Синдикати и работодатели в спор ще се промени ли заплащането у нас
Европейският парламент предлага инструкция за установяване на минималната работна заплата в обособените страни членки. Сред концепциите е тя да стане 60% от медианната.
„ Директивата дава няколко разновидността - или да се сформира кошница от витално нужни артикули и услуги, които човек с минимална работна заплата би трябвало да може да си разреши, или да е най-малко 50% от междинната работна заплата или 60% - от медианната ”, изясни Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа ”.
„ Другият вид е да вършим кошницата. Тогава за работодателите ще е по-скъпо ”, счита Григорова.
Още при актуализацията на бюджета в средата на годината от КТ „ Подкрепа ” са били за концепцията минимална работна заплата да стане половината от междинната. „ Предложението ни не беше признато при актуализацията на бюджета, по тази причина ние не го подкрепихме ”, сподели Григорова.
„ Ние настояваме за направа на обединен механизъм, който да обезпечава на бизнеса предвидимост за разноските за труд ”, сподели Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. „ Ние поддържаме въвеждането на обединен механизъм, който се планува в директивата. Въпрос на диалози е каква ще е формулата за установяване на минималната работна заплата ”, сподели още Иванов.
И посочи, че в случай че Европейски Съюз одобри директивата, страната ни има 2 години за хармонизиране на законодателството с европейското.
„ Най-късно 2025 година би трябвало да бъде призната ”, изясни Иванов.
„ Директивата предизвиква договорното начало. По-голямата част от клаузите на директивата споделят, че минималните работни заплати би трябвало да бъдат договаряни, би трябвало да се реализира равнище групово трудово договаряне сред работодатели и синдикати най-малко 80%. Всяка страна би трябвало да създаде проект по какъв начин да доближи такова равнище ”, изясни още Григорова.
По думите й ако не се реализира такова договаряне, се предлага въвеждането на обединен механизъм за установяване на минималната работна заплата, който може да бъде или 60% от медианната или 50% от междинната заплата.
„ За страдание в България не приказваме за медианната, а единствено за междинната работна заплата. Средната има няколко неудобства – това е междинна брутна заплата, а минималната не е брутна. Средната се въздейства доста от високодоходните групи. Има доста високи, които несъответстващо усилват междинната работна заплата. Третото стеснение е, че междинната се въздейства и от минималната. Така влизаме в механизъм, при който междинната непрекъснато се усилва и тогава и минималната би трябвало ”, изясни Григорова.
Тя изясни, че междинната работна заплата сега е към 1700 лв..
Относно груповото трудово договаряне, Ваня Григорова изясни, че там където това се ползва, синдикатите са мощни и договарят по-високи минимални работни заплати. „ Условието това да се случи е най-малко 80% от служащите да са членове на синдикати ”, изясни Григорова.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
„ Директивата дава няколко разновидността - или да се сформира кошница от витално нужни артикули и услуги, които човек с минимална работна заплата би трябвало да може да си разреши, или да е най-малко 50% от междинната работна заплата или 60% - от медианната ”, изясни Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа ”.
„ Другият вид е да вършим кошницата. Тогава за работодателите ще е по-скъпо ”, счита Григорова.
Още при актуализацията на бюджета в средата на годината от КТ „ Подкрепа ” са били за концепцията минимална работна заплата да стане половината от междинната. „ Предложението ни не беше признато при актуализацията на бюджета, по тази причина ние не го подкрепихме ”, сподели Григорова.
„ Ние настояваме за направа на обединен механизъм, който да обезпечава на бизнеса предвидимост за разноските за труд ”, сподели Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България. „ Ние поддържаме въвеждането на обединен механизъм, който се планува в директивата. Въпрос на диалози е каква ще е формулата за установяване на минималната работна заплата ”, сподели още Иванов.
И посочи, че в случай че Европейски Съюз одобри директивата, страната ни има 2 години за хармонизиране на законодателството с европейското.
„ Най-късно 2025 година би трябвало да бъде призната ”, изясни Иванов.
„ Директивата предизвиква договорното начало. По-голямата част от клаузите на директивата споделят, че минималните работни заплати би трябвало да бъдат договаряни, би трябвало да се реализира равнище групово трудово договаряне сред работодатели и синдикати най-малко 80%. Всяка страна би трябвало да създаде проект по какъв начин да доближи такова равнище ”, изясни още Григорова.
По думите й ако не се реализира такова договаряне, се предлага въвеждането на обединен механизъм за установяване на минималната работна заплата, който може да бъде или 60% от медианната или 50% от междинната заплата.
„ За страдание в България не приказваме за медианната, а единствено за междинната работна заплата. Средната има няколко неудобства – това е междинна брутна заплата, а минималната не е брутна. Средната се въздейства доста от високодоходните групи. Има доста високи, които несъответстващо усилват междинната работна заплата. Третото стеснение е, че междинната се въздейства и от минималната. Така влизаме в механизъм, при който междинната непрекъснато се усилва и тогава и минималната би трябвало ”, изясни Григорова.
Тя изясни, че междинната работна заплата сега е към 1700 лв..
Относно груповото трудово договаряне, Ваня Григорова изясни, че там където това се ползва, синдикатите са мощни и договарят по-високи минимални работни заплати. „ Условието това да се случи е най-малко 80% от служащите да са членове на синдикати ”, изясни Григорова.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ