Тургенев една нощ, по време на безсъница, написа памфлета си „ Крикет в Уиндзор” . Този крикет се разиграва като апокалиптичен сън в английския кралски замък. Вместо топки по подстриганата ливада обаче се търкалят отрязаните глави на невръстните българчета:
„ Кралицата отново в Уиндзорския лес
следи по какъв начин на крикет играят
придворните дами – туй фешън е през днешния ден
и всички от горделивост сияят.
И топки разменят си с щастлив зов,
когато уцелят вратите…
Тя вижда, че измежду цветя и треви
подскачат не топки чевръсти,
а като че ли – стотици човешки глави,
отрязани с кървави пръсти!
Глави на дами, на моми и деца,
починали след изтезания,
с издрани от нокти на див звяр лица,
със знак от ужасни премеждия.”
Накрая, Тургенев приключва памфлета си с думите: „ Не, Ваше величество, детската кръв не ще измиете в никакъв случай! ”.
Ще изтъквам и един от идеолозите на кървавия английски империализъм – бруталния всеобщ палач Уинстън Чърчил , по чиито заповеди са избити десетки милиони цивилни индийци, африканци, руснаци, германци, малайци и какви ли не още хора. Той е любим на днешните чуждопоклоннически и безроднически евроатланти, наричащи себе си „ българи” и организиращи тържества във връзка на издаването и преиздаването след 1989 година на неговите „ Мемоари”. Като министър-председател на Британия, през октомври 1943 година Чърчил се показва вулгарно и с неприкрита ненавист към българския народ: „ Аз познавам българите от 30 години. Те са неверен народ, който заслужава да му бъде предаден непоколебим урок. София би трябвало да бъде бомбардирана и изравнена със земята , а в руините ѝ да се засеят картофи!... Държава с името България не би трябвало да съществува .”
Да не би тия исторически обстоятелства да не се знаят от нашите национални безчестници – създатели на старателно популяризираните от някои медии пропагандни антируски четива, систематично промиващи мозъците на днешните останки от българския народ?
Бога ми, те сигурно ги знаят! При някои хора обаче подлостта няма граници . А подлостта е „ качеството”, което най-вече мразя. И безчет са българските общественици и интелектуалци, които са заявявали: „ Върхът на подлостта и вероломството е българин да ненавижда Русия!!!” .
„ Важното е” България да взе участие в пропагандната хибридна война, която се води срещу Русия . И тя взе участие, и то интензивно и усърдно. А що се отнася до народа, все по-шашардисан от наглостта на всекидневно леещата се медийна агитация, за него е в цялостна мощ сентенцията на безскрупулния Бисмарк: „ Ако повторим една неистина три пъти, народът ще повярва” .
И той от ден на ден има вяра. Неотдавна, като описах на една моя позната, авторка на доста хубави стихосбирки, за общественото изказване на Соломон Паси , че в България би трябвало да бъдат ситуирани американски нуклеарни ракети , ориентирани срещу Русия, тя ми отговори дълбокомислено: „ Ами да, Русия всеки миг може да ни нападне!”...
Казах ѝ, че Господ не обича предателите и България не може да не бъде осъдена поради участието си в НАТО и построяването у нас на натовски военни командни центрове. Напомних ѝ, че н а Русия изискуем всичко: и освобождението ни от турско иго, и основаването на страната ни, и учредяването на институциите ни, и организирането на армията ни, и построяването на опазването на здравето и образованието ни, и поемането (от Русия) на големия, непостижим за страната ни, български държавен дълг към Османската империя, тъй като другояче Западът и Турция са отказвали да признаят оповестената от България през 1908 година държавна самостоятелност.
Опитах се да ѝ напомня, че на Русия изискуем и възобновяване на нашата нация, повторното ѝ въздигане от нищото. Защото горчивата истина е, че през ХVІ, ХVІІ и първата половина на ХVІІІ век българската националност и българският народен дух на практика са били прекратили съществуването си , изчезвайки безславно и позорно (това е установено в пътеписите на задграничните пътешественици, обикаляли тогава днешните български земи). И през тези тъмни епохи, включващи частично и непринудено турцизиране, а освен принудително потурчване, единствената искрица вяра , която е мъждукала тук-таме, е била мисълта за „ Дядо Иван” . Тоест за Русия, която през ХVІІІ и ХІХ век стартира да обезпечава образованието и образованието на българчета в Одеса, възражда българската православна черква, приготвя основаването на българските духовници, национални будители и учебни заведения, обезпечава израстването на българските националреволюционери и даже способства в голяма степен за съзиждането на актуалния български литературен език.
Изгубих си времето, до момента в който ѝ описвах всичко това. А помня, че преди години тя беше добре осведомена персона. Медийната агитация, обаче, е всесилна .
Ще се върна към тематиката за Берлинския контракт . Тази тематика, представяна през последните години посредством брутално и безочливо изкривяване и премълчаване на историческите обстоятелства, е прекомерно мъчителна за мене, тъй като въпросният натрапен от Запада контракт е станал причина за гибелта на значително персони от моя жанр (един от тях – прародител ми Никола, е бил даже обезглавен от турците). Други хора от моя жанр са били заточени в Диарбекир поради съпротивата си против този контракт, а трети са изоставили къщите си, парцелите си и роднините си и са станали бежанци поради него...
Запомнил съм един завет , оставен от моя прародител Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония. Този завет е излъчен от потомство на потомство и е бил повсеместен за дейците на Македонската революционна организация: постоянно да обичаме Русия и люто да ненавиждаме и проклинаме притворството и безскрупулността на Западните сили , които посредством Берлинския конгрес са обрекли българите в Македония на продължение на робството и на произлизащи от това пъклен страдания и премеждия – опожарени села и градове, десетки хиляди избити мъже и изнасилени дами, беззаконие и поругано човешко достолепие.
Надявам се, че макар провежданата мощна дезинформационна и манипулативна медийна акция, включваща даже публикуването на някои несъмнено тенденциозни текстове в „ Уикипедия”, българският народ въпреки всичко няма да разреши да бъде заличена неговата историческа памет .
Автор: Явор Чучков
Наскоро един български някогашен коментатор в американското държавно радио „ Свободна Европа”,номиниран за премията на Хелзинкския комитет „ Човек на годината”, разгласява за следващ път свои разсъждения за Руско-турската „ поробителна” война : „ Трети март е съветско събитие, чието преобразяване в народен празник на България е най-печалбарският ход в похода на съветската пета колона у нас през последните три десетилетия”.
Подобни текстове се нароиха през последните години. Авторите на такива четива настояват, че Русия играла „ театър” посредством Руско-турската война от 1877-1878 година, „ умишлено измамила тогавашните наивни българи”, „ подло измислила метод да ни привърже към себе си” и „ скрито подготвяла Берлинския контракт ”, който бил „ преференциален за нея ”. В последна сметка, посредством Берлинския контракт Русия „ отнела” от България половината от българските територии... (интересно от коя България ги е лишила, откакто българска страна тогава още въобще не е съществувала...).
В рамките на актуалната публикация е невероятно да изредя всички значими исторически обстоятелства, които създателите на тези четива пропущат . Достатъчно е обаче да посоча, че през трите месеца от март до юни 1878 година Англия, подкрепена от другите Западни сили , прави всичко допустимо за свеждане до най-малко на резултатите от съветската победа във войната с Османската империя и за обезсмисляне на Санстефанския контракт. А виенското държавно управление още на 15 януари 1878 година, под председателството на император Франц Йосиф, стартира да разисква предлагането на своя външен министър за военна интервенция на Австро-Унгария против Русия .
Както Англия, по този начин и Австро-Унгария ползват шантаж, действайки от позиция на силата и възползвайки се от затрудненото състояние, в което се намира Русия след изтощителната война с Турция. Веднага след подписването на Санстефанския контракт австрийското държавно управление известява другите Велики сили, че би трябвало да бъде призован конгрес за неговото инспектиране . Всички западноевропейски сили се съгласяват с това предложение, а Англия упорства (и получава тяхната подкрепа), на Берлинския конгрес да бъде преразгледан целият контракт, а освен текстът на членовете, засягащи така наречен „ европейски интереси”.
Изискванията, отправени към Русия, са бъдещата българска страна да бъде васална по отношение на Турция и да граничи на юг със Стара планина (познато искане: 67 години по-късно, след Втората международна война, Чърчил и Рузвелт също упорстват България да граничи на юг със Стара планина, само че руското управление изрично отхвърля и не разрешава да бъде сбъднат този англо-американски план).
На 10 март 1878 година кралица Виктория написа до своя външен министър лорд Дарби: „ Сега ние би трябвало да забележим нашите права обезпечени, по този начин както и тези на нашата вярна Турция , която ние изоставихме на един нападателен и нечовечен зложелател – Русия....Страданията и мизерията на горките турци принуждават сърцето да кърви и карат човек да се черви, като се замисли по какъв начин сме позволили това “.
На 27 март министър-председателят Дизраели подхванал следващата войнствена проява, целяща да сплаши Русия: готовност на запасите на британската войска и полиция. На 1 април двете камари на Народното събрание били известени за това решение посредством особено обръщение на кралица Виктория. По същото време новият външен министър на държавното управление в Лондон лорд Солсбъри известил Великите сили, че Англия ще отстоява своите ползи и искания с военни дейности по отношение на Санстефанския контракт и няма да разреши основаването на мощна славянска страна в този регион – в действителност ултиматум, насочен към Русия . За да укрепи този от дълго време готвен ултиматум, още през февруари Англия демонстративно изпратила своя средиземноморски боен флот в Дарданелите, безогледно нарушавайки приложената към Парижкия кротичък контракт интернационална спогодба за Проливите от 1856 година След като британската ескадра траяла и заела стратегическа позиция при Принцовите острови, покрай Цариград и Босфора, съветските бойци можели да я следят от европейския бряг на Мраморно море. И най-малкият случай би станал мотив за започването на бойни дейности.
На 2 май държавното управление одобрило решението да бъде подписан боен съюз с Турция , гарантиращ „ многократното повишение на силата на кралството в региона на Източното Средиземноморие и неимоверното подсилване на Индийската империя на кралицата”. Няколко дни по-късно Дизраели декларирал на съветския дипломат в Лондон, че Англия няма да спре подготовката си за война и че Русия би трябвало да одобри британските условия и най-много да се откаже от „ огромна България “ . Английското държавно управление придружило тези закани с прекачване на индийски бойни елементи в Средиземноморието, а от своя страна Австро-Унгария придвижила свои войски на юг – също акт, ориентиран към саботиране на решенията на Санстефанския контракт.
Русия се изправила пред заплахата от война против евентуална коалиция от три или четири огромни западни страни, пасивно подкрепяни от „ неутралната” Германия, както и против Турция. Една нова война обаче е щяла да бъде погром за Русия и тя никога не е била в положение да я води, тъй като след Руско-турската Освободителна война Русия е била обезкървена и обезпаричена .
Обезкървена , тъй като в следствие от бойните дейности на двата фронта – Дунавския и Кавказкия, съгласно откривателите (например проф. Пламен Митев), Русия губи не по-малко от 202 хиляди души . Над една трета от тях умират намясто, съвсем още толкоз – в резултат на раните си и ампутациите на крака (за тогавашната медицина ампутацията е била единствената използвана възможност), а гибелта на останалите е породена от избухналите епидемии от тифус, тресчица и дизентерия. Много огромен е броят и на жертвите, които са останали инвалиди (35 хиляди души). Изобщо, съветската войска е била извънредно изтощена от продължителните и тежки сражения, а в самата Русия по време на военните дейности смъртността се покачва с 15% и естественият приръст на популацията понижава с към 50%.
Обезпаричена , тъй като финансовото състояние на Русия към този момент е било отчайващо. Правителството ѝ е било наясно, че една нова война би я довела до фалит. Руско-турската Освободителна война е изгълтала доста, доста повече пари от получените посредством продажбата на Аляска жалки 7 милиона и 200 хиляди $, равняващи се през днешния ден едвам на към 120 милиона $ (територията на Аляска е цели 1 милион и 520 хиляди квадратни километра, а находищата на петрол и газ там са за най-малко 180 милиарда $, без даже да се опитваме да изчислим цената на златните находища...). Само изразходените за бойните интервенции по време на войната средства от бюджета на Русия надвишават 1 милиард и 100 милиона златни рубли (това е сума, равна на държавния бюджет на цялата Руска империя за 1878 година, умножен по две).
В последна сметка, на Берлинския конгрес и съпътстващите го договаряния Русия е била принудена да отстъпи пред натиска и ултиматумите и да одобри анулирането на Санстефанския контракт и наложените ѝ от Запада клаузи. С поддръжката на Франция, Италия и Германия, Австро-Унгария и Англия получават надлежно Босна и Кипър, а съдружникът на британските „ национални интереси” Турция се снабдява в общи линии с Македония и Тракия. И националният стихотворец възкликва по адрес на Запада: „ Европо, блуднице вавилонска, кръвнице македонска, трижди да си проклета!” .
По мотив на обществените изказвания на днешните наши национални продажници, че „ същински загрижените за ориста на България” са били Бисмарк, Британия и въобще Западът, а не „ измамницата” Русия, ще прибавя още няколко исторически обстоятелството.
Германският канцлер Ото декор Бисмарк – първият западен общественик, отхвърлил Санстефанския контракт, на името на който българските ръководещи се канят да кръстят площад в София (така както откриха с тържествена гала монумент на англо-американските летци, които през Втората международна война безчовечен бомбардираха цивилното население на България), написа следното за основаната от Русия след пет века на иго българска страна: „ Когато взехме решение да свикаме конгреса в Берлин през 1878 година, ние напълно нямахме поради ползите на България, а се ръководехме извънредно от нашите ползи, на Германия ”. Около една година преди този момент, откакто съветският цар Александър ІІ поставя своята популярна резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор: „ Да се освободи България!” , Бисмарк декларира: „ Аз не бих пожертвал живота на нито един немски хусар поради участта на овцекрадците от долното течение на Дунав!”. Същевременно Бисмарк подкрепя материално Турция и ѝ доставя 500 от най-модерните за времето си оръдия „ Круп”.
На обявилия основаването на Българско княжество за опасност за британските ползи английски министър-председател Дизраели пък принадлежат думите (относно закланите от башибозука и аскера българи през Априлското въстание): „ Какво са 12 хиляди избити българи пред нашите чудесни връзки с Османската империя!?” . Възмутен от хладнокръвието на английската кралица Виктория и нейното държавно управление и от прусашкия цинизъм на Бисмарк във връзка с изкланите и поругани българи, Тургенев една нощ, по време на безсъница, написа памфлета си „ Крикет в Уиндзор” . Този крикет се разиграва като апокалиптичен сън в английския кралски замък. Вместо топки по подстриганата ливада обаче се търкалят отрязаните глави на невръстните българчета:
„ Кралицата отново в Уиндзорския лес
следи по какъв начин на крикет играят
придворните дами – туй фешън е през днешния ден
и всички от горделивост сияят.
И топки разменят си с щастлив зов,
когато уцелят вратите…
Тя вижда, че измежду цветя и треви
подскачат не топки чевръсти,
а като че ли – стотици човешки глави,
отрязани с кървави пръсти!
Глави на дами, на моми и деца,
починали след изтезания,
с издрани от нокти на див звяр лица,
със знак от ужасни премеждия.”
Накрая, Тургенев приключва памфлета си с думите: „ Не, Ваше величество, детската кръв не ще измиете в никакъв случай! ”.
Ще изтъквам и един от идеолозите на кървавия английски империализъм – бруталния всеобщ палач Уинстън Чърчил , по чиито заповеди са избити десетки милиони цивилни индийци, африканци, руснаци, германци, малайци и какви ли не още хора. Той е любим на днешните чуждопоклоннически и безроднически евроатланти, наричащи себе си „ българи” и организиращи тържества във връзка на издаването и преиздаването след 1989 година на неговите „ Мемоари”. Като министър-председател на Британия, през октомври 1943 година Чърчил се показва вулгарно и с неприкрита ненавист към българския народ: „ Аз познавам българите от 30 години. Те са неверен народ, който заслужава да му бъде предаден непоколебим урок. София би трябвало да бъде бомбардирана и изравнена със земята , а в руините ѝ да се засеят картофи!... Държава с името България не би трябвало да съществува .”
Да не би тия исторически обстоятелства да не се знаят от нашите национални безчестници – създатели на старателно популяризираните от някои медии пропагандни антируски четива, систематично промиващи мозъците на днешните останки от българския народ?
Бога ми, те сигурно ги знаят! При някои хора обаче подлостта няма граници . А подлостта е „ качеството”, което най-вече мразя. И безчет са българските общественици и интелектуалци, които са заявявали: „ Върхът на подлостта и вероломството е българин да ненавижда Русия!!!” .
„ Важното е” България да взе участие в пропагандната хибридна война, която се води срещу Русия . И тя взе участие, и то интензивно и усърдно. А що се отнася до народа, все по-шашардисан от наглостта на всекидневно леещата се медийна агитация, за него е в цялостна мощ сентенцията на безскрупулния Бисмарк: „ Ако повторим една неистина три пъти, народът ще повярва” .
И той от ден на ден има вяра. Неотдавна, като описах на една моя позната, авторка на доста хубави стихосбирки, за общественото изказване на Соломон Паси , че в България би трябвало да бъдат ситуирани американски нуклеарни ракети , ориентирани срещу Русия, тя ми отговори дълбокомислено: „ Ами да, Русия всеки миг може да ни нападне!”...
Казах ѝ, че Господ не обича предателите и България не може да не бъде осъдена поради участието си в НАТО и построяването у нас на натовски военни командни центрове. Напомних ѝ, че н а Русия изискуем всичко: и освобождението ни от турско иго, и основаването на страната ни, и учредяването на институциите ни, и организирането на армията ни, и построяването на опазването на здравето и образованието ни, и поемането (от Русия) на големия, непостижим за страната ни, български държавен дълг към Османската империя, тъй като другояче Западът и Турция са отказвали да признаят оповестената от България през 1908 година държавна самостоятелност.
Опитах се да ѝ напомня, че на Русия изискуем и възобновяване на нашата нация, повторното ѝ въздигане от нищото. Защото горчивата истина е, че през ХVІ, ХVІІ и първата половина на ХVІІІ век българската националност и българският народен дух на практика са били прекратили съществуването си , изчезвайки безславно и позорно (това е установено в пътеписите на задграничните пътешественици, обикаляли тогава днешните български земи). И през тези тъмни епохи, включващи частично и непринудено турцизиране, а освен принудително потурчване, единствената искрица вяра , която е мъждукала тук-таме, е била мисълта за „ Дядо Иван” . Тоест за Русия, която през ХVІІІ и ХІХ век стартира да обезпечава образованието и образованието на българчета в Одеса, възражда българската православна черква, приготвя основаването на българските духовници, национални будители и учебни заведения, обезпечава израстването на българските националреволюционери и даже способства в голяма степен за съзиждането на актуалния български литературен език.
Изгубих си времето, до момента в който ѝ описвах всичко това. А помня, че преди години тя беше добре осведомена персона. Медийната агитация, обаче, е всесилна .
Ще се върна към тематиката за Берлинския контракт . Тази тематика, представяна през последните години посредством брутално и безочливо изкривяване и премълчаване на историческите обстоятелства, е прекомерно мъчителна за мене, тъй като въпросният натрапен от Запада контракт е станал причина за гибелта на значително персони от моя жанр (един от тях – прародител ми Никола, е бил даже обезглавен от турците). Други хора от моя жанр са били заточени в Диарбекир поради съпротивата си против този контракт, а трети са изоставили къщите си, парцелите си и роднините си и са станали бежанци поради него...
Запомнил съм един завет , оставен от моя прародител Ефрем Чучков – един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония. Този завет е излъчен от потомство на потомство и е бил повсеместен за дейците на Македонската революционна организация: постоянно да обичаме Русия и люто да ненавиждаме и проклинаме притворството и безскрупулността на Западните сили , които посредством Берлинския конгрес са обрекли българите в Македония на продължение на робството и на произлизащи от това пъклен страдания и премеждия – опожарени села и градове, десетки хиляди избити мъже и изнасилени дами, беззаконие и поругано човешко достолепие.
Надявам се, че макар провежданата мощна дезинформационна и манипулативна медийна акция, включваща даже публикуването на някои несъмнено тенденциозни текстове в „ Уикипедия”, българският народ въпреки всичко няма да разреши да бъде заличена неговата историческа памет .
Автор: Явор Чучков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ