Еврозоната е икономически проект, който не постига своите основни икономически

Еврозоната е стопански план, който не реализира своите съществени стопански цели. “ Това съобщи икономистът Георги Вулджев в предаването „ РеВизия ” на Нова нюз в понеделник, който е срещу присъединението на България към Еврозоната. Негов конкурент е някогашният заместник-министър на финансите Любомир Дацов, а мотивът за полемиката е идното присъединение на България към еврозоната от 1 януари 2025 година. Още по тематиката 1 юли 2021 Да напомним, че преди седмица Координационният съвет за подготовка на Република България за участие в Еврозоната одобри на свое съвещание обновената Комуникационна тактика за информация и гласност на присъединението на страната към Еврозоната, който регламентира стадиите за присъединението. Според новите текстове, при започване на акцията жителите ще бъдат осведомени с изгодите и резултатите от участието в Еврозоната. Предвижда се акцията да протече в три съществени етапи - подготвителна, същинска и фактическа, като втората фаза ще е най-интензивна. Георги Вулджев счита, че планът Еврозона не реализира две съществени цели - от една страна общата валута би трябвало да подтиква растежа в границите на валутния съюз, въпреки това - да подтиква икономическото доближаване сред страните членки. В по-голямата си част тези цели не са реализирани, тъй като еврозоната откогато съществува, изостава по отношение на други стопански системи – Съединени американски щати, Канада, Англия, по този начин и към други страни на Европейски Съюз, които не са приели еврото. Вулджев дружно с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП (Експертен клуб за стопанска система и политика) са създатели на отчета. Докладът може да бъде прочетен на уеб страницата на ЕКИП. Опонент на Вулджев в предаването „ РеВизия “ беше икономистът и някогашен заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който уточни, че сравненията Съединени американски щати и с други страни не са задоволителни, с цел да бъде изработен извода има ли предпоставки за единна валута и дали това води до всички проблеми, които съществуват за всяка една страна. „ Ние не вършим извода, че откакто периферията в страната е доста бедна, всичко е структурирано в центъра, би трябвало да създадем валути на районен принцип. Не може да виним лв., за това че във Видин междинната заплата е колкото минималната там. В Съединени американски щати – 10 щата са водещи, други 10 са на дъното. Икономиката на България в този момент е 50% от междинното за Европейски Съюз ”, изясни някогашният зам.-финансов министър. В отчета си Вулджев и Панчев пазят тезата, че бавното иконмическо развиване на еврозоната от нейното основаване се дължи на структурните ѝ дефекти като паричен съюз. Държавите, които са включени в еврозоната още при нейното основаване през 1999 година не образуват оптимална валутна зона, което води до натрупването на макроикономически несъответствия. Впоследствие, вместо да реализира икономическа конвергенция сред съставляващите я страни членки, еврозоната предизвиква противоположното и води до дивергенция в икономическото им развиване. Именно тази дивергенция и изоставането на редица страни членки, в това число някои от най-големите като Италия, води до цялостното закъснение на еврозоната по отношение на доста други развити стопански системи. В умозаключение, създателите на отчета от ЕКИП акцентират, че рзнородните икономически модели и икономическата дивергенция неизбежно пораждат и политическо напрежение вътре във валутния съюз. Икономики с разнообразни индикатори имат потребност от друга парична политика. Неизбежно се стига до спор по отношение на това каква политика би трябвало да води общата централна банка. Вместо да докара до политическо обединяване, общата валута в действителност основава повече напрежение сред страните членки. Паричната политика на ЕЦБ се образува посредством консенсус и затова не може да угоди изцяло на всички. Неизбежно се следва парична политика, която най-малко отчасти е неоптимална за другите страни членки. Освен това, решението да се защищити валутния съюз от разпад непременно, даже това да изисква субсидирането на мощно задлъжнелите стопански системи задълбочава тяхната задлъжнялост и тушира тласъка за промени, които да подобрят продуктивността. На процедура това значи, че по линия на общата валута тежестта на икономическите проблеми на тези страни е трансферирана и върху останалите. Растежът им е занимателен, а инфлацията повишена. От неоптимална валутна зона, еврозоната се трансформира в покруса на общите богатства.