Зелени закони: ЕК съди България за горските заменки
Европейската комисия съди България за горските заменки, оповестяват от платформата " Зелени закони ". На извършеното на 15 ноември т.г. съвещание на Комисията по земеделие, храни и гори (КЗХГ) към Народното събрание, шефът на Правната дирекция към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) – госпожа Десислава Петрова, заяви че на 30 октомври т.г. Европейската комисия (ЕК) е внесла искова молба в Европейския съд против България поради горските заменки. Жалбата е във връзка забавянето и неизпълнението от страна на страната на Решението на Комисията от 2014 година, с което горските заменки от интервала 2007-2009 година бяха оповестени за скица за противозаконна държавна помощ и с което на България беше даден период от една година за възобновяване ѝ. Изказването на госпожа Петрова бе направено в отговор на въпроси на ръководителя на КЗХГ – госпожа Десислава Танева в хода на процедура по разискване и гласоподаване на мнение на КЗХГ по отношение на конституционно дело №16/2023 година, касаещо горските заменки от времето на „ Царя “ и „ Станишев “ (виж наше прес-съобщение от 15.11.2023 година и известие за резултатите от гласуването през вчерашния ден от 16.11.2023 г.). Информацията идва единствено ден, откакто изразихме такова безпокойство в мнението ни по конституционното дело.
По думите на правния шеф на Министерство на земеделието и храните – госпожа Петрова, в случай че България бъде наказана от Европейския съд, за което към този момент има устойчива правосъдна процедура, страната ни ще би трябвало да заплаща еднократни и периодически санкции, до момента в който не извърши решението на Европейска комисия за възобновяване на противозаконната държавна помощ. По този въпрос госпожа Петрова признава, че към днешна дата от 100 акта на Министерство на земеделието и храните за възобновяване на противозаконната помощ, по 10 има осъществяване – най-незначителните случаи, по 5 има развалени заменки, 20 акта са отхвърлени от съда по тъжби на заменителите, а останалите са към момента в съда.
Впоследствие се чака и втори правосъден иск на Европейска комисия против страната ни, с който ще бъде изтънчено страната да заплати непосредствено на Комисията размера на невъзстановената противозаконна държавна помощ, за което алармирахме още през 2020 и 2021 година В тази връзка, от Европейска комисия са изтъкнали причините, с които в интервала 2019-2021 година от „ Зелени закони “ атакувахме Министерство на земеделието и храните, че не извършва решението на Европейска комисия от 2014 година, а точно:
Оценката на страната от 80 млн. лв. за размера на противозаконната държавна помощ при горските заменки от 2007-2009 година е неведнъж занижен по отношение на действителния размер, който ние тогава оценихме на над 1 милиарда лв. (виж тук);
Оценката на страната от 80 млн. лв. е направена на база „ несъответстващи и необективни “ експертни пазарни оценки, направени от компанията Агролеспроект ЕООД, която се явява в спор на ползи, защото е благосъстоятелност и е под директния надзор на Министерство на земеделието и храните (виж тук, тук и тук);
Съдебните експертизи по делата, заведени от заменителите против актовете за възобновяване на противозаконната помощ с общ размер от 80 млн. лв., са също извънредно занижени (дори повече от тези на МЗХ), и също не подхождат на условията и методиките за оценка на пазарната стойност и размера на противозаконната държавна помощ при горските заменки, разказани в Решението на Европейска комисия от 2014 година (виж тук и тук).
Както посочихме и в наш разбор от 21.04.2020 година, главната причина за занижените държавни и още по-занижени правосъдни пазарни оценки е потреблението от експертните оценители на стеснен брой пазарни аналози, които са или субективно подбрани или ограничаващо, и които най-често съставляват изповядани от частни лица покупко-продажби на подправени ниски цени, за отбягване заплащането на налози. По този проблем в края на 2020 година от „ Зелени закони “ изпратихме и гражданска петиция до Европейския парламент с №1111/2020, подкрепена от 59 български жители. Този основен проблем, довел до цялата скица с горските заменки и след това до узаконяването им, е подложен на критика и от Европейския съд по дело С-352/2022, заведено по отношение на преюдициално питане от 04.05.2022 година от страна на Административен съд Варна и по искане на Министерство на земеделието и храните в хода на едно от делата, заведени от заменителите. В своето решение от 19.12.2023 година, за което заяви правният шеф от Министерство на земеделието и храните през вчерашния ден, Европейският съд удостоверява, че даже да не са имали опция за застрояване на горските заменки, заменителите са длъжни да върнат противозаконната помощ, и че тази помощ би трябвало да бъде изчислена не сляпо по несъответстващи методики в българските закони (напр. Закона за държавната собственост), а по метод, който подхожда на действителните пазарни правила и Решението на Европейска комисия от 2014 година Нещо повече, в пар. 58 от своето решение съдът в Люксембург акцентира, че „ точно запитващата пълномощия би трябвало да ревизира правдивостта на посоченото от нея събитие, че цените по покупко-продажбите с недвижими парцели на процедура се занижават, с цел да се понижи размерът на налозите и нотариалните такси, както и на събитието, посочено от българското държавно управление в писменото му мнение, че продажбите, които могат да се вземат поради по прилика, са незадоволителни, с цел да се обезпечи надеждно сравняване “.
В умозаключение шефът на Правната дирекция към Министерство на земеделието и храните – госпожа Десислава Петрова показа, че има големи терзания по отношение на осъществяването на Решението на Европейска комисия от 2014 година, защото от една страна Европейска комисия упорства страната да изготви нови правила за установяване на държавната помощ и нови оценки на горските заменки, в това число посредством законови промени, които да подсигуряват съответно оценяване, както и бързо и дейно възобновяване на противозаконната държавна помощ от горските заменките. От друга страна, Европейска комисия пита страната какво и пречи да скапе покупко-продажбите по горските заменки, с цел да се избегнат всички гореописани проблеми. Отделно госпожа Петрова бе извънредно обезпокоена, че има голямо разминаване и несъгласие сред настояванията на Европейска комисия и българските правосъдни решения по замените, българските закони и конституционните права на заменителите и че всичко това води до обаян кръг с предупреден край, като страната и сега заплаща големи суми пари за разходи по изгубените каузи.
На въпросите на депутатите Десислава Танева и Румен Христов по отношение на решението на всички законови и правосъдни проблеми с осъществяването на Решението на Европейска комисия от 2014 година, госпожа Петрова съобщи, че Министерство на земеделието и храните за в този момент няма ясна концепция по какъв начин да ги реши. Това още веднъж удостоверява нашите сигнали през всички минали години, че страната в лицето на Министерство на земеделието и храните редовно прави всичко допустимо да саботира и даже пречи на сполучливото закриване на наказателната процедура на Европейска комисия по горските заменки, с всички опасности от това България да бъде наказана за милиони.
За същественото разрешаване на нарастващия проблем със скандалните горски заменки от „ Зелени закони “ продължаваме да настояваме да бъде открит законова метод за анулиране на всички горски заменки и страната най-сетне да предложения на една маса заинтригуваните страни за създаването на работещи решения, за което настояваме също години наред. Както уточни на вчерашното съвещание на КЗХГ представителят на Коалицията „ За да остане природа “ и „ Зелени закони “ – Тома Белев, страната още на следващия ден може да заведе каузи за възобновяване на държавната благосъстоятелност върху сменени горски територии, които по кадастър се водят „ плажове “ и „ дюни “ (напр. в с. Шкорпиловци, с. Ново Оряхово, град Несебър и др.) и които по Конституция и закон съставляват „ изключителна държавна благосъстоятелност “. Положителен казус в тази посока е анулацията на горските заменки с обща повърхност 180 дка до Шабленската тузла, които компания, близка до Гриша Ганчев, загуби в съда през 2015 г.
По думите на правния шеф на Министерство на земеделието и храните – госпожа Петрова, в случай че България бъде наказана от Европейския съд, за което към този момент има устойчива правосъдна процедура, страната ни ще би трябвало да заплаща еднократни и периодически санкции, до момента в който не извърши решението на Европейска комисия за възобновяване на противозаконната държавна помощ. По този въпрос госпожа Петрова признава, че към днешна дата от 100 акта на Министерство на земеделието и храните за възобновяване на противозаконната помощ, по 10 има осъществяване – най-незначителните случаи, по 5 има развалени заменки, 20 акта са отхвърлени от съда по тъжби на заменителите, а останалите са към момента в съда.
Впоследствие се чака и втори правосъден иск на Европейска комисия против страната ни, с който ще бъде изтънчено страната да заплати непосредствено на Комисията размера на невъзстановената противозаконна държавна помощ, за което алармирахме още през 2020 и 2021 година В тази връзка, от Европейска комисия са изтъкнали причините, с които в интервала 2019-2021 година от „ Зелени закони “ атакувахме Министерство на земеделието и храните, че не извършва решението на Европейска комисия от 2014 година, а точно:
Оценката на страната от 80 млн. лв. за размера на противозаконната държавна помощ при горските заменки от 2007-2009 година е неведнъж занижен по отношение на действителния размер, който ние тогава оценихме на над 1 милиарда лв. (виж тук);
Оценката на страната от 80 млн. лв. е направена на база „ несъответстващи и необективни “ експертни пазарни оценки, направени от компанията Агролеспроект ЕООД, която се явява в спор на ползи, защото е благосъстоятелност и е под директния надзор на Министерство на земеделието и храните (виж тук, тук и тук);
Съдебните експертизи по делата, заведени от заменителите против актовете за възобновяване на противозаконната помощ с общ размер от 80 млн. лв., са също извънредно занижени (дори повече от тези на МЗХ), и също не подхождат на условията и методиките за оценка на пазарната стойност и размера на противозаконната държавна помощ при горските заменки, разказани в Решението на Европейска комисия от 2014 година (виж тук и тук).
Както посочихме и в наш разбор от 21.04.2020 година, главната причина за занижените държавни и още по-занижени правосъдни пазарни оценки е потреблението от експертните оценители на стеснен брой пазарни аналози, които са или субективно подбрани или ограничаващо, и които най-често съставляват изповядани от частни лица покупко-продажби на подправени ниски цени, за отбягване заплащането на налози. По този проблем в края на 2020 година от „ Зелени закони “ изпратихме и гражданска петиция до Европейския парламент с №1111/2020, подкрепена от 59 български жители. Този основен проблем, довел до цялата скица с горските заменки и след това до узаконяването им, е подложен на критика и от Европейския съд по дело С-352/2022, заведено по отношение на преюдициално питане от 04.05.2022 година от страна на Административен съд Варна и по искане на Министерство на земеделието и храните в хода на едно от делата, заведени от заменителите. В своето решение от 19.12.2023 година, за което заяви правният шеф от Министерство на земеделието и храните през вчерашния ден, Европейският съд удостоверява, че даже да не са имали опция за застрояване на горските заменки, заменителите са длъжни да върнат противозаконната помощ, и че тази помощ би трябвало да бъде изчислена не сляпо по несъответстващи методики в българските закони (напр. Закона за държавната собственост), а по метод, който подхожда на действителните пазарни правила и Решението на Европейска комисия от 2014 година Нещо повече, в пар. 58 от своето решение съдът в Люксембург акцентира, че „ точно запитващата пълномощия би трябвало да ревизира правдивостта на посоченото от нея събитие, че цените по покупко-продажбите с недвижими парцели на процедура се занижават, с цел да се понижи размерът на налозите и нотариалните такси, както и на събитието, посочено от българското държавно управление в писменото му мнение, че продажбите, които могат да се вземат поради по прилика, са незадоволителни, с цел да се обезпечи надеждно сравняване “.
В умозаключение шефът на Правната дирекция към Министерство на земеделието и храните – госпожа Десислава Петрова показа, че има големи терзания по отношение на осъществяването на Решението на Европейска комисия от 2014 година, защото от една страна Европейска комисия упорства страната да изготви нови правила за установяване на държавната помощ и нови оценки на горските заменки, в това число посредством законови промени, които да подсигуряват съответно оценяване, както и бързо и дейно възобновяване на противозаконната държавна помощ от горските заменките. От друга страна, Европейска комисия пита страната какво и пречи да скапе покупко-продажбите по горските заменки, с цел да се избегнат всички гореописани проблеми. Отделно госпожа Петрова бе извънредно обезпокоена, че има голямо разминаване и несъгласие сред настояванията на Европейска комисия и българските правосъдни решения по замените, българските закони и конституционните права на заменителите и че всичко това води до обаян кръг с предупреден край, като страната и сега заплаща големи суми пари за разходи по изгубените каузи.
На въпросите на депутатите Десислава Танева и Румен Христов по отношение на решението на всички законови и правосъдни проблеми с осъществяването на Решението на Европейска комисия от 2014 година, госпожа Петрова съобщи, че Министерство на земеделието и храните за в този момент няма ясна концепция по какъв начин да ги реши. Това още веднъж удостоверява нашите сигнали през всички минали години, че страната в лицето на Министерство на земеделието и храните редовно прави всичко допустимо да саботира и даже пречи на сполучливото закриване на наказателната процедура на Европейска комисия по горските заменки, с всички опасности от това България да бъде наказана за милиони.
За същественото разрешаване на нарастващия проблем със скандалните горски заменки от „ Зелени закони “ продължаваме да настояваме да бъде открит законова метод за анулиране на всички горски заменки и страната най-сетне да предложения на една маса заинтригуваните страни за създаването на работещи решения, за което настояваме също години наред. Както уточни на вчерашното съвещание на КЗХГ представителят на Коалицията „ За да остане природа “ и „ Зелени закони “ – Тома Белев, страната още на следващия ден може да заведе каузи за възобновяване на държавната благосъстоятелност върху сменени горски територии, които по кадастър се водят „ плажове “ и „ дюни “ (напр. в с. Шкорпиловци, с. Ново Оряхово, град Несебър и др.) и които по Конституция и закон съставляват „ изключителна държавна благосъстоятелност “. Положителен казус в тази посока е анулацията на горските заменки с обща повърхност 180 дка до Шабленската тузла, които компания, близка до Гриша Ганчев, загуби в съда през 2015 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ