Йотова разказа на хърватския президент за отношенията ни с РС Македония
Еврозоната, Шенген и преговорния развой с районен съд Македония разискаха вицепрезидентът Илияна Йотова и президентът на Хърватия Зоран Миланович. Срещата бе в резиденцията на президента. Йотова описа, че президентът а Хърватия я срещнал с пътя на страната си към Еврозоната. Разказал и за преходния интервал, в който ще се работи и с двете валути, с цел да осъзнаят хърватските жители, че нямат проблем и да се уверят, че няма да има спад на приходите им.
„ Разказах 11 годишната биография на перипетиите ни към Шенген. Говорих за отчетите, за инспекциите и за отношението на Европейския парламент, който има няколко резолюции в поддръжка на България и Румъния. Още един път получих уверението, че Хърватия ще поддържа България и Румъния, като страни, с които дружно би трябвало да се преборим за това участие. Надяваме се на Съвета, който ще бъде през декември да имаме отговор ", описа Йотова след срещата.
„ Дълбоко е убеждението и на двете страни - и на България и Хърватия, че участието ни в Шенген ще направи нашите граници по-сигурни ”, разяснява още вицепрезидентът.
" За мен беше извънредно значимо да показва на президента Миланович всички причини, които България имаше за започване на преговорния развой, както и резервите за започването на договарянията с районен съд Македония ", сподели Йотова. Тя бе безапелационна, че България не си е свършила работата до дъно.
Тя посочи, че с изключение на с сътрудниците от Западна Европа, България трябвало да работи и с сътрудниците, в тази част на Европа, с цел да представим и историческите ни причини, както и причините, които са годни с днешна дата - най-много за българите в Македония и отношението към тях.
Вицепрезидентът обяви, че е разказала на хърватския президент по какъв начин е интерпретирана българската история в учебниците за приблизително обучение в районен съд Мкедония и за езика на омразата, който не е преставал.
Йотова подчертала, че България във всеки един стадий може да своето несъгласие на всеки стадий от договарянията, в случай че не се извършват поетите задължения към България и Европейски Съюз. Вицепрезидентът ни припомнил, че по време на преброяването едвам към 3 500 от районен съд Македония са се самоопределили като българи, а издадените български документи за идентичност на жители от районен съд Македония са 95 000.
„ Разказах 11 годишната биография на перипетиите ни към Шенген. Говорих за отчетите, за инспекциите и за отношението на Европейския парламент, който има няколко резолюции в поддръжка на България и Румъния. Още един път получих уверението, че Хърватия ще поддържа България и Румъния, като страни, с които дружно би трябвало да се преборим за това участие. Надяваме се на Съвета, който ще бъде през декември да имаме отговор ", описа Йотова след срещата.
„ Дълбоко е убеждението и на двете страни - и на България и Хърватия, че участието ни в Шенген ще направи нашите граници по-сигурни ”, разяснява още вицепрезидентът.
" За мен беше извънредно значимо да показва на президента Миланович всички причини, които България имаше за започване на преговорния развой, както и резервите за започването на договарянията с районен съд Македония ", сподели Йотова. Тя бе безапелационна, че България не си е свършила работата до дъно.
Тя посочи, че с изключение на с сътрудниците от Западна Европа, България трябвало да работи и с сътрудниците, в тази част на Европа, с цел да представим и историческите ни причини, както и причините, които са годни с днешна дата - най-много за българите в Македония и отношението към тях.
Вицепрезидентът обяви, че е разказала на хърватския президент по какъв начин е интерпретирана българската история в учебниците за приблизително обучение в районен съд Мкедония и за езика на омразата, който не е преставал.
Йотова подчертала, че България във всеки един стадий може да своето несъгласие на всеки стадий от договарянията, в случай че не се извършват поетите задължения към България и Европейски Съюз. Вицепрезидентът ни припомнил, че по време на преброяването едвам към 3 500 от районен съд Македония са се самоопределили като българи, а издадените български документи за идентичност на жители от районен съд Македония са 95 000.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ