Обществото ни е в ценностна криза, а ние обсъждаме сина на президента
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не съм измежду последователите на президента Румен Радев, само че не мога да се съглася с метода, по който в медиите и обществените мрежи се разисква държанието на малолетния му наследник от преди няколко дни. Представата, че родителите на един 17-годишен младеж могат дейно да управляват държанието му, е искрено лицемерна и тя загърбва обстоятелството, че в България пораства следващо потомство младежи, чието образование - или липса на такова - е резултат от ценностната рецесия на цялото общество.
Първо, ние като общество допуснахме рецесията на фамилията да доближи равнища, на които възпитанието на децата в избрани полезности е мъчно и постоянно невероятно. Погледнете доколко на ерозия е достигнала безотговорността и нихилизмът на възходящ брой хора, непритежаващи познание и възприятие за дълг като родители. Здравите, положителните, възпитаните деца порастват в фамилии на двама родители, които се обичат един различен и носят взаимна отговорност за построяването на децата си като персони. Не съм песимист, само че каква част от българските фамилии през днешния ден дават отговор на това определение?
Второ, в продължение на десетилетия, българското учебно заведение на процедура не преподава полезности. Ако някои от учителите го вършат, за тях е мъчно да се преборят с инерцията на следващи генерации деца и младежи, за които материалните полезности непременно и публичната просвета, възпитаваща всепозволеност, са се трансформирали в метод на мислене и светоглед. Морал, отговорност, грижа за слабите, достойнство - кой и къде преподава тези полезности на младежите през днешния ден?
Трето, в медиите и в обществената среда преобладават полезности и модели на триумф посредством груба мощ, нарушение на закона, одобряване на модела на " вълка единак " и " всички вършат по този начин ". Може би пресилвам, може би въпреки всичко има едно безмълвно болшинство от хора и техните деца, които са етични, виновни, целеустремени... Но не те са във фокуса на публичния образец и целесъобразните модели на публично държание, които шестват в публичното пространство.
Когато държим виновни една майка и един татко - без значение дали са на върха на страната или в ролята на редови жители - би трябвало да си дадем сметка какво те могат или биха могли да създадат, с цел да не позволяват отклоняващо се държание на децата си. Всеки носи своята персонална отговорност. Но обществото не може анонимно да се скрие зад тила на тези родители, които от време на време не съумяват да се оправят.
Ако желаеме поколенията, които ще ни наследят, да бъдат по-добри от нас, би трябвало да поемем отговорността си като родители, като жители, като страна, като общество. Не можеш равнодушно да наблюдаваш ценностния разпад на своето общество в продължение на десетилетия и по-късно внезапно да се разгневиш - " абе синът ти за какво прави по този начин... " Прави, тъй като го е видял от някъде. И му е харесало. И никой не го е спрял в точния момент.
*Коментарът е от Facebook-профила на политолога Огнян Минчев, заглавието е на ФАКТИ
Не съм измежду последователите на президента Румен Радев, само че не мога да се съглася с метода, по който в медиите и обществените мрежи се разисква държанието на малолетния му наследник от преди няколко дни. Представата, че родителите на един 17-годишен младеж могат дейно да управляват държанието му, е искрено лицемерна и тя загърбва обстоятелството, че в България пораства следващо потомство младежи, чието образование - или липса на такова - е резултат от ценностната рецесия на цялото общество.
Първо, ние като общество допуснахме рецесията на фамилията да доближи равнища, на които възпитанието на децата в избрани полезности е мъчно и постоянно невероятно. Погледнете доколко на ерозия е достигнала безотговорността и нихилизмът на възходящ брой хора, непритежаващи познание и възприятие за дълг като родители. Здравите, положителните, възпитаните деца порастват в фамилии на двама родители, които се обичат един различен и носят взаимна отговорност за построяването на децата си като персони. Не съм песимист, само че каква част от българските фамилии през днешния ден дават отговор на това определение?
Второ, в продължение на десетилетия, българското учебно заведение на процедура не преподава полезности. Ако някои от учителите го вършат, за тях е мъчно да се преборят с инерцията на следващи генерации деца и младежи, за които материалните полезности непременно и публичната просвета, възпитаваща всепозволеност, са се трансформирали в метод на мислене и светоглед. Морал, отговорност, грижа за слабите, достойнство - кой и къде преподава тези полезности на младежите през днешния ден?
Трето, в медиите и в обществената среда преобладават полезности и модели на триумф посредством груба мощ, нарушение на закона, одобряване на модела на " вълка единак " и " всички вършат по този начин ". Може би пресилвам, може би въпреки всичко има едно безмълвно болшинство от хора и техните деца, които са етични, виновни, целеустремени... Но не те са във фокуса на публичния образец и целесъобразните модели на публично държание, които шестват в публичното пространство.
Когато държим виновни една майка и един татко - без значение дали са на върха на страната или в ролята на редови жители - би трябвало да си дадем сметка какво те могат или биха могли да създадат, с цел да не позволяват отклоняващо се държание на децата си. Всеки носи своята персонална отговорност. Но обществото не може анонимно да се скрие зад тила на тези родители, които от време на време не съумяват да се оправят.
Ако желаеме поколенията, които ще ни наследят, да бъдат по-добри от нас, би трябвало да поемем отговорността си като родители, като жители, като страна, като общество. Не можеш равнодушно да наблюдаваш ценностния разпад на своето общество в продължение на десетилетия и по-късно внезапно да се разгневиш - " абе синът ти за какво прави по този начин... " Прави, тъй като го е видял от някъде. И му е харесало. И никой не го е спрял в точния момент.
*Коментарът е от Facebook-профила на политолога Огнян Минчев, заглавието е на ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ