И след 30 години ромите ще раждат рано и ще живеят по-кратко
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След 30 години броят на ромите в България ще надмине 1 милион. Ранната смъртност и ниската начетеност ще продължат да бъдат проблем, сочи проучване на фондация " Фридрих Еберт ".
Повече от два пъти е разминаването сред броя на записаното от българската статистика ромско малцинство и експертните оценки за действителния му размер. Според експерти в региона понастоящем ромите съставляват към 12 % от популацията на страната, до момента в който данните от последното броене свидетелстват за дял от 4,7 %. Причината за разминаването е, че огромна част от ромите не престават да се записват като българи или турци. Това излиза наяве от проучване върху демографските и обществените провокации пред мъчно протичащата се интеграция на ромите в българското общество, което софийското бюро на немската политическа фондация " Фридрих Еберт " показа през днешния ден.
Ромите ще продължат да раждат повече и да живеят по-малко
Резултатите от направената в проучването демографска прогноза демонстрират, че след 30 години броят на ромите в България се чака да доближи сред 1 и 1,2 милиона души. Експертите позволяват, че без значение от записания осезателен спад през последното десетилетие, броят на ражданията измежду ромските дами във фертилна възраст ще остане най-малко два пъти по-висок от националния. Делът на ромските деца измежду малцинството и след три десетилетия ще продължава да бъде съпоставим с индикаторите в редица африкански страни.
Големият брой ранни раждания, ниската продължителнсот на живота, както и относително огромният % дами във фертилна възраст поддържат упованията, че делът на децата до 15-годишна възраст и след три десетилетия ще съставлява към една трета от ромския етнос. Осезаема ще продължи да бъде и по-ниската дълготрайност на живота измежду ромите спрямо българите и етническите турци. В момента поради неприятните битови условия, неналичието на здравни осигуровки и профилактика ромите живеят приблизително с към 10 година по-малко.
Половината от ромите в България са необразовани
Икономиката на България и нейният трудов пазар са мощно наранени от продължаващото обезлюдяване на страната и районите, както и от едни от най-високите в света темпове на застаряване на популацията. Това твърди доцент Надежда Илиева от Българска академия на науките, която е съавтор в новото проучване върху демографските и социално-икономическите вероятности пред ромската интеграция. Освен снижаването на каузи на българите в трудоспособна възраст и произлизащото от това стесняване на предлагането на работна ръка, извънредно сериозен проблем са просветителните и професионалните качества на младите генерации измежду ромския етнос, които се обрисува да са над една четвърт от младите в България като цяло. Именно те ще заместват във все по-голяма степен излизащите в пенсия служащи и експерти.
Делът на ромите в млада възраст ще остане съвсем постоянен, а съществено безпокойствие измежду специалистите провокира ниският учебен статус и преждевременното овакантяване на учебно заведение. Данните сочат, че висшистите измежду ромите са едвам половин %, а хората със приблизително и главно обучение са надлежно 10% и 40%. Оттам следва, че съвсем половината от ромите в България са необразовани. Това събитие изключва малцинството от осветената част на трудовия пазар като се изключи дейностите, осъществявани от хора без професионална подготовка.
Според доцент Илиева даже при положение на сбъдването на най-оптимистичния сюжет за интеграция, през 2050 година най-малко 11% от пълнолетните поданици на гетата ще останат изцяло необразовани на фона на нарастването на каузи на хората с академични дипломи до 10%. В случай че интеграционните процеси продължат и през идващите три десетилетия със настоящия извънредно неудовлетворителен ритъм, делът на необразованите роми се чака да е още по-висок - до 18%, а висшистите в гетата да бъдат едвам 2%, считат създателите проучването.
Ромите търсят излаз в чужбина
Доц. Илиева споделя, че към този момент достъпът на българските роми до трудовите пазари на Европейския съюз играе ролята на буфер в напрежението, зародило поради възходящата неравнопоставеност на ромите на пазара на труда в България. Анкетите, които Илиева е провела в част от ромските махали на Пловдив, Сливен, Благоевград и Сандански, сочат, че към 40% от средствата на живеещите в тях се обезпечават от парични прехвърляния на работещи най-вече в Германия и Англия.
Две трети от трите хиляди поданици на ромската махала в Сандански живеят основно във Англия, до момента в който туркоезичните роми от пловдивските гета намират прехранване в предприятия на немски жители от турски генезис. Макар работата в Европейския съюз да обезпечава обичайно битие, обучение на децата и създаване на професионални привички, емиграцията задълбочава недостига в предлагането на работна ръка, който е към този момент главният неприветлив вложителите фактор от българската стопанска система, безапелационна е доцент Илиева.
" Ромският Кеймбридж " и други сполучливи образци
Тя показва редица образци и начинания по места, които приказват, че при ловко потребление на насъбрания в страни като Испания, Унгария и Исландия опит по включването на маргинализирани общности, резултатите не закъсняват. В разположената до Ямбол община Стралджа съотношението сред роми и българи е към този момент 50:50. Един от сериозните проблеми, обвързван с това общуване, са кражбите на земеделска продукция от нивите. Местната власт овладява зародилото междуетническо напрежение, като провежда общинска земеделска защита с присъединяване на роми. Децата на българи и роми в общината учат дружно в несегрегирани учебни заведения, което също се оказва фактор за намаление на напрежението.
Няколкогодишните старания да се десегрегира учебното обучение в Кюстендил също дават обнадеждаващи резултати. Населението на огромното крайдунавско село Долни Цибър е напълно ромско, само че то е повече известно като " ромския Кембридж " - съвсем всички деца в селото приключват приблизително обучение, а всеки десети юноша е и с тапия на висшист. Подобни образци има в пловдивската община Куклен и община Каварна, като ключът към триумфа е в десегрегацията на образованието посредством премахването на напълно ромските учебни заведения и детски градини.
След 30 години броят на ромите в България ще надмине 1 милион. Ранната смъртност и ниската начетеност ще продължат да бъдат проблем, сочи проучване на фондация " Фридрих Еберт ".
Повече от два пъти е разминаването сред броя на записаното от българската статистика ромско малцинство и експертните оценки за действителния му размер. Според експерти в региона понастоящем ромите съставляват към 12 % от популацията на страната, до момента в който данните от последното броене свидетелстват за дял от 4,7 %. Причината за разминаването е, че огромна част от ромите не престават да се записват като българи или турци. Това излиза наяве от проучване върху демографските и обществените провокации пред мъчно протичащата се интеграция на ромите в българското общество, което софийското бюро на немската политическа фондация " Фридрих Еберт " показа през днешния ден.
Ромите ще продължат да раждат повече и да живеят по-малко
Резултатите от направената в проучването демографска прогноза демонстрират, че след 30 години броят на ромите в България се чака да доближи сред 1 и 1,2 милиона души. Експертите позволяват, че без значение от записания осезателен спад през последното десетилетие, броят на ражданията измежду ромските дами във фертилна възраст ще остане най-малко два пъти по-висок от националния. Делът на ромските деца измежду малцинството и след три десетилетия ще продължава да бъде съпоставим с индикаторите в редица африкански страни.
Големият брой ранни раждания, ниската продължителнсот на живота, както и относително огромният % дами във фертилна възраст поддържат упованията, че делът на децата до 15-годишна възраст и след три десетилетия ще съставлява към една трета от ромския етнос. Осезаема ще продължи да бъде и по-ниската дълготрайност на живота измежду ромите спрямо българите и етническите турци. В момента поради неприятните битови условия, неналичието на здравни осигуровки и профилактика ромите живеят приблизително с към 10 година по-малко.
Половината от ромите в България са необразовани
Икономиката на България и нейният трудов пазар са мощно наранени от продължаващото обезлюдяване на страната и районите, както и от едни от най-високите в света темпове на застаряване на популацията. Това твърди доцент Надежда Илиева от Българска академия на науките, която е съавтор в новото проучване върху демографските и социално-икономическите вероятности пред ромската интеграция. Освен снижаването на каузи на българите в трудоспособна възраст и произлизащото от това стесняване на предлагането на работна ръка, извънредно сериозен проблем са просветителните и професионалните качества на младите генерации измежду ромския етнос, които се обрисува да са над една четвърт от младите в България като цяло. Именно те ще заместват във все по-голяма степен излизащите в пенсия служащи и експерти.
Делът на ромите в млада възраст ще остане съвсем постоянен, а съществено безпокойствие измежду специалистите провокира ниският учебен статус и преждевременното овакантяване на учебно заведение. Данните сочат, че висшистите измежду ромите са едвам половин %, а хората със приблизително и главно обучение са надлежно 10% и 40%. Оттам следва, че съвсем половината от ромите в България са необразовани. Това събитие изключва малцинството от осветената част на трудовия пазар като се изключи дейностите, осъществявани от хора без професионална подготовка.
Според доцент Илиева даже при положение на сбъдването на най-оптимистичния сюжет за интеграция, през 2050 година най-малко 11% от пълнолетните поданици на гетата ще останат изцяло необразовани на фона на нарастването на каузи на хората с академични дипломи до 10%. В случай че интеграционните процеси продължат и през идващите три десетилетия със настоящия извънредно неудовлетворителен ритъм, делът на необразованите роми се чака да е още по-висок - до 18%, а висшистите в гетата да бъдат едвам 2%, считат създателите проучването.
Ромите търсят излаз в чужбина
Доц. Илиева споделя, че към този момент достъпът на българските роми до трудовите пазари на Европейския съюз играе ролята на буфер в напрежението, зародило поради възходящата неравнопоставеност на ромите на пазара на труда в България. Анкетите, които Илиева е провела в част от ромските махали на Пловдив, Сливен, Благоевград и Сандански, сочат, че към 40% от средствата на живеещите в тях се обезпечават от парични прехвърляния на работещи най-вече в Германия и Англия.
Две трети от трите хиляди поданици на ромската махала в Сандански живеят основно във Англия, до момента в който туркоезичните роми от пловдивските гета намират прехранване в предприятия на немски жители от турски генезис. Макар работата в Европейския съюз да обезпечава обичайно битие, обучение на децата и създаване на професионални привички, емиграцията задълбочава недостига в предлагането на работна ръка, който е към този момент главният неприветлив вложителите фактор от българската стопанска система, безапелационна е доцент Илиева.
" Ромският Кеймбридж " и други сполучливи образци
Тя показва редица образци и начинания по места, които приказват, че при ловко потребление на насъбрания в страни като Испания, Унгария и Исландия опит по включването на маргинализирани общности, резултатите не закъсняват. В разположената до Ямбол община Стралджа съотношението сред роми и българи е към този момент 50:50. Един от сериозните проблеми, обвързван с това общуване, са кражбите на земеделска продукция от нивите. Местната власт овладява зародилото междуетническо напрежение, като провежда общинска земеделска защита с присъединяване на роми. Децата на българи и роми в общината учат дружно в несегрегирани учебни заведения, което също се оказва фактор за намаление на напрежението.
Няколкогодишните старания да се десегрегира учебното обучение в Кюстендил също дават обнадеждаващи резултати. Населението на огромното крайдунавско село Долни Цибър е напълно ромско, само че то е повече известно като " ромския Кембридж " - съвсем всички деца в селото приключват приблизително обучение, а всеки десети юноша е и с тапия на висшист. Подобни образци има в пловдивската община Куклен и община Каварна, като ключът към триумфа е в десегрегацията на образованието посредством премахването на напълно ромските учебни заведения и детски градини.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ