Социализмът е по-доброто бъдеще за човечеството?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
1. Какво съставлява марксисткият светоглед – „ доверчив исторически материализъм “ или обективно аргументиран метод?
Мироглед – каква позабравена дума, която има голямо вътрешно наличие и високо напрежение! Даже освен това, в актуалния свят се приема – надали не! – че при „ края на историята “ всички хора имат еднотипен, заимствуван под индиго светоглед.
Ако се върнем мисловно повече от век и половина обратно, тогавашните учени (към които се причисли и Маркс) откриха нещо значително и характерно. Сравниха, колкото и да е прост през днешния ден този прочут образец, държанието на пчелата и индивида. Именно тогава бе потвърдено, че „ мисленето “ и активността на пчелата се дефинират еднопосочно от „ биологическата “ стратегия, кодирана в нея, само че мисленето и активността на индивида се програмират не биологически, а обществено, т.е. посредством системата на обществено-икономическите връзки. По-нататък, откривателите още тогава предвидиха (а по-късните проучвания потвърдиха техните тези) че без значение от еднаквостта на кода на всяка пчела, в пчелното семейство съществува извънредно комплицирана и гъвкава система за систематизиране на функционалностите сред пчелите-работнички за осъществяването на разнообразни задания (на основат на три определящи фактора: възрастта на пчелите, положението на фамилията и равнището на медосбора в природата). Маркс, на собствен ред, изследвайки „ природата “ на капиталистическата обществено-икономическа система, потвърди че (отново: без значение от еднаквостта на кода на всеки раждащ се „ човек-пчела “), в публичното „ семейство “ съществува сходна комплицирана и гъвкава система за систематизиране на обществените функционалности сред „ хората-пчели “ при осъществяването на разнообразни стопански действия, които се основават на връзките им към собствеността върху средствата за произвеждане (и от тук – на класата на „ капиталистите-търтеи “ и класата на „ наемните пчели-работнички “). Това негово доказателство обърна наобратно с хастара тогавашните показа за капиталистическата система като реализирано съвършенство на структурата на обществото, казано по фешън метод, като „ краят на историята “.
Нещо повече, доказателството че мирогледът на всеки човек, неговата „ воля и визия “ не са слепи и ирационални (както твърдеше преди него Артур Шопенхауер), а са стимулирани от диференциалното състояние на човек в обществото (обусловено от собствеността върху средствата за производство), е персонален принос на Маркс, негова голяма стъпка напред в социологията и стопанската система, най-малко толкоз огромна, както първата стъпка на Нийл Армстронг върху Луната.
И освен това! Дарвин развива концепциите си, които залягат в основата на актуалната еволюционна доктрина (да, и пчелите се трансформират еволюционно, както и всеки биологичен вид), Маркс също приготвя почвата за смяна, изграждайки основите на теорията за еволюцията на обществото и стопанската система – от индивидът като „ стока “ (работна мощ, която се продава) към човек в „ царството на свободата “, и от стопанска система на база облага към стопанска система на база справедливи потребности.
Обобщено казано, марксизмът твърди че развиването има обществен (в доста случаи – антибиологически тип) и постепенен темперамент, антимарксизмът значи биологизъм и вдървеност (поредният „ завършек на историята “).
Да се върнем към проблема за мирогледа, марксистите одобряват че той се дефинира от мрежата от публични връзки, в които е подложен човек. Той или ги приема и работи в интерес на капитала (ако е от класата на собствениците), или приема че е конкурираща се с други милиони хора стока (работната му мощ е единствената негова „ продаваема “ собственост). Ако се опита „ свободният дух “ да се абстрахира от обществено-икономическите връзки, както да вземем за пример сторва Гордън Комсток в популярния разказ на Джордж Оруел, обявявайки „ война на парите “, неуспехът е бърз, призрачен и изумителен.
Мирогледът, наследен от Маркс, не е просто „ снимка “ на предишното и тогавашните публични връзки, само че и способ за обяснение на доста от сегашното, а също и философия за смяна в мечтана посока на бъдещето.
2. Какви са новите действителности на актуалния свят – връзките човек-човек, индивид-общество, човек-природа, материално-виртуално, аналогово-дигитално?
На подобен комплициран въпрос може да се отговори единствено простичко. За по-подробен и по-скучен отговор би било нужна хартия, създадена посредством изсичането на цяла гора.
Нека надникнем зад количествените измерения на смяната единствено след 1990 година до ден сегашен. От една страна, значително е повишено народонаселението на света – от 1 650 000 души на 7 845 000 души – това са съвсем 5 пъти повече хора на дребната синя планета Земя. От друга страна, още по-динамично се развива международната стопанска система – над 8 пъти повече за същия интервал, измерено на човек от популацията (над 10 пъти за България). Само за четиридесет години, от 1980 година насам, световният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в действителния паритет на покупателната дарба се е удвоил. И като последица, глобализацията и вътрешният стопански напредък доведоха до мощно възобновяване в разрастващите се страни и извадиха над един милиард души от бедността, изключително базирайки се върху индикатора екзистенц-минимум – равнището на приходите от 5,5 $ на човек дневно (по паритет на покупателната способност). Тази икономическа диагноза е освен с помощта на „ капитализма “, само че и на научно-техническия напредък, който е релативно самостоятелен от характера на обществено-икономическата система. Айнщайн не е артикул на Форд. От трета страна, повишаването на международното население и още по-динамичното развиване на стопанските системи се осъществяваше и реализира най-вече посредством екстензивно експлоатиране на природата, като употребяваните естествени запаси се начисляват като разноски за производството, а самото произвеждане е ориентирано към облага (тя е „ сметката “ на капиталиста). Но и природата дава отговор на това брутално влияние (по израза на Маркс и природата „ работи “) освен посредством директно засегнатата в обособените процеси своя част от Земята (системно намаляваща!), само че и посредством косвени последствия, т.е. също като система. Налице са световно стопляне, световно опустиняване и световно обоклучаване на естествената система.
По същото време, вписвайки се в тематиката, която ни интересува, е настъпила еволюция на самата капиталистическа стопанска система. „ Капсулата “ на частната благосъстоятелност при актуалните транснационални корпорации стана голяма както в смисъл на комплицирана вътрешна конструкция, по този начин и в смисъл на географски обсег. И освен тази „ капсула “ се разрасна. Те, корпорациите, развиха такава икономическа мощност, че станаха в някои връзки неведнъж по-големи като стопански системи и доста по-силни от националните страни и дори от съюзи от страни, да вземем за пример, като Европейски Съюз.
Какво се случи със самата страна? При монополистическия капитализъм до 1929 година страната имаше дейна защитна роля на „ националния “ капитал; по-късно тя одобри по нужда присъединяване в ръководството на стопанската система, в първичното систематизиране (чрез фиксация на минималната работна заплата) и изключително в преразпределението, всичкото това политически обвързвано с другите посоки („ отдясно наляво “) на кейнсианската теория. Като процедура това продължава да е „ генералната линия “ на лявата социалдемокрация, само че не и на социалистите, които са кардинално срещу капитализма.
Но отношението „ транснационални корпорации – национална страна “, изключително след приемането на доктрината на неолиберализма като бариера против „ високите налози за бизнеса “, „ ниските тласъци за труд “, „ нездравословната интервенция на страната “ и така нататък, претърпя коренна смяна изключително след автоматизираното раздробяване на системата на „ действителния социализъм “. Балансът се промени в интерес на корпорациите. Нещо повече, все по-често транснационалните корпорации постановяваха и постановат своите ползи като национални ползи, та дори ги пропагандират като ползи на „ национално виновния бизнес “. Обаче… задоволително е в някоя друга страна да има по-евтини запаси (включително и по-ниска цена на стоката „ работна мощ “), с цел да бъде пратен по дяволите „ националният интерес “, и съответната транснационална корпорация да реалокира заводите си там, седалището си в страна с ниски налози, а приходите си – в офшорки. От тази „ еластичност на бизнеса “ пострадаха освен по-слабо развитите страни, само че и белязаната като най-развита страна в света Съединени американски щати. Но научната трактовка на въпроса изисква да се предпазим от ограниченост освен в едната посока – доминантните ползи на бизнеса, само че и откъм другата, а точно откъм подценяването на главния боеприпас срещу ползите на капитала – демокрацията.
Що се отнася до обособената персона в „ света на пазара “ и в „ демокрацията “, то тя си остава преди всичко материална и аналогова. Нуждите от вода, храна, облекла, жилище, здраве, обучение и така нататък, се задоволяват 99% материално и аналогово, без значение че човек може да е „ онлайн “ часове всеки ден. Никой не може да се пъхне в Интернет, с цел да се укрие от COVID-19. Не недооценявам дигитализацията, тя носи избрани изгоди, само че нейното експониране като „ бъдещето “ е комично и несвоевременно.
3. Какво съставлява през днешния ден капитализмът – система с базисно несъгласие сред труда и капитала, манипулиране на всеобщото схващане и с резистентен капацитет за развиване?
Въпреки че капитализмът не е снел от дневен ред главните си несъгласия като „ природа – стопанска система “, „ капитал – общество “, „ капитал – наемна работна мощ “ и така нататък, остава в действие известната сентенция на Фредрик Джеймсън, че е по-лесно да си представим края на света, в сравнение с края на капитализма, т.е. че „ духът на капитализма е вечен “.
Не по-малко е известна и противоположната теза, а точно че капитализмът в действителност е завършил след Първата международна война и от този момент живеем под „ затулен “ колективизъм. През по-голямата част от 20-ти век концепцията, че западните общества последователно стават некапиталистически – или дори че към този момент са станали, е била нормална за левите либерали (САЩ), социалдемократите (Европа) и консерваторите. Модерната формулировка на некапитализма е посткапитализъм, що се отнася до Запада, и постсоциализъм, в случай че става дума за Изтока.
Къде е истината, отново ли да я търсим по средата? Истината е, че освен на Запад, само че и на Изток (включително и в „ комунистически “ Китай), преобладаваща е частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане. Разбира се, всяка обществено-икономическа система съдържа в себе си както „ останки “ от предходните, по този начин и първи проблясъци на идната. Но това не значи „ гибел “ или „ кома “ на капитализма.
Ако някой си фантазира че несъгласието сред капитала и наемния труд е снето, дано си показа фунията на приходите (с по-тясната част отгоре). Гледайки през призмата на неравенството (и несправедливостта) в действителност има забележима „ класова война “ – само че това не е единствено сред групите на най-бедните и необразованите, чернокожите и малцинствата, от една страна, и притежателите, мениджърите и експертите, въпреки това. По-точното класово разделяне не е известното, сред 99% и 1%, а 99,99% и 0,01%. Професионалистите, корпоративните мениджъри, лекарите, юристите и преподавателите в частните университети, които получават в действителност високи заплати, са „ наемни служащи “, тъкмо колкото продавачите и чистачите в магазините. Те са противоположността на онази дребна група човеци, способни да живеят напълно с облага от капитала – „ милиардерите “ (по Бърни Сандърс). По същата причина ръководещата класа не се лимитира до културните елити, дори не е от тях; а тя обгръща цялата „ висша “ социално-икономическа каста, основана върху капитала, без значение дали става дума за „ пратеници “ на капитала във властта.
Приписваното „ изглаждане на приходите “ посредством акционерните сдружения е също несъстоятелно, тъй като измежду американските семейства, които имат акции, най-богатият 1% (прагът за едно домакинство да бъде в най-високия 1% през 2020 година е 531 020 $ годишна печалба) има 56% от тях, до момента в който останалите 99% имат единствено 44% от акциите.
Когато обстоятелствата приказват, дори капиталът би трябвало да замълчи. През последните 30 години в редица развити страни приходите на повече от половината жители в действително изражение са в застой и не са нарастнали, само че разноските за просветителни и здравни услуги са се нараснали съвсем три пъти. Десетки милиони хора, даже в най-богатите страни, са престанали да виждат вероятността за увеличение на приходите си. В същото време те се сблъскват с проблеми, по какъв начин да поддържат виталния стандарт на фамилиите си. И освен това. Според МОТ, през 2019 година 21% или 267 милиона младежи в света не са учили на никое място и не са работили на никое място. А измежду „ щастливците “ – работещите хора, към 30% живеят с приход под 3,2 щатски $ дневно при паритет на покупателната дарба.
Цената на непропорционалното развиване и на неравенството е застрашеното общо бъдеще. Натрупалите се несъгласия сред системите „ природа – стопанска система – общество –техносфера – ноосфера “ не могат да се вземат решение посредством „ свободните пазари “ и „ свободата на бизнеса “; дори не обособените страни могат да ги решат, а световното съобщество.
4. Какви са през днешния ден у нас и по света отговорите на въпроса „ Що е социализъм? “ – разнообразни възгледи и допирни точки?
Да стартираме по-отдалеч, какво е било това, което се наричаше „ действителен социализъм “? Казано по различен метод, това ли е предисторията на „ бъдещия действителен социализъм “?
В обществено-икономическата система на „ действителния социализъм “ имаше доста позитивни неща от социално-икономическа позиция, имаше опит за построяването на по-високо развита обществена страна, дори (в избрана степен) опити за въвеждане и използване – на основата на държавната и публичната благосъстоятелност – на правилото „ От всекиго съгласно качествата, всекиму – съгласно количеството и качеството на инвестиции труд “, върху който се базира един от стълбовете на „ научния социализъм “. Икономическите предпоставки – като базис – бяха налице; публичните предпоставки обаче стагнираха и блокираха динамичността на развиването.
Обаче опитът да се приравнява сегашната обща левица със социалистическата концепция е трагично неудачен. Образно казано, левицата на XXI век е цветен букет от обществени и стопански хрумвания, придвижвания, организации и персони. Така да вземем за пример, в Съединени американски щати множеството заявили се като демократични социалисти са в действителност социалдемократи; демократите са за облагороден капитализъм, и едните, и другите са реформатори на капитализма. Единствената част от левицата, която се стреми освен настоящо да „ облагороди “ капитализма, а да го размени с по-висша и по-справедлива социално-икономическа система, са социалистите. Те нямат претенцията да са единствено реформатори, само че не могат да не се включат в положителните хрумвания за обществени реформи; те са безапелационни че са се посветили на историческото превъзмогване на капитализма и в действителност желаят да сложат завършек на капитализма. По същата причина социалистите не могат и не трябва да претендират да са национална партия или да концентрират настояванията си най-много за „ повече страна “. Социалистите стоят надалеч от концепциите на дребнобуржоазния радикалсоциализъм, на актуалните народяци, на сиромахомилите, на „ държавния “ социализъм.
Коренът на социалистическата концепция е преобразуването на икономическата система от капиталистическа, ориентирана към облагата, към социалистическа, ориентирана към обобществяването на производството и по този метод – към основаването на стопанска система, функционираща по проекти и стратегии в интерес на всички. С други думи, преход от частна към социална благосъстоятелност върху средствата за производство; преход от блян към персоналната облага (и посредством употреба на наемната работна сила) към заплащане съгласно количеството и качеството на инвестиции труд – това не е културен, а чисто стопански въпрос. Без решаването на въпроса за доминантната социална благосъстоятелност върху средствата за произвеждане в най-важните браншове на стопанската система актуалният „ теоретичен “ социализъм остава безплоден, трансформира се в идея-кастрат.
Най-простичко казано, социализмът значи система, при която всеки се труди съгласно качествата си (а страната е длъжна да ги развива по равно!) и получава съгласно количеството и качеството на своя труд. Неизменно икономическо изискване: социална (не държавна –като наличие!) благосъстоятелност върху средствата за производство; публичен надзор върху частната благосъстоятелност. Лична благосъстоятелност върху предметите за ползване.
5. Какво е положението на обществено-икономическия живот на България през днешния ден – финансово-икономическата система, обществената конструкция, умствения и публичния живот, политиката?
По мотив характерността на положението на България, надали ще бъда автентичен. Малка страна с демографска злополука и безвъзмезден износ на работна мощ към по-развитите страни; с приватизирана и концесионирана природа, подлежаща на опустиняване и обоклучаване; със мощно отворена стопанска система с периферни функционалности по отношение на „ центъра “; с непознати войски на личната си територия; с „ обслужваща “ политическа класа, постоянно вярна на Големия брат (който и да е той). Диагноза: третична периферна страна с неразбираемо бъдеще. С незавършени автомагистрали към незнайното. С романтика към механиката на властта ( от документите на Стратегическия съвет към Президента), с безспорен политически конфронтация и самовлюбен егоизъм (ГЕРБ-БСП); с цялостно съприкосновение сред (уж) „ самостоятелните управляващи “; с мистична религия в думичката „ народна власт “ (отново до механиката ѝ – „ почтени избори “), само че не и в нейното надълбоко наличие. Бойко, орел, рак и щука.
С една дума: ветропоказател според от „ вятъра на измененията “. Гледайте накъде се извърта България, с цел да разберете по какъв начин се трансформира света.
6. Какъв „ рестарт “ е изпълним и нужен – „ римейк “ на статуквото или нов публичен контракт за спазване и развиване на Конституцията въз основа на максимата „ Пазарна стопанска система – да! Пазарно общество – не! “?
Трудно бих приел тъкмо тази дефиниция на въпроса. Пазарна стопанска система по принцип значи цялостна независимост и съответното цялостно тъждество на милиони производители при лимитирани пазари (например, без продажбата на плебеи или на COVID-20); като гарнитура – без рентиерство и завещание. И в този момент най-важното: сходна стопанска система е допустима при предварителна съгласуваност (общ план) на основата на точни критерии и индикатори (при лимитирани естествени и трудови ресурси), само че и при цялостното неявяване (без общ план) на съгласуваност.
Всяка стопанска система е в някаква степен „ пазарна “. От този, който създава плодове и зеленчуци посредством личен труд и без непозната поддръжка (не единствено за лично ползване, само че и за продажба), през този, който е огромен земевладелец-латифундист (10-те най-големи земевладелци в Съединени американски щати имат общо над 52 млн. декара земи и получават дотации от страната за царевицата съгласно класацията на The Land Report; в България ситуацията е съвсем същото – тук 1.5% от стопанствата ръководят повече от 82% от общата земя в страната, а най-големият български латифундист обработва общо 2 400 000 декара земеделска земя и за 2010 година общо компаниите му са получили дотация в размер на 38 198 966 лв) и чак до Илон Мъск (който разполага с над 185 милиарда $ при започване на 2021г., следван от Джеф Безос с 184 милиарда $ и т.н.).
И като продължение: Мъск и Безос могат да си напазаруват публично състояние (лобиране пред политици, дарения за партии, пратеници на високи управнически постове, които да извършват заръките им и т.н.); българските латифундисти могат да си „ поръчат “ по същия метод преференциални дотации, ниски тол такси, хубави пътища до своите оазиси и така нататък Така че заклинанието „ Пазарна стопанска система – да! Пазарно общество – не! “ е също толкоз дейно, колкото, да кажем, сходно проклинание „ Равенство – да! Неравенство – не! “ при преобладаваща капиталистическа пазарна стопанска система.
„ Пазарното общество “, каквото и да значи това, е иманентно присъщо на капитализма.
7. Какви са вижданията за социалистически план у нас – посредством форми на социализация на стопанската система и обществото с вероятност либерален социализъм или въз основа на носталгията по държавния социализъм?
Въпросът съдържа доста скъпо самопризнание, а точно че има огромна носталгия към „ действителния социализъм “ от времената на Народна република България и Съвет за икономическа взаимопомощ, без значение от „ отклоненията “ и „ дефектите “, които са могли да бъдат „ ремонтирани “. Да, за доста хора, изключително за тези, които са 60+ години и помнят, предишното наподобява по-добро, по-справедливо, по-свободно (особено за развиването на личността) и дори по-културно (!) от сегашното.
Общите форми на настоящия „ социалистически план “ при транснационален капитализъм наподобяват бански костюм на фона на януарска зима. А точно: планът на социалистическите партии, клонящи към социалдемокрация, е преразпределителен капитализъм, „ капитализъм с човешко лице “, змия с човешка глава.
По-добрите разновидности за бъдещето, които са опция за социалистите (очистени от сиромахомилски, либералдемократски и социалдемократски влияния) и обединената левица са прокарването на система от сложни целеви стратегии за 15-20 годишен интервал: за демографско развиване, за запазване и възпроизводство на естествената среда, за обществено тъждество на достъпа, за развиване на структурата на националната икономическа система и така нататък И като продължение, за „ социализъм на включването “.
Какви са опциите и ограничителите на „ външния фактор “ за реализацията на социалистически план в България – член на Европейски Съюз и на НАТО, като страна, пресечна точка на предпочитани геостратегически ползи в трансформиращия се многополюсен свят?
Ако България не се преценява с главните играчи, необикновен към тези, на които принадлежи 99% – Европейския съюз, рискува да ѝ изключат контакта от щепсела, т.е. да ѝ спрат зареждането, да ѝ наложат наказания и да ѝ понижат показно съучастието в общите решения.
И самичък воинът не е воин; само че в случай че България търси сходни на себе си „ другари “ и такива със сходни ползи, груповото деяние може да бъде по-продуктивно, въпреки и в някакви скромни рамки. По-добре под чадър, в сравнение с гол на мразовит дъжд.
Не е загадка, че страната ни се учи в придвижване, концепцията за Западните Балкани е скъпа сама по себе си; концепцията че освен Берлин и Вашингтон са „ постоянно прави “, само че и че с Русия, Турция и Китай, да вземем за пример, също би трябвало да отстояваме позиции на един кротичък свят, без противозаконни наказания и сходни ползи за тъждество, също намира добър банкет на българска почва. „ Ледът се пука, господа политици! “
1. Какъв е пътят на българския социализъм през миналите 130 години – исторически достижения и провали?
Може България да се е присъединила в системата на капитализма прекомерно късно – чак след Освобождението, само че някои от най-известните теоретици на социализма като Димитър Благоев и най-известните дейци на интернационалното работническо придвижване (и комунисти, които одобряват че социализма е първата фаза на бъдещата социално-икономическа система) като Георги Димитров, са жалони за бъдещето, които не могат да бъдат подценявани, с изключение на от водачи-слепци.
Прибавете към това тези години след Втората международна война до 1990 година, които изведоха България от групата на най-слабо развитите страни (по-късно почнал капитализъм) и я вкараха в горната подгрупа на средноразвитите страни – това е подобен на практика опит, който малко на брой страни имат.
Най-важното е че и социалистическата доктрина, и социалистическата процедура, без значение от резонните окайвания на ориста на България, оставят трайно своя отпечатък, посредством който изпреварваме в доста връзки и Съединени американски щати, и други развити страни: годишен заплатен отпуск (САЩ нямат) и 40 часова работна седмица; дълготраен заплатен отпуск по майчинство (САЩ нямат, други страни имат по-кратък срок); социална пенсия за стаж и възраст; гратис или алегорично заплатен достъп до публично обучение и публично опазване на здравето и така нататък И нещо, което боде очите на реставраторите на капитализма: високата просвета от времената на „ действителния социализъм “ – книги, филми, музика и така нататък, които остават ненадминати по количество и качество; чалгата, „ миските “, „ мисирките-преститутки “ и откровената нецензурност на ръководещите са чудесна илюстрация на достиженията на „ действителния капитализъм “.
2. Какви са методите и формите за създаване на необятно ляво придвижване въз основа на социалистическите полезности, закрепени в Програмата на Българска социалистическа партия „ Свободни граждани; Справедлива държава; Солидарно общество “ – независимост, правдивост, взаимност, тъждество, мир, труд, хуманизъм, естетика сред индивида и природата, родолюбие?
„ Демократична левица “, „ Коалиция за България “, по-късно „ Българска социалистическа партия за България “, имената – едно след друго разкриват физиономията и обсега на организацията. Широката организация на левицата най-точно се показва в „ Демократична левица “; „ Коалиция за България “ е най-неопределено като наличие – за каква тъкмо България?; „ Българска социалистическа партия за България “ е най-стесненото като формирование, а наименованието е претенциозно и нарцистично – 99% от жителите не знаят кои са „ другите “ от обединението.
Ценностите, заложени в Програмата на Българска социалистическа партия, са едно на ръка; те може да са прелестни и допустими за известните 99%. Другото, което също е значимо, е авангарда на партията (все отново хора се сдружават с други хора в обединението, а освен парадните полезности са важни); отново по този мотив, никой не може да си показа Димитър Благоев или Георги Димитров като членове на Българската капиталистическа партия, само че и никой не може да си показа милионери и едри новобогаташи в управлението на Българската социалистическа партия. А такива участват и то не един или двама, това е проблем на възприятието; какъв брой е делът на служащите в това управление? Накрая, водачеството също е проблем, към момента е очевидно повече като „ анти-ГЕРБ “ и с „ хрумвания на парче “, в сравнение с с ясна посока на придвижване.
Ако Българска социалистическа партия желае откровено Modvs Vivendi с левицата (а това „ моментът “ го желае!), би трябвало да размишления както върху наименованието на обединението, по този начин и върху минималната стратегия, която да разреши разширението на контактната територия, а също и върху контактьорите от и с Българска социалистическа партия. Проблемите не са равни на тези на Мечо Пух („ Колкото повече, толкоз повече “), а се коренят в привлекателността и чистотата на бъдещите сътрудници, в това отношение е нужна повече хигиена, дори повече, в сравнение с към COVID-19.
Дано се случи!
Списание „ Ново време “, Бр. 1-2, януари – февруари 2021
1. Какво съставлява марксисткият светоглед – „ доверчив исторически материализъм “ или обективно аргументиран метод?
Мироглед – каква позабравена дума, която има голямо вътрешно наличие и високо напрежение! Даже освен това, в актуалния свят се приема – надали не! – че при „ края на историята “ всички хора имат еднотипен, заимствуван под индиго светоглед.
Ако се върнем мисловно повече от век и половина обратно, тогавашните учени (към които се причисли и Маркс) откриха нещо значително и характерно. Сравниха, колкото и да е прост през днешния ден този прочут образец, държанието на пчелата и индивида. Именно тогава бе потвърдено, че „ мисленето “ и активността на пчелата се дефинират еднопосочно от „ биологическата “ стратегия, кодирана в нея, само че мисленето и активността на индивида се програмират не биологически, а обществено, т.е. посредством системата на обществено-икономическите връзки. По-нататък, откривателите още тогава предвидиха (а по-късните проучвания потвърдиха техните тези) че без значение от еднаквостта на кода на всяка пчела, в пчелното семейство съществува извънредно комплицирана и гъвкава система за систематизиране на функционалностите сред пчелите-работнички за осъществяването на разнообразни задания (на основат на три определящи фактора: възрастта на пчелите, положението на фамилията и равнището на медосбора в природата). Маркс, на собствен ред, изследвайки „ природата “ на капиталистическата обществено-икономическа система, потвърди че (отново: без значение от еднаквостта на кода на всеки раждащ се „ човек-пчела “), в публичното „ семейство “ съществува сходна комплицирана и гъвкава система за систематизиране на обществените функционалности сред „ хората-пчели “ при осъществяването на разнообразни стопански действия, които се основават на връзките им към собствеността върху средствата за произвеждане (и от тук – на класата на „ капиталистите-търтеи “ и класата на „ наемните пчели-работнички “). Това негово доказателство обърна наобратно с хастара тогавашните показа за капиталистическата система като реализирано съвършенство на структурата на обществото, казано по фешън метод, като „ краят на историята “.
Нещо повече, доказателството че мирогледът на всеки човек, неговата „ воля и визия “ не са слепи и ирационални (както твърдеше преди него Артур Шопенхауер), а са стимулирани от диференциалното състояние на човек в обществото (обусловено от собствеността върху средствата за производство), е персонален принос на Маркс, негова голяма стъпка напред в социологията и стопанската система, най-малко толкоз огромна, както първата стъпка на Нийл Армстронг върху Луната.
И освен това! Дарвин развива концепциите си, които залягат в основата на актуалната еволюционна доктрина (да, и пчелите се трансформират еволюционно, както и всеки биологичен вид), Маркс също приготвя почвата за смяна, изграждайки основите на теорията за еволюцията на обществото и стопанската система – от индивидът като „ стока “ (работна мощ, която се продава) към човек в „ царството на свободата “, и от стопанска система на база облага към стопанска система на база справедливи потребности.
Обобщено казано, марксизмът твърди че развиването има обществен (в доста случаи – антибиологически тип) и постепенен темперамент, антимарксизмът значи биологизъм и вдървеност (поредният „ завършек на историята “).
Да се върнем към проблема за мирогледа, марксистите одобряват че той се дефинира от мрежата от публични връзки, в които е подложен човек. Той или ги приема и работи в интерес на капитала (ако е от класата на собствениците), или приема че е конкурираща се с други милиони хора стока (работната му мощ е единствената негова „ продаваема “ собственост). Ако се опита „ свободният дух “ да се абстрахира от обществено-икономическите връзки, както да вземем за пример сторва Гордън Комсток в популярния разказ на Джордж Оруел, обявявайки „ война на парите “, неуспехът е бърз, призрачен и изумителен.
Мирогледът, наследен от Маркс, не е просто „ снимка “ на предишното и тогавашните публични връзки, само че и способ за обяснение на доста от сегашното, а също и философия за смяна в мечтана посока на бъдещето.
2. Какви са новите действителности на актуалния свят – връзките човек-човек, индивид-общество, човек-природа, материално-виртуално, аналогово-дигитално?
На подобен комплициран въпрос може да се отговори единствено простичко. За по-подробен и по-скучен отговор би било нужна хартия, създадена посредством изсичането на цяла гора.
Нека надникнем зад количествените измерения на смяната единствено след 1990 година до ден сегашен. От една страна, значително е повишено народонаселението на света – от 1 650 000 души на 7 845 000 души – това са съвсем 5 пъти повече хора на дребната синя планета Земя. От друга страна, още по-динамично се развива международната стопанска система – над 8 пъти повече за същия интервал, измерено на човек от популацията (над 10 пъти за България). Само за четиридесет години, от 1980 година насам, световният Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в действителния паритет на покупателната дарба се е удвоил. И като последица, глобализацията и вътрешният стопански напредък доведоха до мощно възобновяване в разрастващите се страни и извадиха над един милиард души от бедността, изключително базирайки се върху индикатора екзистенц-минимум – равнището на приходите от 5,5 $ на човек дневно (по паритет на покупателната способност). Тази икономическа диагноза е освен с помощта на „ капитализма “, само че и на научно-техническия напредък, който е релативно самостоятелен от характера на обществено-икономическата система. Айнщайн не е артикул на Форд. От трета страна, повишаването на международното население и още по-динамичното развиване на стопанските системи се осъществяваше и реализира най-вече посредством екстензивно експлоатиране на природата, като употребяваните естествени запаси се начисляват като разноски за производството, а самото произвеждане е ориентирано към облага (тя е „ сметката “ на капиталиста). Но и природата дава отговор на това брутално влияние (по израза на Маркс и природата „ работи “) освен посредством директно засегнатата в обособените процеси своя част от Земята (системно намаляваща!), само че и посредством косвени последствия, т.е. също като система. Налице са световно стопляне, световно опустиняване и световно обоклучаване на естествената система.
По същото време, вписвайки се в тематиката, която ни интересува, е настъпила еволюция на самата капиталистическа стопанска система. „ Капсулата “ на частната благосъстоятелност при актуалните транснационални корпорации стана голяма както в смисъл на комплицирана вътрешна конструкция, по този начин и в смисъл на географски обсег. И освен тази „ капсула “ се разрасна. Те, корпорациите, развиха такава икономическа мощност, че станаха в някои връзки неведнъж по-големи като стопански системи и доста по-силни от националните страни и дори от съюзи от страни, да вземем за пример, като Европейски Съюз.
Какво се случи със самата страна? При монополистическия капитализъм до 1929 година страната имаше дейна защитна роля на „ националния “ капитал; по-късно тя одобри по нужда присъединяване в ръководството на стопанската система, в първичното систематизиране (чрез фиксация на минималната работна заплата) и изключително в преразпределението, всичкото това политически обвързвано с другите посоки („ отдясно наляво “) на кейнсианската теория. Като процедура това продължава да е „ генералната линия “ на лявата социалдемокрация, само че не и на социалистите, които са кардинално срещу капитализма.
Но отношението „ транснационални корпорации – национална страна “, изключително след приемането на доктрината на неолиберализма като бариера против „ високите налози за бизнеса “, „ ниските тласъци за труд “, „ нездравословната интервенция на страната “ и така нататък, претърпя коренна смяна изключително след автоматизираното раздробяване на системата на „ действителния социализъм “. Балансът се промени в интерес на корпорациите. Нещо повече, все по-често транснационалните корпорации постановяваха и постановат своите ползи като национални ползи, та дори ги пропагандират като ползи на „ национално виновния бизнес “. Обаче… задоволително е в някоя друга страна да има по-евтини запаси (включително и по-ниска цена на стоката „ работна мощ “), с цел да бъде пратен по дяволите „ националният интерес “, и съответната транснационална корпорация да реалокира заводите си там, седалището си в страна с ниски налози, а приходите си – в офшорки. От тази „ еластичност на бизнеса “ пострадаха освен по-слабо развитите страни, само че и белязаната като най-развита страна в света Съединени американски щати. Но научната трактовка на въпроса изисква да се предпазим от ограниченост освен в едната посока – доминантните ползи на бизнеса, само че и откъм другата, а точно откъм подценяването на главния боеприпас срещу ползите на капитала – демокрацията.
Що се отнася до обособената персона в „ света на пазара “ и в „ демокрацията “, то тя си остава преди всичко материална и аналогова. Нуждите от вода, храна, облекла, жилище, здраве, обучение и така нататък, се задоволяват 99% материално и аналогово, без значение че човек може да е „ онлайн “ часове всеки ден. Никой не може да се пъхне в Интернет, с цел да се укрие от COVID-19. Не недооценявам дигитализацията, тя носи избрани изгоди, само че нейното експониране като „ бъдещето “ е комично и несвоевременно.
3. Какво съставлява през днешния ден капитализмът – система с базисно несъгласие сред труда и капитала, манипулиране на всеобщото схващане и с резистентен капацитет за развиване?
Въпреки че капитализмът не е снел от дневен ред главните си несъгласия като „ природа – стопанска система “, „ капитал – общество “, „ капитал – наемна работна мощ “ и така нататък, остава в действие известната сентенция на Фредрик Джеймсън, че е по-лесно да си представим края на света, в сравнение с края на капитализма, т.е. че „ духът на капитализма е вечен “.
Не по-малко е известна и противоположната теза, а точно че капитализмът в действителност е завършил след Първата международна война и от този момент живеем под „ затулен “ колективизъм. През по-голямата част от 20-ти век концепцията, че западните общества последователно стават некапиталистически – или дори че към този момент са станали, е била нормална за левите либерали (САЩ), социалдемократите (Европа) и консерваторите. Модерната формулировка на некапитализма е посткапитализъм, що се отнася до Запада, и постсоциализъм, в случай че става дума за Изтока.
Къде е истината, отново ли да я търсим по средата? Истината е, че освен на Запад, само че и на Изток (включително и в „ комунистически “ Китай), преобладаваща е частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане. Разбира се, всяка обществено-икономическа система съдържа в себе си както „ останки “ от предходните, по този начин и първи проблясъци на идната. Но това не значи „ гибел “ или „ кома “ на капитализма.
Ако някой си фантазира че несъгласието сред капитала и наемния труд е снето, дано си показа фунията на приходите (с по-тясната част отгоре). Гледайки през призмата на неравенството (и несправедливостта) в действителност има забележима „ класова война “ – само че това не е единствено сред групите на най-бедните и необразованите, чернокожите и малцинствата, от една страна, и притежателите, мениджърите и експертите, въпреки това. По-точното класово разделяне не е известното, сред 99% и 1%, а 99,99% и 0,01%. Професионалистите, корпоративните мениджъри, лекарите, юристите и преподавателите в частните университети, които получават в действителност високи заплати, са „ наемни служащи “, тъкмо колкото продавачите и чистачите в магазините. Те са противоположността на онази дребна група човеци, способни да живеят напълно с облага от капитала – „ милиардерите “ (по Бърни Сандърс). По същата причина ръководещата класа не се лимитира до културните елити, дори не е от тях; а тя обгръща цялата „ висша “ социално-икономическа каста, основана върху капитала, без значение дали става дума за „ пратеници “ на капитала във властта.
Приписваното „ изглаждане на приходите “ посредством акционерните сдружения е също несъстоятелно, тъй като измежду американските семейства, които имат акции, най-богатият 1% (прагът за едно домакинство да бъде в най-високия 1% през 2020 година е 531 020 $ годишна печалба) има 56% от тях, до момента в който останалите 99% имат единствено 44% от акциите.
Когато обстоятелствата приказват, дори капиталът би трябвало да замълчи. През последните 30 години в редица развити страни приходите на повече от половината жители в действително изражение са в застой и не са нарастнали, само че разноските за просветителни и здравни услуги са се нараснали съвсем три пъти. Десетки милиони хора, даже в най-богатите страни, са престанали да виждат вероятността за увеличение на приходите си. В същото време те се сблъскват с проблеми, по какъв начин да поддържат виталния стандарт на фамилиите си. И освен това. Според МОТ, през 2019 година 21% или 267 милиона младежи в света не са учили на никое място и не са работили на никое място. А измежду „ щастливците “ – работещите хора, към 30% живеят с приход под 3,2 щатски $ дневно при паритет на покупателната дарба.
Цената на непропорционалното развиване и на неравенството е застрашеното общо бъдеще. Натрупалите се несъгласия сред системите „ природа – стопанска система – общество –техносфера – ноосфера “ не могат да се вземат решение посредством „ свободните пазари “ и „ свободата на бизнеса “; дори не обособените страни могат да ги решат, а световното съобщество.
4. Какви са през днешния ден у нас и по света отговорите на въпроса „ Що е социализъм? “ – разнообразни възгледи и допирни точки?
Да стартираме по-отдалеч, какво е било това, което се наричаше „ действителен социализъм “? Казано по различен метод, това ли е предисторията на „ бъдещия действителен социализъм “?
В обществено-икономическата система на „ действителния социализъм “ имаше доста позитивни неща от социално-икономическа позиция, имаше опит за построяването на по-високо развита обществена страна, дори (в избрана степен) опити за въвеждане и използване – на основата на държавната и публичната благосъстоятелност – на правилото „ От всекиго съгласно качествата, всекиму – съгласно количеството и качеството на инвестиции труд “, върху който се базира един от стълбовете на „ научния социализъм “. Икономическите предпоставки – като базис – бяха налице; публичните предпоставки обаче стагнираха и блокираха динамичността на развиването.
Обаче опитът да се приравнява сегашната обща левица със социалистическата концепция е трагично неудачен. Образно казано, левицата на XXI век е цветен букет от обществени и стопански хрумвания, придвижвания, организации и персони. Така да вземем за пример, в Съединени американски щати множеството заявили се като демократични социалисти са в действителност социалдемократи; демократите са за облагороден капитализъм, и едните, и другите са реформатори на капитализма. Единствената част от левицата, която се стреми освен настоящо да „ облагороди “ капитализма, а да го размени с по-висша и по-справедлива социално-икономическа система, са социалистите. Те нямат претенцията да са единствено реформатори, само че не могат да не се включат в положителните хрумвания за обществени реформи; те са безапелационни че са се посветили на историческото превъзмогване на капитализма и в действителност желаят да сложат завършек на капитализма. По същата причина социалистите не могат и не трябва да претендират да са национална партия или да концентрират настояванията си най-много за „ повече страна “. Социалистите стоят надалеч от концепциите на дребнобуржоазния радикалсоциализъм, на актуалните народяци, на сиромахомилите, на „ държавния “ социализъм.
Коренът на социалистическата концепция е преобразуването на икономическата система от капиталистическа, ориентирана към облагата, към социалистическа, ориентирана към обобществяването на производството и по този метод – към основаването на стопанска система, функционираща по проекти и стратегии в интерес на всички. С други думи, преход от частна към социална благосъстоятелност върху средствата за производство; преход от блян към персоналната облага (и посредством употреба на наемната работна сила) към заплащане съгласно количеството и качеството на инвестиции труд – това не е културен, а чисто стопански въпрос. Без решаването на въпроса за доминантната социална благосъстоятелност върху средствата за произвеждане в най-важните браншове на стопанската система актуалният „ теоретичен “ социализъм остава безплоден, трансформира се в идея-кастрат.
Най-простичко казано, социализмът значи система, при която всеки се труди съгласно качествата си (а страната е длъжна да ги развива по равно!) и получава съгласно количеството и качеството на своя труд. Неизменно икономическо изискване: социална (не държавна –като наличие!) благосъстоятелност върху средствата за производство; публичен надзор върху частната благосъстоятелност. Лична благосъстоятелност върху предметите за ползване.
5. Какво е положението на обществено-икономическия живот на България през днешния ден – финансово-икономическата система, обществената конструкция, умствения и публичния живот, политиката?
По мотив характерността на положението на България, надали ще бъда автентичен. Малка страна с демографска злополука и безвъзмезден износ на работна мощ към по-развитите страни; с приватизирана и концесионирана природа, подлежаща на опустиняване и обоклучаване; със мощно отворена стопанска система с периферни функционалности по отношение на „ центъра “; с непознати войски на личната си територия; с „ обслужваща “ политическа класа, постоянно вярна на Големия брат (който и да е той). Диагноза: третична периферна страна с неразбираемо бъдеще. С незавършени автомагистрали към незнайното. С романтика към механиката на властта ( от документите на Стратегическия съвет към Президента), с безспорен политически конфронтация и самовлюбен егоизъм (ГЕРБ-БСП); с цялостно съприкосновение сред (уж) „ самостоятелните управляващи “; с мистична религия в думичката „ народна власт “ (отново до механиката ѝ – „ почтени избори “), само че не и в нейното надълбоко наличие. Бойко, орел, рак и щука.
С една дума: ветропоказател според от „ вятъра на измененията “. Гледайте накъде се извърта България, с цел да разберете по какъв начин се трансформира света.
6. Какъв „ рестарт “ е изпълним и нужен – „ римейк “ на статуквото или нов публичен контракт за спазване и развиване на Конституцията въз основа на максимата „ Пазарна стопанска система – да! Пазарно общество – не! “?
Трудно бих приел тъкмо тази дефиниция на въпроса. Пазарна стопанска система по принцип значи цялостна независимост и съответното цялостно тъждество на милиони производители при лимитирани пазари (например, без продажбата на плебеи или на COVID-20); като гарнитура – без рентиерство и завещание. И в този момент най-важното: сходна стопанска система е допустима при предварителна съгласуваност (общ план) на основата на точни критерии и индикатори (при лимитирани естествени и трудови ресурси), само че и при цялостното неявяване (без общ план) на съгласуваност.
Всяка стопанска система е в някаква степен „ пазарна “. От този, който създава плодове и зеленчуци посредством личен труд и без непозната поддръжка (не единствено за лично ползване, само че и за продажба), през този, който е огромен земевладелец-латифундист (10-те най-големи земевладелци в Съединени американски щати имат общо над 52 млн. декара земи и получават дотации от страната за царевицата съгласно класацията на The Land Report; в България ситуацията е съвсем същото – тук 1.5% от стопанствата ръководят повече от 82% от общата земя в страната, а най-големият български латифундист обработва общо 2 400 000 декара земеделска земя и за 2010 година общо компаниите му са получили дотация в размер на 38 198 966 лв) и чак до Илон Мъск (който разполага с над 185 милиарда $ при започване на 2021г., следван от Джеф Безос с 184 милиарда $ и т.н.).
И като продължение: Мъск и Безос могат да си напазаруват публично състояние (лобиране пред политици, дарения за партии, пратеници на високи управнически постове, които да извършват заръките им и т.н.); българските латифундисти могат да си „ поръчат “ по същия метод преференциални дотации, ниски тол такси, хубави пътища до своите оазиси и така нататък Така че заклинанието „ Пазарна стопанска система – да! Пазарно общество – не! “ е също толкоз дейно, колкото, да кажем, сходно проклинание „ Равенство – да! Неравенство – не! “ при преобладаваща капиталистическа пазарна стопанска система.
„ Пазарното общество “, каквото и да значи това, е иманентно присъщо на капитализма.
7. Какви са вижданията за социалистически план у нас – посредством форми на социализация на стопанската система и обществото с вероятност либерален социализъм или въз основа на носталгията по държавния социализъм?
Въпросът съдържа доста скъпо самопризнание, а точно че има огромна носталгия към „ действителния социализъм “ от времената на Народна република България и Съвет за икономическа взаимопомощ, без значение от „ отклоненията “ и „ дефектите “, които са могли да бъдат „ ремонтирани “. Да, за доста хора, изключително за тези, които са 60+ години и помнят, предишното наподобява по-добро, по-справедливо, по-свободно (особено за развиването на личността) и дори по-културно (!) от сегашното.
Общите форми на настоящия „ социалистически план “ при транснационален капитализъм наподобяват бански костюм на фона на януарска зима. А точно: планът на социалистическите партии, клонящи към социалдемокрация, е преразпределителен капитализъм, „ капитализъм с човешко лице “, змия с човешка глава.
По-добрите разновидности за бъдещето, които са опция за социалистите (очистени от сиромахомилски, либералдемократски и социалдемократски влияния) и обединената левица са прокарването на система от сложни целеви стратегии за 15-20 годишен интервал: за демографско развиване, за запазване и възпроизводство на естествената среда, за обществено тъждество на достъпа, за развиване на структурата на националната икономическа система и така нататък И като продължение, за „ социализъм на включването “.
Какви са опциите и ограничителите на „ външния фактор “ за реализацията на социалистически план в България – член на Европейски Съюз и на НАТО, като страна, пресечна точка на предпочитани геостратегически ползи в трансформиращия се многополюсен свят?
Ако България не се преценява с главните играчи, необикновен към тези, на които принадлежи 99% – Европейския съюз, рискува да ѝ изключат контакта от щепсела, т.е. да ѝ спрат зареждането, да ѝ наложат наказания и да ѝ понижат показно съучастието в общите решения.
И самичък воинът не е воин; само че в случай че България търси сходни на себе си „ другари “ и такива със сходни ползи, груповото деяние може да бъде по-продуктивно, въпреки и в някакви скромни рамки. По-добре под чадър, в сравнение с гол на мразовит дъжд.
Не е загадка, че страната ни се учи в придвижване, концепцията за Западните Балкани е скъпа сама по себе си; концепцията че освен Берлин и Вашингтон са „ постоянно прави “, само че и че с Русия, Турция и Китай, да вземем за пример, също би трябвало да отстояваме позиции на един кротичък свят, без противозаконни наказания и сходни ползи за тъждество, също намира добър банкет на българска почва. „ Ледът се пука, господа политици! “
1. Какъв е пътят на българския социализъм през миналите 130 години – исторически достижения и провали?
Може България да се е присъединила в системата на капитализма прекомерно късно – чак след Освобождението, само че някои от най-известните теоретици на социализма като Димитър Благоев и най-известните дейци на интернационалното работническо придвижване (и комунисти, които одобряват че социализма е първата фаза на бъдещата социално-икономическа система) като Георги Димитров, са жалони за бъдещето, които не могат да бъдат подценявани, с изключение на от водачи-слепци.
Прибавете към това тези години след Втората международна война до 1990 година, които изведоха България от групата на най-слабо развитите страни (по-късно почнал капитализъм) и я вкараха в горната подгрупа на средноразвитите страни – това е подобен на практика опит, който малко на брой страни имат.
Най-важното е че и социалистическата доктрина, и социалистическата процедура, без значение от резонните окайвания на ориста на България, оставят трайно своя отпечатък, посредством който изпреварваме в доста връзки и Съединени американски щати, и други развити страни: годишен заплатен отпуск (САЩ нямат) и 40 часова работна седмица; дълготраен заплатен отпуск по майчинство (САЩ нямат, други страни имат по-кратък срок); социална пенсия за стаж и възраст; гратис или алегорично заплатен достъп до публично обучение и публично опазване на здравето и така нататък И нещо, което боде очите на реставраторите на капитализма: високата просвета от времената на „ действителния социализъм “ – книги, филми, музика и така нататък, които остават ненадминати по количество и качество; чалгата, „ миските “, „ мисирките-преститутки “ и откровената нецензурност на ръководещите са чудесна илюстрация на достиженията на „ действителния капитализъм “.
2. Какви са методите и формите за създаване на необятно ляво придвижване въз основа на социалистическите полезности, закрепени в Програмата на Българска социалистическа партия „ Свободни граждани; Справедлива държава; Солидарно общество “ – независимост, правдивост, взаимност, тъждество, мир, труд, хуманизъм, естетика сред индивида и природата, родолюбие?
„ Демократична левица “, „ Коалиция за България “, по-късно „ Българска социалистическа партия за България “, имената – едно след друго разкриват физиономията и обсега на организацията. Широката организация на левицата най-точно се показва в „ Демократична левица “; „ Коалиция за България “ е най-неопределено като наличие – за каква тъкмо България?; „ Българска социалистическа партия за България “ е най-стесненото като формирование, а наименованието е претенциозно и нарцистично – 99% от жителите не знаят кои са „ другите “ от обединението.
Ценностите, заложени в Програмата на Българска социалистическа партия, са едно на ръка; те може да са прелестни и допустими за известните 99%. Другото, което също е значимо, е авангарда на партията (все отново хора се сдружават с други хора в обединението, а освен парадните полезности са важни); отново по този мотив, никой не може да си показа Димитър Благоев или Георги Димитров като членове на Българската капиталистическа партия, само че и никой не може да си показа милионери и едри новобогаташи в управлението на Българската социалистическа партия. А такива участват и то не един или двама, това е проблем на възприятието; какъв брой е делът на служащите в това управление? Накрая, водачеството също е проблем, към момента е очевидно повече като „ анти-ГЕРБ “ и с „ хрумвания на парче “, в сравнение с с ясна посока на придвижване.
Ако Българска социалистическа партия желае откровено Modvs Vivendi с левицата (а това „ моментът “ го желае!), би трябвало да размишления както върху наименованието на обединението, по този начин и върху минималната стратегия, която да разреши разширението на контактната територия, а също и върху контактьорите от и с Българска социалистическа партия. Проблемите не са равни на тези на Мечо Пух („ Колкото повече, толкоз повече “), а се коренят в привлекателността и чистотата на бъдещите сътрудници, в това отношение е нужна повече хигиена, дори повече, в сравнение с към COVID-19.
Дано се случи!
Списание „ Ново време “, Бр. 1-2, януари – февруари 2021
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ