Развързаха ръцете на Джо Байдън - вече всичко е изгубено за Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Да кажеш, че новата година стартира зле за Тръмп и републиканците, е все едно да не кажеш нищо. В самото начало гръмна скандал, щом президентът на Съединени американски щати се обади на секретаря на щата Джорджия Брад Рафънспъргър - американският водач сякаш се опитал да притисне локалния чиновник, с цел да анулира успеха на Байдън в този щат. Скандалът обаче бе просто цвете пред същинския проблем за републиканците - последвалото им проваляне и в двете съревнования за Сената. Нещо необикновено единствено допреди два месеца.
Откакто проследявам избори, съвсем непроменяемо виждам една и съща наклонност: побеждава оня, чиито последователи изпитват повече възторг. Не са толкоз значими силовите пасианси и обичайните благосклонности - в случай че изборите са почтени, най-често печели претендентът, съумял да нахъса своята публика.
Точно както преди четири години стигна до победа Доналд Тръмп. Новият ослепителен популист накара да повярват в него хора, десетки години пренебрегвали изборите. Тръмп хвърли предизвикателство на статуквото, на " вашингтонското тресавище " - и хората повярваха в това. Победата на Тръмп стана фантазия за тях. Какво можеше да изправи отсреща Хилари Клинтън с изкуствено основания си имидж на герой с патриархалните стандарти? Срещу какво да води война един настоящ държавен секретар? Да въодушевява хората за битка - само че с какво? Хилари Клинтън даже бе живяла в Белия дом, когато последователите ѝ още са били в пелени.
Днес, четири години по-късно, Тръмп не е с изминал период на валидност - въпреки и надвит, президентът си остава известен политик. Хванали " влака на Тръмп ", мнозина републиканци стигнаха до Конгреса. Точно това не дава опция да определим изборите през 2020 година за очевидна победа на демократите - каква ти победа, щом изгубихте десетина места в Конгреса и не изхвърлихте републиканците от Сената?
Нещата със Сената обаче излязоха не толкоз явни: още през януари демократите сензационно завоюваха и двете сенатски съревнования в Джорджия и се изравниха по брой места с републиканците. При това състояние решаващият глас остава за вицепрезидента - демократката Камала Харис.
Използвам думата " сензационно " по-скоро предвид на историческия опит, в сравнение с поради днешната обстановка. Либералите не са печелили сенатска конкуренция в Джорджия от две десетилетия - а и преди този момент за победа в " Прасковения щат " можеха да мислят единствено консервативните " южни " демократи. И ето ги либералите с две победи едновременно, нищо че партията на определения президент обичайно се показва зле на частични избори.
Демократическата партия бе подкрепена от упоменатия към този момент фактор - ентусиазма. Симпатизантите им усетиха, че имат късмет да създадат нещо необикновено - " да преобърнат " консервативна Джорджия, дарявайки на Байдън опцията да ръководи, без да се озърта към един опозиционен Сенат.
В случая с Републиканската партия обаче не ставаше и дума за възторг - част от хората ѝ имаха вяра, че изборите са фалшифицирани, и то в същия този щат. Други бяха уверени в противоположното и виждаха в настояванията на Тръмп същинска нервност. Половинчатата позиция на самите сенатори Дейвид Пердю и Кели Лофлър също не будеше благосклонности към тях в който да било лагер.
На този декор демократите съумяха да създадат невъзможното допустимо. Спечелиха, въпреки и с минимална преднина, и двете съревнования, получавайки надзор върху цялата властова вертикала.
Какви може да са последствията? Всъщност е доста мъчно да се предвижда. Някои демократи злорадно дават обещание да одобряват закони, които в никакъв случай към този момент да не позволен републиканците до властта - било посредством всеобщо предоставяне на американско поданство, било посредством унищожаване на системата с електори.
Демократите несъмнено желаят да прокарат тези промени, само че към момента има някои пречки. Първо, Върховният съд на Съединени американски щати си е на мястото - той може да разгласи за противозаконна и да спре всяка самодейност на Байдън. Консерваторите към момента държат шест от деветте места в него и в близко време съотношението едва ли ще се промени.
Второ, не е напълно вярно Сенатът да се преглежда като обединен организъм. Опозиционната партия нормално гласоподава като обединен блок, само че партията на изпълнителната власт от време на време се разцепва. По-рано това бе главоболие за Тръмп, чиито решения срещаха противодействието на умерените републиканци, само че в този момент с сходен проблем ще се сблъска Байдън - тъй като митингът на който да било сенатор демократ от общо 50-те ще погребе дълга, къртовска законотворческа работа.
И тук на сцената излиза персонаж с име, непознато на необятната аудитория. Това е сенаторът от Западна Вирджиния Джо Менчин - единственият оживял " южен " демократ в горната камара на Конгреса. Миналата година Джо Менчин по-често гласуваше за самодейностите на Тръмп, в сравнение с срещу него. Освен Менчин има и други политици, способни да си менят мненията, само че в околните две години точно този сенатор ще е мерило за адекватност в американския живот.
Самият Менчин към този момент съобщи, че ще гласоподава изрично срещу " смахнати работи " - категоричен намек за концепцията за разоръжаване на полицията и разширение на Върховния съд, с цел да не пречи той да се осъществя дневният ред на прогресистите. Какви други неща счита за " смахнати " Менчин, единствено той си знае. Демократите обаче сигурно ще би трябвало да сложат настрани най-смелите си планове - най-малко към този момент.
Колкото до американско-руските връзки, смяната в салдото надали ще ги засегне. Въпросът за глобите против Русия от дълго време към този момент не предстои на полемики. И републиканците, и демократите поддържат политиката на напън. Положението с газопровода " Северен поток " и общите връзки с Русия едва ли ще бъдат повлияни от каквито и да било избори - най-малко в околните години.
Дмитрий Гуляев, в. " Московский комсомолец "
Да кажеш, че новата година стартира зле за Тръмп и републиканците, е все едно да не кажеш нищо. В самото начало гръмна скандал, щом президентът на Съединени американски щати се обади на секретаря на щата Джорджия Брад Рафънспъргър - американският водач сякаш се опитал да притисне локалния чиновник, с цел да анулира успеха на Байдън в този щат. Скандалът обаче бе просто цвете пред същинския проблем за републиканците - последвалото им проваляне и в двете съревнования за Сената. Нещо необикновено единствено допреди два месеца.
Откакто проследявам избори, съвсем непроменяемо виждам една и съща наклонност: побеждава оня, чиито последователи изпитват повече възторг. Не са толкоз значими силовите пасианси и обичайните благосклонности - в случай че изборите са почтени, най-често печели претендентът, съумял да нахъса своята публика.
Точно както преди четири години стигна до победа Доналд Тръмп. Новият ослепителен популист накара да повярват в него хора, десетки години пренебрегвали изборите. Тръмп хвърли предизвикателство на статуквото, на " вашингтонското тресавище " - и хората повярваха в това. Победата на Тръмп стана фантазия за тях. Какво можеше да изправи отсреща Хилари Клинтън с изкуствено основания си имидж на герой с патриархалните стандарти? Срещу какво да води война един настоящ държавен секретар? Да въодушевява хората за битка - само че с какво? Хилари Клинтън даже бе живяла в Белия дом, когато последователите ѝ още са били в пелени.
Днес, четири години по-късно, Тръмп не е с изминал период на валидност - въпреки и надвит, президентът си остава известен политик. Хванали " влака на Тръмп ", мнозина републиканци стигнаха до Конгреса. Точно това не дава опция да определим изборите през 2020 година за очевидна победа на демократите - каква ти победа, щом изгубихте десетина места в Конгреса и не изхвърлихте републиканците от Сената?
Нещата със Сената обаче излязоха не толкоз явни: още през януари демократите сензационно завоюваха и двете сенатски съревнования в Джорджия и се изравниха по брой места с републиканците. При това състояние решаващият глас остава за вицепрезидента - демократката Камала Харис.
Използвам думата " сензационно " по-скоро предвид на историческия опит, в сравнение с поради днешната обстановка. Либералите не са печелили сенатска конкуренция в Джорджия от две десетилетия - а и преди този момент за победа в " Прасковения щат " можеха да мислят единствено консервативните " южни " демократи. И ето ги либералите с две победи едновременно, нищо че партията на определения президент обичайно се показва зле на частични избори.
Демократическата партия бе подкрепена от упоменатия към този момент фактор - ентусиазма. Симпатизантите им усетиха, че имат късмет да създадат нещо необикновено - " да преобърнат " консервативна Джорджия, дарявайки на Байдън опцията да ръководи, без да се озърта към един опозиционен Сенат.
В случая с Републиканската партия обаче не ставаше и дума за възторг - част от хората ѝ имаха вяра, че изборите са фалшифицирани, и то в същия този щат. Други бяха уверени в противоположното и виждаха в настояванията на Тръмп същинска нервност. Половинчатата позиция на самите сенатори Дейвид Пердю и Кели Лофлър също не будеше благосклонности към тях в който да било лагер.
На този декор демократите съумяха да създадат невъзможното допустимо. Спечелиха, въпреки и с минимална преднина, и двете съревнования, получавайки надзор върху цялата властова вертикала.
Какви може да са последствията? Всъщност е доста мъчно да се предвижда. Някои демократи злорадно дават обещание да одобряват закони, които в никакъв случай към този момент да не позволен републиканците до властта - било посредством всеобщо предоставяне на американско поданство, било посредством унищожаване на системата с електори.
Демократите несъмнено желаят да прокарат тези промени, само че към момента има някои пречки. Първо, Върховният съд на Съединени американски щати си е на мястото - той може да разгласи за противозаконна и да спре всяка самодейност на Байдън. Консерваторите към момента държат шест от деветте места в него и в близко време съотношението едва ли ще се промени.
Второ, не е напълно вярно Сенатът да се преглежда като обединен организъм. Опозиционната партия нормално гласоподава като обединен блок, само че партията на изпълнителната власт от време на време се разцепва. По-рано това бе главоболие за Тръмп, чиито решения срещаха противодействието на умерените републиканци, само че в този момент с сходен проблем ще се сблъска Байдън - тъй като митингът на който да било сенатор демократ от общо 50-те ще погребе дълга, къртовска законотворческа работа.
И тук на сцената излиза персонаж с име, непознато на необятната аудитория. Това е сенаторът от Западна Вирджиния Джо Менчин - единственият оживял " южен " демократ в горната камара на Конгреса. Миналата година Джо Менчин по-често гласуваше за самодейностите на Тръмп, в сравнение с срещу него. Освен Менчин има и други политици, способни да си менят мненията, само че в околните две години точно този сенатор ще е мерило за адекватност в американския живот.
Самият Менчин към този момент съобщи, че ще гласоподава изрично срещу " смахнати работи " - категоричен намек за концепцията за разоръжаване на полицията и разширение на Върховния съд, с цел да не пречи той да се осъществя дневният ред на прогресистите. Какви други неща счита за " смахнати " Менчин, единствено той си знае. Демократите обаче сигурно ще би трябвало да сложат настрани най-смелите си планове - най-малко към този момент.
Колкото до американско-руските връзки, смяната в салдото надали ще ги засегне. Въпросът за глобите против Русия от дълго време към този момент не предстои на полемики. И републиканците, и демократите поддържат политиката на напън. Положението с газопровода " Северен поток " и общите връзки с Русия едва ли ще бъдат повлияни от каквито и да било избори - най-малко в околните години.
Дмитрий Гуляев, в. " Московский комсомолец "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ