Нарушаване на човешките права и съвременното робство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Опитите на Русия от 2014 година насам да анексира Крим бяха наказани в редица интернационалните резолюции, в това число и такива на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации, Парламентарната асамблея на ОССЕ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Нарушенията на правата на индивида в Крим и съответната расова дискриминация са обект на разглеждане в интернационалните съдилища, в това число Международния съд (дело 166) и Европейския съд по правата на индивида (дело 20958/14 и други), напомня arc.construction.
Тези актове обръщат особено внимание на бруталното нарушение от страна на Русия на главните цивилен, политически, стопански, обществени културни, екологични човешки права, както и на груповите права на локалното население и други етнически, езикови и религиозни групи в Крим. Тези въпроси са непрекъснат предмет на разглеждане от Мисията за наблюдаване на Организация на обединените нации и Мисията за наблюдаване на ОССЕ в Украйна.
Днес действат редица профилирани организации и структури на Организация на обединените нации в региона на правата на индивида, чиито ползи пречат на обстановката в Крим. Струва си да се спомене ролята на специфичните докладчици на Организация на обединените нации, които работят под егидата на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации по правата на индивида и дават годишни профилирани отчети и проучвания на Съвета и на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Асоциацията за реинтегриране на Крим, като записана интернационална неправителствена организация с офиси в Париж и Киев, обръща особено внимание на въпроса за съдействието. В известието до специфичния докладчик на Организация на обединените нации за актуалните форми на иго, доктор Томоя Обоката, Асоциацията разказа връзката сред наложително разселване и актуалните форми на иго.
От Асоциацията показват, че политиката на съветските в действителност управляващи в Крим включва дискриминация на жителите на Украйна в града, които отхвърлиха или не получиха така наречен „ Руско поданство “ след 2014 година, когато РФ разгласи полуостров Крим като „ лична територия “. Такива украински жители са обитавали в Крим преди опита за анексиране или са били заселени на полуостров по-късно заради съветската експанзия в Източна Украйна и продължаващия въоръжен спор там. Въпросните украински жители в Крим се дефинират от съветските управляващи като „ чужденци “, които би трябвало да получат „ разрешителните за престояване “. Но в реалност хиляди такива лица не могат да имат „ местоживеене “ и „ специфична помощ “ в Крим заради системата на тотална корупция, администрация и политическа позиция на съветските управляващи в района.
Както уточни Службата на Върховния комисар към Организация на обединените нации по правата на индивида (OHCHR) в своя тридесет и първи отчет по отношение на обстановката в Украйна, през 2020 година „ съдилищата “ в Крим издадоха заповеди за депортиране и наложително прекачване на най-малко 178 лица, считани за „ чужденци “ според имиграционното законодателство на РФ, в това число 105 украински жители (93 мъже и 12 жени). На тях им е било подредено да изоставен Крим, защото или не са имали RF паспорти, или са имали регистрация или „ propyska “ в континентална Украйна, или не са кандидатствали или не са получили съветски „ разрешителни за престояване “. Поради това се смята, че „ нямат права за престояване в Крим “.
През 2019 година от Крим бяха депортирани над 360 души, преди всичко от Симферопол, Севастопол и Южното крайбрежие на Крим. Това беше част от целенасочената политика на фактическите управляващи на РФ за „ изтласкване “ на популацията, нежелано от тях. За тези цели по този начин наречените „ съдилища “ в Крим нормално използваха член 18.8 от Кодекса за административните нарушавания на РФ („ Нарушаване от страна на чужденеца на режима на престояване в РФ “). Но от време на време така наречен „ съдилища “ употребяват за депортиране член 18.10 от този кодекс („ Незаконна трудова активност на чужденеца в РФ “).
Някои случаи са били употребявани от съветската държавна агитация за втълпяване на ненавист против Украйна, украинци и жители на страната Украйна. Например, през февруари 2018 година формалното издание на Русия „ Российская газета “, разгласява държавна публикация „ 23 украински гастарбайтери бяха депортирани от Крим “ – групата служащи, употребена при реконструкцията на детска градина в населено място Новоозерное (Западен Крим). Дори терминът „ гастарбайтери “, употребен преди този момент извънредно от нацисткия режим в Германия, демонстрира самичък по себе си действителното отношение на съветските публични управляващи към трудовите права на украинските жители. Така че всички сходни украински жители в Крим са уязвими на вероятно депортиране и работата им се употребява като „ противозаконна “ без никакви гаранции и с минимални вероятни заплащания. Подобна работа на украинци на територията на личната им страна, нелегално окупирана от Русия, в действителност е модерна форма на иго.
Опитите на Русия от 2014 година насам да анексира Крим бяха наказани в редица интернационалните резолюции, в това число и такива на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации, Парламентарната асамблея на ОССЕ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Нарушенията на правата на индивида в Крим и съответната расова дискриминация са обект на разглеждане в интернационалните съдилища, в това число Международния съд (дело 166) и Европейския съд по правата на индивида (дело 20958/14 и други), напомня arc.construction.
Тези актове обръщат особено внимание на бруталното нарушение от страна на Русия на главните цивилен, политически, стопански, обществени културни, екологични човешки права, както и на груповите права на локалното население и други етнически, езикови и религиозни групи в Крим. Тези въпроси са непрекъснат предмет на разглеждане от Мисията за наблюдаване на Организация на обединените нации и Мисията за наблюдаване на ОССЕ в Украйна.
Днес действат редица профилирани организации и структури на Организация на обединените нации в региона на правата на индивида, чиито ползи пречат на обстановката в Крим. Струва си да се спомене ролята на специфичните докладчици на Организация на обединените нации, които работят под егидата на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации по правата на индивида и дават годишни профилирани отчети и проучвания на Съвета и на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Асоциацията за реинтегриране на Крим, като записана интернационална неправителствена организация с офиси в Париж и Киев, обръща особено внимание на въпроса за съдействието. В известието до специфичния докладчик на Организация на обединените нации за актуалните форми на иго, доктор Томоя Обоката, Асоциацията разказа връзката сред наложително разселване и актуалните форми на иго.
От Асоциацията показват, че политиката на съветските в действителност управляващи в Крим включва дискриминация на жителите на Украйна в града, които отхвърлиха или не получиха така наречен „ Руско поданство “ след 2014 година, когато РФ разгласи полуостров Крим като „ лична територия “. Такива украински жители са обитавали в Крим преди опита за анексиране или са били заселени на полуостров по-късно заради съветската експанзия в Източна Украйна и продължаващия въоръжен спор там. Въпросните украински жители в Крим се дефинират от съветските управляващи като „ чужденци “, които би трябвало да получат „ разрешителните за престояване “. Но в реалност хиляди такива лица не могат да имат „ местоживеене “ и „ специфична помощ “ в Крим заради системата на тотална корупция, администрация и политическа позиция на съветските управляващи в района.
Както уточни Службата на Върховния комисар към Организация на обединените нации по правата на индивида (OHCHR) в своя тридесет и първи отчет по отношение на обстановката в Украйна, през 2020 година „ съдилищата “ в Крим издадоха заповеди за депортиране и наложително прекачване на най-малко 178 лица, считани за „ чужденци “ според имиграционното законодателство на РФ, в това число 105 украински жители (93 мъже и 12 жени). На тях им е било подредено да изоставен Крим, защото или не са имали RF паспорти, или са имали регистрация или „ propyska “ в континентална Украйна, или не са кандидатствали или не са получили съветски „ разрешителни за престояване “. Поради това се смята, че „ нямат права за престояване в Крим “.
През 2019 година от Крим бяха депортирани над 360 души, преди всичко от Симферопол, Севастопол и Южното крайбрежие на Крим. Това беше част от целенасочената политика на фактическите управляващи на РФ за „ изтласкване “ на популацията, нежелано от тях. За тези цели по този начин наречените „ съдилища “ в Крим нормално използваха член 18.8 от Кодекса за административните нарушавания на РФ („ Нарушаване от страна на чужденеца на режима на престояване в РФ “). Но от време на време така наречен „ съдилища “ употребяват за депортиране член 18.10 от този кодекс („ Незаконна трудова активност на чужденеца в РФ “).
Някои случаи са били употребявани от съветската държавна агитация за втълпяване на ненавист против Украйна, украинци и жители на страната Украйна. Например, през февруари 2018 година формалното издание на Русия „ Российская газета “, разгласява държавна публикация „ 23 украински гастарбайтери бяха депортирани от Крим “ – групата служащи, употребена при реконструкцията на детска градина в населено място Новоозерное (Западен Крим). Дори терминът „ гастарбайтери “, употребен преди този момент извънредно от нацисткия режим в Германия, демонстрира самичък по себе си действителното отношение на съветските публични управляващи към трудовите права на украинските жители. Така че всички сходни украински жители в Крим са уязвими на вероятно депортиране и работата им се употребява като „ противозаконна “ без никакви гаранции и с минимални вероятни заплащания. Подобна работа на украинци на територията на личната им страна, нелегално окупирана от Русия, в действителност е модерна форма на иго.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ