След речта на Путин. Няколко предположения
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчерашната тирада на Путин не сервира изненади във външнополитически проект. Тя беше замислена по този начин, че да накара всички да се чудят какво може да последва оттук насетне. Константин Егерт с няколко догатки.
На 21 април съветският президент Владимир Путин посвети по-голямата част от годишната си тирада пред Федералното заседание, както се очакваше, на борбата против пандемията и предизборното разпределяне на пари. Както наподобява, затоплянето на електората преди изборите за Държавна дума през септември към този момент е в цялостен ход. На външната и отбранителната политика Путин посвети напълно малко време в края на обръщението си.
Путин има вяра на Лукашенко
Обръщайки се към съветските жители, той се появи извънредно благ, всекидневен и даже ги назова " скъпи ". Затова пък в тона си към Запада не изневери на стила си. " Погледнете себе си! ", сподели той, обвинявайки Запада в това, в което самият Запад упреква Москва: в организирането на държавен прелом, в хакерски атаки и в политически убийства. Путин даже напомни за забравения Виктор Янукович, който, по думите му, е бил свален от прозападните конспиратори. Той също по този начин напълно поддържа версията, че съветските и беларуските специфични служби са предотвратили пуча против Лукашенко в Минск, удостовери и това, че се подготвяло физическото очистване на беларуския деспот.
Фактът, че съветското управление не осъди военния прелом в Мианмар и даже изпрати делегация на боен церемониал в столицата на страната Найпидо, наподобява въобще не тормози Путин. В останалата част от външнополитическото си обръщение той увери, че Москва доста желала да си сътрудничи с всички.
В света на Путин Америка е злокобният бенгалски тигър Шир Хан от " Книга за джунглата " на Ръдиард Киплинг. А в ролята на чакала Табаки биха могли да влязат да вземем за пример чехите, които по заповед на Вашингтон гонят почтени съветски дипломати. Или пък украинците, които, както тръби кремълската агитация, струпвали войски по границата с Русия, с цел да превземели " съветския Донбас ". Изглежда, че Путин счита Русия за Маугли, който се брани против кръвожадния Шир Хан.
Сигнал към Байдън
Този път Путин не се впусна във външнополитически елементи. Той не даде никаква оценка за връзките на Русия със Съединени американски щати и Европейски Съюз, не загатна нито един интернационален проблем (разоръжаването, Иран, Сирия) и не похвали отличните си връзки с Китай, които нормално показва като модел за естетика и противовес на безкрайните спорове с подлия Запад. Причината е ясна: Русия е толкоз изолирана на Запад, че в действителност няма защо да се приказва. На процедура няма никакви връзки. Като изключим това, че Путин има предпочитание да си сътрудничи по тематиката за климатичните промени. Даже неговият прес-секретар удостовери желанието му да беседва по тези въпроси с Джо Байдън в границите на виртуалната среща на върха за климата.
Речта на Путин беше замислена по този начин, че да накара всички да се чудят какво може да последва оттук насетне. Така да вземем за пример председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко още преди президентската тирада разгласи, че Горната камара на Народното събрание ще се събере на 23 април, с цел да извърши инструкциите на Путин. Можем да предположим, че сенаторите ще дадат позволение за изпращане на войски в Беларус, с цел да защитят Лукашенко от интригите на НАТО. Или да оторизират признаването на така наречените " ЛНР " и " ДНР " (Луганска и Донецка национални републики) с следващо изпращане на " миротворци " там. А може би всичко е по-просто: събирането се постанова поради обещаните великодушни заплащания от Кремъл, за което се постанова да бъде обновен законът за бюджета.
Много рекламираното посещаване на Лукашенко при Путин в Сочи този четвъртък ще бъде показателно в този смисъл. Беларуският деспот разгласи предходната седмица самобитно " епохално решение ", което ще наложи със собствен декрет. Правомощията на Лукашенко са съвсем неограничени и съзнателно неразбираеми. Като висш главнокомандващ той може да изиска от Путин незабавно да изпрати войски в Беларус и да официализира това постфактум - с по-късен акт на Народното събрание. Приемането на съветската рубла, отводът от суверенитет и влизането в състава на Руската федерация ще изискват повече формалности. Но нищо не пречи на Лукашенко да води подобен диалог с Путин в Сочи, а на Путин - да поддържа този диалог, без да поема никакви твърди задължения.
В очакване на Меркел и Макрон?
Украинската тематика обаче към момента не е изчерпана, а тя крие по-големи проблеми за Путин, в сравнение с тази за Беларус. Може би Путин чака Ангела Меркел и Еманюел Макрон да се опитат да го убедят да не нагнетява ситуацията. Той пък, от своя страна, може да изиска да окажат напън върху украинското управление да бъде възобновено подаването на вода от Херсонска област за Крим. Дори Путин може да изтегли съветските войски по границата с Украйна ( " Нали ви казвахме, че това са просто учения! " ). Но въпреки всичко ми се коства, че най-малкото Путин желае да накаже президента Володимир Зеленски за наложените наказания против проруските медии и против главния прокремълски политик в страната Виктор Медведчук.
Ясно е, че напрежението в връзките с Украйна е инструмент за напън върху Запада и метод за отклонение на вниманието от гладната стачка на Алексей Навални. Путин се надява до лятото да се е разправил с неговите структури в страната, а самият Навални да бъде трансфериран някъде в чужбина в съществено влошено здраве - и най-добре, в случай че може да го замени против някого, да вземем за пример против един Виктор Бут. Ако това не се получи, тогава Путин ще бъде подготвен на всевъзможни наказания - стига Навални да не се окаже на независимост в Русия.
Общият извод от речта на Путин е следният: той доста желае да наподобява като един грижлив татко за руснаците, дефинитивно да потисне всякаква съпротива в страната и да си обезпечи безпроблемно ръководство през отпуснатите му след " нулирането " на досегашните му управнически мандати още 15 години във властта. В същото време Путин има вяра, че западният Шир Хан дебне всяка опция да го смъкна от власт. Затова и гръмко заплашва въображаемия тигър, надявайки се да го отблъсне от стените на крепостта Русия.
Константин Егерт е съветски публицист и създател на коментарна графа в Дъждовни води
Вчерашната тирада на Путин не сервира изненади във външнополитически проект. Тя беше замислена по този начин, че да накара всички да се чудят какво може да последва оттук насетне. Константин Егерт с няколко догатки.
На 21 април съветският президент Владимир Путин посвети по-голямата част от годишната си тирада пред Федералното заседание, както се очакваше, на борбата против пандемията и предизборното разпределяне на пари. Както наподобява, затоплянето на електората преди изборите за Държавна дума през септември към този момент е в цялостен ход. На външната и отбранителната политика Путин посвети напълно малко време в края на обръщението си.
Путин има вяра на Лукашенко
Обръщайки се към съветските жители, той се появи извънредно благ, всекидневен и даже ги назова " скъпи ". Затова пък в тона си към Запада не изневери на стила си. " Погледнете себе си! ", сподели той, обвинявайки Запада в това, в което самият Запад упреква Москва: в организирането на държавен прелом, в хакерски атаки и в политически убийства. Путин даже напомни за забравения Виктор Янукович, който, по думите му, е бил свален от прозападните конспиратори. Той също по този начин напълно поддържа версията, че съветските и беларуските специфични служби са предотвратили пуча против Лукашенко в Минск, удостовери и това, че се подготвяло физическото очистване на беларуския деспот.
Фактът, че съветското управление не осъди военния прелом в Мианмар и даже изпрати делегация на боен церемониал в столицата на страната Найпидо, наподобява въобще не тормози Путин. В останалата част от външнополитическото си обръщение той увери, че Москва доста желала да си сътрудничи с всички.
В света на Путин Америка е злокобният бенгалски тигър Шир Хан от " Книга за джунглата " на Ръдиард Киплинг. А в ролята на чакала Табаки биха могли да влязат да вземем за пример чехите, които по заповед на Вашингтон гонят почтени съветски дипломати. Или пък украинците, които, както тръби кремълската агитация, струпвали войски по границата с Русия, с цел да превземели " съветския Донбас ". Изглежда, че Путин счита Русия за Маугли, който се брани против кръвожадния Шир Хан.
Сигнал към Байдън
Този път Путин не се впусна във външнополитически елементи. Той не даде никаква оценка за връзките на Русия със Съединени американски щати и Европейски Съюз, не загатна нито един интернационален проблем (разоръжаването, Иран, Сирия) и не похвали отличните си връзки с Китай, които нормално показва като модел за естетика и противовес на безкрайните спорове с подлия Запад. Причината е ясна: Русия е толкоз изолирана на Запад, че в действителност няма защо да се приказва. На процедура няма никакви връзки. Като изключим това, че Путин има предпочитание да си сътрудничи по тематиката за климатичните промени. Даже неговият прес-секретар удостовери желанието му да беседва по тези въпроси с Джо Байдън в границите на виртуалната среща на върха за климата.
Речта на Путин беше замислена по този начин, че да накара всички да се чудят какво може да последва оттук насетне. Така да вземем за пример председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко още преди президентската тирада разгласи, че Горната камара на Народното събрание ще се събере на 23 април, с цел да извърши инструкциите на Путин. Можем да предположим, че сенаторите ще дадат позволение за изпращане на войски в Беларус, с цел да защитят Лукашенко от интригите на НАТО. Или да оторизират признаването на така наречените " ЛНР " и " ДНР " (Луганска и Донецка национални републики) с следващо изпращане на " миротворци " там. А може би всичко е по-просто: събирането се постанова поради обещаните великодушни заплащания от Кремъл, за което се постанова да бъде обновен законът за бюджета.
Много рекламираното посещаване на Лукашенко при Путин в Сочи този четвъртък ще бъде показателно в този смисъл. Беларуският деспот разгласи предходната седмица самобитно " епохално решение ", което ще наложи със собствен декрет. Правомощията на Лукашенко са съвсем неограничени и съзнателно неразбираеми. Като висш главнокомандващ той може да изиска от Путин незабавно да изпрати войски в Беларус и да официализира това постфактум - с по-късен акт на Народното събрание. Приемането на съветската рубла, отводът от суверенитет и влизането в състава на Руската федерация ще изискват повече формалности. Но нищо не пречи на Лукашенко да води подобен диалог с Путин в Сочи, а на Путин - да поддържа този диалог, без да поема никакви твърди задължения.
В очакване на Меркел и Макрон?
Украинската тематика обаче към момента не е изчерпана, а тя крие по-големи проблеми за Путин, в сравнение с тази за Беларус. Може би Путин чака Ангела Меркел и Еманюел Макрон да се опитат да го убедят да не нагнетява ситуацията. Той пък, от своя страна, може да изиска да окажат напън върху украинското управление да бъде възобновено подаването на вода от Херсонска област за Крим. Дори Путин може да изтегли съветските войски по границата с Украйна ( " Нали ви казвахме, че това са просто учения! " ). Но въпреки всичко ми се коства, че най-малкото Путин желае да накаже президента Володимир Зеленски за наложените наказания против проруските медии и против главния прокремълски политик в страната Виктор Медведчук.
Ясно е, че напрежението в връзките с Украйна е инструмент за напън върху Запада и метод за отклонение на вниманието от гладната стачка на Алексей Навални. Путин се надява до лятото да се е разправил с неговите структури в страната, а самият Навални да бъде трансфериран някъде в чужбина в съществено влошено здраве - и най-добре, в случай че може да го замени против някого, да вземем за пример против един Виктор Бут. Ако това не се получи, тогава Путин ще бъде подготвен на всевъзможни наказания - стига Навални да не се окаже на независимост в Русия.
Общият извод от речта на Путин е следният: той доста желае да наподобява като един грижлив татко за руснаците, дефинитивно да потисне всякаква съпротива в страната и да си обезпечи безпроблемно ръководство през отпуснатите му след " нулирането " на досегашните му управнически мандати още 15 години във властта. В същото време Путин има вяра, че западният Шир Хан дебне всяка опция да го смъкна от власт. Затова и гръмко заплашва въображаемия тигър, надявайки се да го отблъсне от стените на крепостта Русия.
Константин Егерт е съветски публицист и създател на коментарна графа в Дъждовни води
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ