И тук ще гори - на Лесбос не искат втори лагер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мория - най-големият бежански лагер в Европа - изгоря до основи. Близо 13 хиляди бежанци останаха без заслон. Европа е шокирана, само че гледа безучастно. На острова са срещу възобновяване на лагера.
“В огъня изгубих дребното движимости, които притежавах”, споделя Патрик. От 11 месеца 42-годишният анголец живее на остров Лесбос. По-рано през седмицата пожар изравни със земята намиращия се там бежански лагер Мория. “Правителството би трябвало да ни помогне”, споделя Патрик, “трябва да ни закарат в Атина, в Германия или в друга европейска държава”.
От Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците построяват палатки на Лесбос. За Патрик това не е решение. " Същото ще се случи след две седмици. Те още веднъж ще възпламенят огън ", уверен е той. Неговото фамилията е било преследвано и убито в родината му. " И мен биха умъртвили. Ето за какво съм тук. Имам потребност от отбрана ". Но не я намира в Гърция. " Нямам бъдеще тук”, споделя анголецът.
Без храна и заслон
Съвсем наоколо са ситуирани бронираните бусове на полицията. Зад тях, около бордюрите на пътя, водещ към основния град на острова Митилини, са насядали хиляди бездомни. Сред тях фамилии, майки с деца, даже новородени. Слънцето пече безпощадно, по пладне става горещо - над 30 градуса по Целзий. Някои от бездомните имат палатки, раздадени им от неправителствени организации. Други сами са построили дребни колиби от бамбук и огромни листа. Бягството и дългогодишният престой в лагера в Мория са ги научили да импровизират. Въпреки милиардите, които текат от Брюксел към гръцкото държавното управление, те са привикнали да се оправят сами.
От един продънен маркуч тече вода. Пред него се извива голяма опашка от хора, въоръжени с пластмасови бутилки. Жени са завързали клончета и листа и с тях метат пода пред краткотрайния си заслон. Тоалетни няма. Властите и доброволци раздават вода, само че не и храна. „
Военните идват тук в 14:30 ч. и носят храна “, споделя доброволка, до момента в който раздава порции на паркинг на огромен магазин. „ Няма задоволително за всички. Храната се раздава изцяло неорганизирано. Не е задоволително да се яде единствено един път дневно. Те (б.р. - гръцките власти) би трябвало най-сетне да се задействат и да създадат нещо”.
Неправителственият бранш – обект на експанзия и ненавист
За неправителствените организации обстановката също е тежка. След като напрежението сред локалните и чиновници на НПО-та и публицисти излезе отвън надзор предишния март, доста представители на гражданския бранш напуснаха острова. И натискът против “Лекари без граници” е повишен. Наскоро локалните управляващи затвориха клиника за Ковид-19 за бежанци, която беше построена наоколо до лагера. На организацията беше наложена и санкция от 35 хиляди евро, тъй като клиниката се намирала в индустриална зона.
След пожара ситуацията е сериозно, споделя Фарис ал-Джавад от “Лекари без граници”. “Точно в този момент хората се нуждаят от нас. Те зависят от нас”. Но напрежението с локалните не стихва. “Преди пет минути около нашата клиника мина човек с мотоциклет и стартира да ни крещи”, споделя Ал-Джавад.
Зеленият евродепутат Ерик Маркард не толерира деянията на ненавист, само че схваща, че Европа е претрупала хората на Лесбос. “Добре си припомням 2015 година, когато тукашното население беше готово да помага”, споделя той. “Европейският съюз не съумя да построи система, която да подсигурява заслон, обучение и издръжка, само че също и противопожарна защита”, признава той.
Европа не би трябвало да повтаря грешките си
Изграждането на нов лагер на Лесбос не взема решение казуса, счита немският евродепутат. “Трябва да спечелим малко време, с цел да не страдат хората повече. В това време е належащо да намерим политически решения въз основата на разбор, който демонстрира, че препълнените лагери на външните граници вещаят катастрофи”, споделя Маркард.
За да се ограничи разпространяването на Ковид-19, той предлага да се обособят стаи в круизни кораби, които сега стоят празни. В същото време обаче европейските страни би трябвало да поемат своята отговорност, счита немският евродепутат. В това число и Федералната република: “Германското държавно управление се съгласи в съдружното съглашение, че сред 180 хиляди и 200 хиляди души ще бъдат одобрявани годишно. Вече две години то не извършва уговорката си. Миналата година имаше 139 000 молби за приемане на леговище, тази година даже по-малко”, обобщава Ерик Маркард.
Мория - най-големият бежански лагер в Европа - изгоря до основи. Близо 13 хиляди бежанци останаха без заслон. Европа е шокирана, само че гледа безучастно. На острова са срещу възобновяване на лагера.
“В огъня изгубих дребното движимости, които притежавах”, споделя Патрик. От 11 месеца 42-годишният анголец живее на остров Лесбос. По-рано през седмицата пожар изравни със земята намиращия се там бежански лагер Мория. “Правителството би трябвало да ни помогне”, споделя Патрик, “трябва да ни закарат в Атина, в Германия или в друга европейска държава”.
От Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците построяват палатки на Лесбос. За Патрик това не е решение. " Същото ще се случи след две седмици. Те още веднъж ще възпламенят огън ", уверен е той. Неговото фамилията е било преследвано и убито в родината му. " И мен биха умъртвили. Ето за какво съм тук. Имам потребност от отбрана ". Но не я намира в Гърция. " Нямам бъдеще тук”, споделя анголецът.
Без храна и заслон
Съвсем наоколо са ситуирани бронираните бусове на полицията. Зад тях, около бордюрите на пътя, водещ към основния град на острова Митилини, са насядали хиляди бездомни. Сред тях фамилии, майки с деца, даже новородени. Слънцето пече безпощадно, по пладне става горещо - над 30 градуса по Целзий. Някои от бездомните имат палатки, раздадени им от неправителствени организации. Други сами са построили дребни колиби от бамбук и огромни листа. Бягството и дългогодишният престой в лагера в Мория са ги научили да импровизират. Въпреки милиардите, които текат от Брюксел към гръцкото държавното управление, те са привикнали да се оправят сами.
От един продънен маркуч тече вода. Пред него се извива голяма опашка от хора, въоръжени с пластмасови бутилки. Жени са завързали клончета и листа и с тях метат пода пред краткотрайния си заслон. Тоалетни няма. Властите и доброволци раздават вода, само че не и храна. „
Военните идват тук в 14:30 ч. и носят храна “, споделя доброволка, до момента в който раздава порции на паркинг на огромен магазин. „ Няма задоволително за всички. Храната се раздава изцяло неорганизирано. Не е задоволително да се яде единствено един път дневно. Те (б.р. - гръцките власти) би трябвало най-сетне да се задействат и да създадат нещо”.
Неправителственият бранш – обект на експанзия и ненавист
За неправителствените организации обстановката също е тежка. След като напрежението сред локалните и чиновници на НПО-та и публицисти излезе отвън надзор предишния март, доста представители на гражданския бранш напуснаха острова. И натискът против “Лекари без граници” е повишен. Наскоро локалните управляващи затвориха клиника за Ковид-19 за бежанци, която беше построена наоколо до лагера. На организацията беше наложена и санкция от 35 хиляди евро, тъй като клиниката се намирала в индустриална зона.
След пожара ситуацията е сериозно, споделя Фарис ал-Джавад от “Лекари без граници”. “Точно в този момент хората се нуждаят от нас. Те зависят от нас”. Но напрежението с локалните не стихва. “Преди пет минути около нашата клиника мина човек с мотоциклет и стартира да ни крещи”, споделя Ал-Джавад.
Зеленият евродепутат Ерик Маркард не толерира деянията на ненавист, само че схваща, че Европа е претрупала хората на Лесбос. “Добре си припомням 2015 година, когато тукашното население беше готово да помага”, споделя той. “Европейският съюз не съумя да построи система, която да подсигурява заслон, обучение и издръжка, само че също и противопожарна защита”, признава той.
Европа не би трябвало да повтаря грешките си
Изграждането на нов лагер на Лесбос не взема решение казуса, счита немският евродепутат. “Трябва да спечелим малко време, с цел да не страдат хората повече. В това време е належащо да намерим политически решения въз основата на разбор, който демонстрира, че препълнените лагери на външните граници вещаят катастрофи”, споделя Маркард.
За да се ограничи разпространяването на Ковид-19, той предлага да се обособят стаи в круизни кораби, които сега стоят празни. В същото време обаче европейските страни би трябвало да поемат своята отговорност, счита немският евродепутат. В това число и Федералната република: “Германското държавно управление се съгласи в съдружното съглашение, че сред 180 хиляди и 200 хиляди души ще бъдат одобрявани годишно. Вече две години то не извършва уговорката си. Миналата година имаше 139 000 молби за приемане на леговище, тази година даже по-малко”, обобщава Ерик Маркард.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ