ЕК смъкна прогнозата си за икономическия растеж на България до 3,5%
Европейската комисия е заложила стопански напредък на България от 3,5% през 2018 година в есенната си прогноза. В съпоставяне с предходните данни, оповестени напролет, има спад от 0,3 на 100, дължащ се главно на свиването на износа.
Националната статистика за 2017 година беше доста ревизирана нагоре през септември като вследствие на този базов резултат темпът на напредък на износа тази година се забави. Успоредно с това в прогнозата се загатват " еднократни събития и спад на експорта към Турция ", които забавят растежа в допълнение през 2018 година
От Европейска комисия обаче означават, че българският растеж се задържа над междинния за Европейски Съюз, който е 2,1 %. Двигател на растежа тази година остава потреблението на семействата, като тук тласък е подобряващия се пазар на труда, растящите заплати и потребителски настройки.
През идната година се чака нарастването на Брутният вътрешен продукт да продължи със постоянните 3.7% (каквито са плановете и на проектобюджета, направен от Министерството на финансите), а през 2020 година - с 3.6%.
След регистрираните резултати от растящите енергийни цени и въздействието на неприятната годишна продукция в Европа върху цените на храните, комисията увеличи упованията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 година по европейския знак ХИПЦ. През идващите две години обаче се чака повишаването да се стабилизира към 2% годишно.
В есенната прогноза се показва, че растежът на еврозоната ще намалее от най-високата си за интервал от 10 години стойност от 2.4 %, реализирана през 2017 година, на 2.1 % през 2018 година, преди да падне в допълнение на 1.9 % през 2019 година и 1.7 % през 2020 година
Същото развиване се чака и целия Европейски съюз — прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2.2 % през 2018 година, 2.0 % през 2019 година и 1.9 % през 2020 година
Инфлацията в еврозоната се чака да доближи 1.8 % през 2018 година и 2019 година и да спадне до 1.6 % през през 2020 година Нарастването ѝ се дължи на повишаването на петрола.
Редактор: Деница Райкова
Националната статистика за 2017 година беше доста ревизирана нагоре през септември като вследствие на този базов резултат темпът на напредък на износа тази година се забави. Успоредно с това в прогнозата се загатват " еднократни събития и спад на експорта към Турция ", които забавят растежа в допълнение през 2018 година
От Европейска комисия обаче означават, че българският растеж се задържа над междинния за Европейски Съюз, който е 2,1 %. Двигател на растежа тази година остава потреблението на семействата, като тук тласък е подобряващия се пазар на труда, растящите заплати и потребителски настройки.
През идната година се чака нарастването на Брутният вътрешен продукт да продължи със постоянните 3.7% (каквито са плановете и на проектобюджета, направен от Министерството на финансите), а през 2020 година - с 3.6%.
След регистрираните резултати от растящите енергийни цени и въздействието на неприятната годишна продукция в Европа върху цените на храните, комисията увеличи упованията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 година по европейския знак ХИПЦ. През идващите две години обаче се чака повишаването да се стабилизира към 2% годишно.
В есенната прогноза се показва, че растежът на еврозоната ще намалее от най-високата си за интервал от 10 години стойност от 2.4 %, реализирана през 2017 година, на 2.1 % през 2018 година, преди да падне в допълнение на 1.9 % през 2019 година и 1.7 % през 2020 година
Същото развиване се чака и целия Европейски съюз — прогнозите сочат, че растежът ще бъде 2.2 % през 2018 година, 2.0 % през 2019 година и 1.9 % през 2020 година
Инфлацията в еврозоната се чака да доближи 1.8 % през 2018 година и 2019 година и да спадне до 1.6 % през през 2020 година Нарастването ѝ се дължи на повишаването на петрола.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ