Европейците се чувстват изоставени от ЕС и искат по-могъща Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Европейците са разочаровани от Европейски Съюз. Но все пак желаят по-силно съдействие на европейско равнище. Забележителна смяна в мисленето, имайки поради популистките течения, пишат Иван Кръстев и Марк Леонард.
Допитвания в девет европейски страни, направени по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ECFR), демонстрират едно: настояването за съгласувани ограничения на европейско равнище за възстнановяване от рецесията се базира по-скоро на разочарованието, в сравнение с поддръжката за съществуващите институции. Това пишат за немското издание " Тагесшпигел " Марк Леонард и Иван Кръстев. Леонард е ръководител на ECFR, а Кръстев - съпредседател на ECFR и ръководител на Центъра за демократични тактики.
Разочаровани от Европейски Съюз и Съединени американски щати
В рецесията, провокирана от ковид, европейците се усещат изцяло изоставени от европейските институции, интернационалните организации и най-близките съдружници на Европа, излиза наяве от допитванията, които са били извършени при започване на лятото. Леонард и Кръстев показват, че 63 % от запитаните италианци и 61 на 100 от интервюираните във Франция считат, че " Европейски Съюз не се е справил с породената от пандемията рецесия ". Същевременно обаче рецесията поражда убеждението, че в бъдеще Европейски Съюз ще може да играе по-съществена роля на световно равнище единствено в случай че се снабди с повече мощност.
От изследването става още ясно, че доверието на европейците към Съединени американски щати се топи. Само 10 % от интервюираните споделят мнението, че Съединени американски щати биха могли да бъдат " потребен съдружник " в битката против Ковид-19. Над 70 % от датчаните и португалците, които са обичайно проамерикански настроени, са споделили, че към този момент гледат по-критично на Съединени американски щати. 68 % от французите, 65 на 100 от германците и 64 % от испанците гледат сериозно на Америка. Кризата в трансатлантическите връзки се дължи освен на обстоятелството, че доста от европейците не утвърждават Тръмп и неговата популистка политика, само че и на реакцията на Съединени американски щати по отношение на пандемията. Европейците считат, че Америка демонстрира уязвимост и към този момент не я възприемат като бранител на западния свят.
Българите с по-добро отношение към Китай
Същевременно европейците показват песимизъм и съмнение във връзка с бъдещото партньорство сред Европейски Съюз и Китай. Пандемията и китайската политика по отношение на Хонконг разкриха грозното властническо лице на Пекин, установяват Леонард и Кръстев. Китай предприе всичко допустимо, с цел да се отклони от своята отговорност за експлоадирането на пандемията.
Пекин направи и всичко допустимо, с цел да всее разцепление в границите на Европейски Съюз. Във всички европейски страни като се изключи България се е стигнало до утежняване на отношението към Китай в резултат на рецесията. Така е даже в страни като Португалия и Испания, на които бяха изпратени респиратори и защитно съоръжение от Китай.
Само съдействие в Европейски Съюз ще помогне
От допитванията става още ясно, че множеството европейци считат, че ефикасното справяне с другите рецесии е допустимо единствено посредством съдействие на европейско равнище. Марк Леонард и Иван Кръстев показват, че налице е забележителна смяна в мисленето на европейците: макар подема на популистите в последните години, даже и една пета от запитаните не споделят мнението, че съдействието в границите на Европейски Съюз е стигнало прекомерно надалеч.
Според изследването, европейците чакат съдействие най-много в следните сфери: Европейски Съюз да ускори контрола по външните си граници, да възвърне най-малко отчасти производството на съществени артикули в Европа (включително здравно оборудване) и да предприеме по-решителни стъпки против измененията в климата.
Желанието на хората не е Европейски Съюз да е съвършен, нито да има нова европейска конституция, заключават Леонард и Кръстев. Не - желанието за " повече Европа " се корени в дълбокия боязън на жителите от загуба на контрола в един рисков свят. Става дума за подсилване на националния суверенитет. Става дума за орис, а не за избор.
Европейците са разочаровани от Европейски Съюз. Но все пак желаят по-силно съдействие на европейско равнище. Забележителна смяна в мисленето, имайки поради популистките течения, пишат Иван Кръстев и Марк Леонард.
Допитвания в девет европейски страни, направени по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ECFR), демонстрират едно: настояването за съгласувани ограничения на европейско равнище за възстнановяване от рецесията се базира по-скоро на разочарованието, в сравнение с поддръжката за съществуващите институции. Това пишат за немското издание " Тагесшпигел " Марк Леонард и Иван Кръстев. Леонард е ръководител на ECFR, а Кръстев - съпредседател на ECFR и ръководител на Центъра за демократични тактики.
Разочаровани от Европейски Съюз и Съединени американски щати
В рецесията, провокирана от ковид, европейците се усещат изцяло изоставени от европейските институции, интернационалните организации и най-близките съдружници на Европа, излиза наяве от допитванията, които са били извършени при започване на лятото. Леонард и Кръстев показват, че 63 % от запитаните италианци и 61 на 100 от интервюираните във Франция считат, че " Европейски Съюз не се е справил с породената от пандемията рецесия ". Същевременно обаче рецесията поражда убеждението, че в бъдеще Европейски Съюз ще може да играе по-съществена роля на световно равнище единствено в случай че се снабди с повече мощност.
От изследването става още ясно, че доверието на европейците към Съединени американски щати се топи. Само 10 % от интервюираните споделят мнението, че Съединени американски щати биха могли да бъдат " потребен съдружник " в битката против Ковид-19. Над 70 % от датчаните и португалците, които са обичайно проамерикански настроени, са споделили, че към този момент гледат по-критично на Съединени американски щати. 68 % от французите, 65 на 100 от германците и 64 % от испанците гледат сериозно на Америка. Кризата в трансатлантическите връзки се дължи освен на обстоятелството, че доста от европейците не утвърждават Тръмп и неговата популистка политика, само че и на реакцията на Съединени американски щати по отношение на пандемията. Европейците считат, че Америка демонстрира уязвимост и към този момент не я възприемат като бранител на западния свят.
Българите с по-добро отношение към Китай
Същевременно европейците показват песимизъм и съмнение във връзка с бъдещото партньорство сред Европейски Съюз и Китай. Пандемията и китайската политика по отношение на Хонконг разкриха грозното властническо лице на Пекин, установяват Леонард и Кръстев. Китай предприе всичко допустимо, с цел да се отклони от своята отговорност за експлоадирането на пандемията.
Пекин направи и всичко допустимо, с цел да всее разцепление в границите на Европейски Съюз. Във всички европейски страни като се изключи България се е стигнало до утежняване на отношението към Китай в резултат на рецесията. Така е даже в страни като Португалия и Испания, на които бяха изпратени респиратори и защитно съоръжение от Китай.
Само съдействие в Европейски Съюз ще помогне
От допитванията става още ясно, че множеството европейци считат, че ефикасното справяне с другите рецесии е допустимо единствено посредством съдействие на европейско равнище. Марк Леонард и Иван Кръстев показват, че налице е забележителна смяна в мисленето на европейците: макар подема на популистите в последните години, даже и една пета от запитаните не споделят мнението, че съдействието в границите на Европейски Съюз е стигнало прекомерно надалеч.
Според изследването, европейците чакат съдействие най-много в следните сфери: Европейски Съюз да ускори контрола по външните си граници, да възвърне най-малко отчасти производството на съществени артикули в Европа (включително здравно оборудване) и да предприеме по-решителни стъпки против измененията в климата.
Желанието на хората не е Европейски Съюз да е съвършен, нито да има нова европейска конституция, заключават Леонард и Кръстев. Не - желанието за " повече Европа " се корени в дълбокия боязън на жителите от загуба на контрола в един рисков свят. Става дума за подсилване на националния суверенитет. Става дума за орис, а не за избор.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ