ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вчера Министерският съвет утвърди проектозакона за изменение и допълнение на Закона за придвижването по пътищата. Според измененията в проектозакона, се планува нарушаванията и техните санкции да се случват с издаването на един документ – фиш.

От ФАКТИ се свързахме с инж. доктор Богдан Милчев от Института за пътна сигурност, с цел да приказваме за тази препоръчана смяна в Закона за придвижването по пътищата и за нейното значение за сигурността по българските пътища. Разговора ни четете в идващите редове:

- Д-р Милчев, в последния ни диалог за Автомагистрала „ Тракия” с Вас говорихме за Закона за придвижване по пътищата и по какъв начин философията му е неверна, по какъв начин систематичните извършители съумяват да се измъкнат. Изменението за връчване на фишове би ли могло да помогне във връзка със систематичните извършители?

- Опростяването на административната процедура по определяне, връчване и събиране на санкциите е крачка напред. Това, което мен персонално ме тормози е, че още веднъж сме очевидци на такива частични промени, само че не виждаме цялостна идея за един нов Закон за придвижване по пътищата, който да ни покаже накъде ще вървим.

Тази смяна и всичките тези промени, на които напоследък сме очевидци са точно кърпежи на един безусловно злепоставен закон – и Закона за придвижване по пътищата, и Закона за административните санкции и нарушавания. Посоката е вярна, само че надали ще даде резултат, тъй като е належащо да се извършат още много дейности, с цел да има един повсеместен резултат, а той е да забележим, че трайно и неизбежно ние понижаваме пътнотранспортния травматизъм.

Да, несъмнено с тази смяна, която ни се предлага ще се реализиран резултати от гледна точна на административната тежест, която изнася Пътна полиция по връчването на наказателните постановления, само че единствено толкоз. Тя ще облекли пътните служители на реда – това не е неприятно, само че огромната цел, към която се стремим – пътнотранспортният травматизъм да бъде стеснен, понижен няма да може да бъде реализирана единствено с тази крачка. Необходима ни е цялостна идея.

- Трябва ни нов Закон за придвижване по пътищата или съответни промени?

- Трябва ни нов Закон с нова философия. Вече каква да бъде тази философия, е огромният въпрос. Това, което от Института за пътна сигурност предлагаме е да бъде реорганизирана цялата система за пътна сигурност, тъй че общата отговорност за пътнотранспортния травматизъм да се носи от доставчика на транспортната система – от страната.

За всяко настрана произшествието отговорността по този начин или другояче се носи от водача, само че за общото положение би трябвало да се носи от доставчика на транспортната система, а не да се трансферира на водачите – да се споделя, че водачите в България не съблюдават разпоредбите, че са неприятни, невъзпитани, недобре подготвени. Същите тези водачи, когато отидат в Гърция или Германия, или някъде другаде трансформират своето държание.

Ние се нуждаем от нова философия и в Закона за административните санкции и нарушавания. Само тази смяна, която ни се предлага няма да е задоволителна. Необходимо е санкциите да се подредят по тежест на социална заплаха и още доста неща. Аз съм песимистичен. Това е предложение на Министерски съвет, което занапред ще влиза в Народно заседание, а това Народно заседание не се знае какъв е мандатът му. Това е опит да за замяна на дневния ред в обществото. От нищото внезапно се вади тематика, която да възпламени хората, тъй като всички ние сме нарушите по един или различен метод на пътя и това ни касае.

Това не е тематика, която ще реши проблемите на пътната сигурност в България. Това е опит да бъде сменен огромния въпрос, а точно – върховенството на закона. Това предложение единствено по себе си няма да даде резултатът, който се търси – понижаване на пътнотранспортният травматизъм.

- Трябва ли да се тормозят българските водачи от това предложение?

- Няма от какво да се тормозят от това, че пътният служител на реда непосредствено ще постанова санкциите. И сега практиката е такава, че под 1 % от формираните актове отпадат на равнище шеф на Пътна полиция. По-скоро в случай че те отпадат, отпадат в съда, а и в това предложение правосъдната процедура не е изменена – фишовете ще могат да бъдат обжалвани по правосъден ред.

Смея да твърда, че по-голямата част от пътните служители на реда на улицата са по-грамотни от техните началници, тъй като те всеки ден работят със законите. В момента сме очевидци по какъв начин ръководителят на Пътна служителя на реда и началните на Пътна полиция в огромните регионални дирекции безусловно в никакъв случай не са се сблъсквали с извършители – просто в никакъв случай не са били пътни служители на реда.

Доверието към служителя на реда на улицата не би трябвало да бъде подценявано. Доверието, което има Министерство на вътрешните работи, респективно и Пътна полиция, ниският престиж и ниският рейтинг будят доста подозрения и задават доста въпроси като този няма ли да се увеличи корупцията. Корупцията няма да се бори с утежняване на административната процедура. Корупцията би трябвало да се бори с господство на закона.

- Освен философията в законите има ли нещо, което може да се промени, с цел да се понижи травматизмът по пътищата, да се понижи огромният брой на злополуките?

- Не е допустимо с някаква съответна мярка да се реши казусът с травматизма. Ние от Института за пътна сигурност готвим стратегия за ръководство на пътната сигурност за период от две години, която напълно скоро ще бъде предоставена на всички политически партии и ще желаеме да чуем тяхното мнение. Няма ли ясна стратегия, с проект за деяние – кой министър, в какъв период, какво би трябвало да свърши, с цел да може най-после да се промени цялата картинка, ние просто ще се упражняваме на тематика пътна сигурност.

- Няма по какъв начин да не Ви попитам за републиканския път II-16 през Своге, в който сега е пренасочен тежкотоварният трафик поради ремонтите по пътя Ботевград-Мездра. Вие сте съветвали община Своге за този път и сте осведомен с тематиката. От ФАКТИ получихме отговор от АПИ, че този път е безвреден – Вие по какъв начин мислите, пътят безвреден ли е за прекосяване на тежкотоварни коли?

- Консултирал съм община Своге, а също и община Нови Искър предходната седмица по същия въпрос. Този път е извънредно рисков. Предложихме на среща, която се организира в община Нови Искър преди два дни съответни промени във краткотрайната организация като създаване на краткотраен светофар, възобновяване на маркировката до 15 септември, понижаване на скоростта в Искърското дефиле до 30 км/ч, наряди от доброволци и шефове, учители, които да излязат на пешеходните пътеки, които пресичат пътя, а също и Пътна полиция да дава наряди в утринните и обедните часове, когато децата идват и си отиват от учебно заведение. Това са предложенията, които ние направихме и ще следим доста деликатно какво ще се случи, тъй като въпрос на време е там да стане доста тежък, драматичен случай.

В момента, защото се прави рехабилитация на пътя Ботевград – Мездра, цялото придвижване би трябвало да мине от някъде.

- Не е ли допустимо през Петрохан да не минава единствено част, а целият трафик?

- Една част - да, само че не може цялото придвижване да мине оттова, тъй като същото ще се получи. Поради тази причина, от Института за пътна сигурност сме предложили и на Столична община, и на АПИ нова по-безопасна краткотрайна организация на придвижването. След като ще се позволява подобен трафик, да имаме и надзор върху този трафик. Нямаме ли надзор, оставаме всичко още веднъж да се взема решение от ползвателя на транспортната система – от нашите деца, от нас самите. Докато то би трябвало да бъде решено от доставчика на транспортната система.

Именно тук е огромният въпрос в новия закон, новата философия, която ние предлагаме – да се преобърне отговорността, тъй като тя би трябвало да се носи от доставчика. Ако стават доста произшествия, в случай че има проблем с трафика, доставчикът би трябвало да носи тази отговорност, да е казано по какъв начин я носи тази отговорност и кой е доставчикът - ясно е, че това е страната, само че какъв брой институции на тази страна.

Затова създадохме Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ – с цел да носи общата отговорност за положението на пътната сигурност, само че тя не я носи. Ето това е огромният ни проблем – тя не я носи. Затова от Института за пътна сигурност напълно скоро, преди няма и две седмици написахме предложение до вицепремиера Томислав Дончев, с което го приканваме да предприеме незабавни структурни и кадрови промени в Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, тъй като тя му е директно подчинена.

Ако ние не можем да понижим жертвите на пътнотранспортни катастрофи в България, то отговорността към този момент година и половина се носи от Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ и респективно от вицепремиера Томислав Дончев.