Euractiv: България влиза в Шенген на два етапа
Европейските институции към този момент се приготвят за приемането на България и Румъния в Шенген още през тази година, като влизането на двете страни в зоната за свободно пътешестване на този стадий може да се счита за несъмнено. Това оповестиха източници на EURACTIV България от дипломатическите среди в Брюксел, българския парламент и държавното управление.
Предварителният проект е приемането в Шенген да стане на два стадия – първо за контрола през летищата през октомври, а пълноправното участие с унищожаване на сухопътния граничен надзор би трябвало да се случи на 1 януари 2024 година.
Според източници в София, България има съществени шансове, в случай че упражни дипломатически напън и покаже предпочитание за продължение на промените, да реализира пълноправното участие в Шенген още през октомври т.г.
Допреди месец най-голямата спънка пред влизането на България в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте е дало сигнал, че прави оценка високо напъните на българския парламент и последните четири държавни управления за започване на действителна правосъдна промяна с въвеждането на механизъм за без значение следствие на основния прокурор.
Досегашният основен прокурор Иван Гешев, който нямаше изключително добра популярност в европейските институции, стана първата жертва на новото законодателство, откакто бе уволнен от поста преди две седмици. Това също се счита в Европейски Съюз за добър резултат от промяната, като упованието е изчистването на правосъдната система да продължи.
Приетата досега правосъдна промяна стартира с напъните на служебните министри на правораздаването Янаки Стоилов и Иван Демерждиев, които желаеха дисциплинарното уволняване на Гешев. Последва първият план за промяна на правосъдния министър в кабинета “Петков “ Надежда Йорданова (ДБ), която също внесе искане за освобождение на Гешев. А напъните ѝ за промяна бяха продължени от служебния министър Крум Зарков, който внесе в Народното събрание финалния пакет, който нашумя като „ Крумовия закон “.
Демерджиев работи за Шенген и като длъжностен вътрешен министър.
Сега правосъден министър е Атанас Славов (ПП-ДБ), който продължава да следва същата реформаторска линия, а декларацията е, че има болшинство даже за конституционна промяна.
Втората огромна причина за идното приемане на България в Шенген е изборът на постоянно проевропейско държавно управление в София с поддръжката на ГЕРБ и ПП-ДБ, които заявяват желанието си да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.
Европейските сътрудници на страната се надяват, че постигането на тази огромна външнополитическа цел ще спомогне за превъзмогването на политическата рецесия в София.
През юли Европейската комисия ще разгласява специфичния мониторингов отчет за положението на върховенството на закона и битката с корупцията в България, който се написа по гледище на Нидерландия.
Възраженията на Австрия за разширението на Шенген на фона на бежанската рецесия не са отпаднали, само че упованието е Виена повече да не стопира двете балкански страни, в случай че остане единствената страна в Европейски Съюз, която е срещу.
Следващата огромна цел на българските институции е влизането в еврозоната от 1 януари 2025 година.
През декември предходната година участието на България в Шенген бе блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна от единствено Австрия, до момента в който с единомислещо решение от януари пълновръстен член на зоната за свободно напредване стана Хърватия.
Нидерландия изиска от българските управляващи да потвърдят, че се борят с корупцията и не са отказали от правосъдната промяна. Искания на Австрия изглеждаха надалеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер даже стартира да упорства за изграждане на нова ограда по границата с Турция, което бе отхвърлено от Европейската комисия.
Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев разяснява, че страната е поискала гаранции от сътрудниците в Европейски Съюз, че сигурно ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен период за това бе точно октомври.
Предварителният проект е приемането в Шенген да стане на два стадия – първо за контрола през летищата през октомври, а пълноправното участие с унищожаване на сухопътния граничен надзор би трябвало да се случи на 1 януари 2024 година.
Според източници в София, България има съществени шансове, в случай че упражни дипломатически напън и покаже предпочитание за продължение на промените, да реализира пълноправното участие в Шенген още през октомври т.г.
Допреди месец най-голямата спънка пред влизането на България в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте е дало сигнал, че прави оценка високо напъните на българския парламент и последните четири държавни управления за започване на действителна правосъдна промяна с въвеждането на механизъм за без значение следствие на основния прокурор.
Досегашният основен прокурор Иван Гешев, който нямаше изключително добра популярност в европейските институции, стана първата жертва на новото законодателство, откакто бе уволнен от поста преди две седмици. Това също се счита в Европейски Съюз за добър резултат от промяната, като упованието е изчистването на правосъдната система да продължи.
Приетата досега правосъдна промяна стартира с напъните на служебните министри на правораздаването Янаки Стоилов и Иван Демерждиев, които желаеха дисциплинарното уволняване на Гешев. Последва първият план за промяна на правосъдния министър в кабинета “Петков “ Надежда Йорданова (ДБ), която също внесе искане за освобождение на Гешев. А напъните ѝ за промяна бяха продължени от служебния министър Крум Зарков, който внесе в Народното събрание финалния пакет, който нашумя като „ Крумовия закон “.
Демерджиев работи за Шенген и като длъжностен вътрешен министър.
Сега правосъден министър е Атанас Славов (ПП-ДБ), който продължава да следва същата реформаторска линия, а декларацията е, че има болшинство даже за конституционна промяна.
Втората огромна причина за идното приемане на България в Шенген е изборът на постоянно проевропейско държавно управление в София с поддръжката на ГЕРБ и ПП-ДБ, които заявяват желанието си да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.
Европейските сътрудници на страната се надяват, че постигането на тази огромна външнополитическа цел ще спомогне за превъзмогването на политическата рецесия в София.
През юли Европейската комисия ще разгласява специфичния мониторингов отчет за положението на върховенството на закона и битката с корупцията в България, който се написа по гледище на Нидерландия.
Възраженията на Австрия за разширението на Шенген на фона на бежанската рецесия не са отпаднали, само че упованието е Виена повече да не стопира двете балкански страни, в случай че остане единствената страна в Европейски Съюз, която е срещу.
Следващата огромна цел на българските институции е влизането в еврозоната от 1 януари 2025 година.
През декември предходната година участието на България в Шенген бе блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна от единствено Австрия, до момента в който с единомислещо решение от януари пълновръстен член на зоната за свободно напредване стана Хърватия.
Нидерландия изиска от българските управляващи да потвърдят, че се борят с корупцията и не са отказали от правосъдната промяна. Искания на Австрия изглеждаха надалеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер даже стартира да упорства за изграждане на нова ограда по границата с Турция, което бе отхвърлено от Европейската комисия.
Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев разяснява, че страната е поискала гаранции от сътрудниците в Европейски Съюз, че сигурно ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен период за това бе точно октомври.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ