Еврото на 25 години: Стойността на единството в един променящ се ...
Европа постоянно се е опирала на решаването на проблеми, с които страните не са могли да се оправят сами. След Втората международна война далновидните водачи схванаха, че единственият метод да се обезпечи мир на нашия континент е да се обединят стопанските системи ни. А обединена Европа с времето щеше да се нуждае от единна валута, с цел да се възползва оптимално от икономическите изгоди, основани от този дял за мира.
В края на 80-те години на предишния век, когато Европа предприе по-нататъшни стъпки за задълбочаване на единния си пазар, фантазията за единна валута се трансформира в план. А преди 25 години - на 1 януари 1999 година - този план стана действителност. Днес еврото е неизменима част от нашето всекидневие, като ни обезпечава елементарност, непоклатимост и суверенитет.
То улесни живота на европейските жители, които могат елементарно да съпоставят цени, да търгуват и да пътуват. То ни обезпечи непоклатимост, като отбрани растежа и работните места в изискванията на поредност от рецесии. А издаването на втората по значимост валута в света ни обезпечи по-голям суверенитет в един разтревожен свят. Затова не е изненадващо, че от основаването си до момента еврозоната се е разраснала от 11 на 20 страни.
През годините имаше големи провокации, в това число въпроси за бъдещето на самото евро. Но всякога намирахме верните отговори. В отговор на международната финансова рецесия и рецесията с държавния дълг да вземем за пример създадохме защитни механизми като хармонизираната система за банков контрол и преструктуриране или Европейския механизъм за непоклатимост. Днес поддръжката за единната валута измежду жителите на еврозоната е покрай рекордни равнища.
Но работата ни не е завършила. Защото през днешния ден сме изправени пред нови провокации, с които страните не могат да се оправят сами - и хората търсят отговори от Европа.
Изправени сме пред възходящо геополитическо напрежение, не на последно място противозаконната война на Русия против Украйна, която изисква смели групови решения. Сблъскваме се с ускоряваща се климатична рецесия, която можем да разгадаем единствено дружно: въглеродните излъчвания не стопират на границите. Изправени сме и пред невиждани провокации за нашата конкурентоспособност от страна на енергийните и индустриалните политики в други елементи на света.
Това значи, че въпроси като защитата, както и зеленият и цифровият преход, се трансфораха в незабавни въпроси от общ интерес. Същото важи и за метода, по който подхождаме към финансирането на големите вложения, нужни за декарбонизиране на нашите стопански системи, за повишение на сигурността на нашите вериги за доставки и за модернизиране на нашите технологии. Само в Европейски Съюз зеленият преход ще изисква вложения в размер на 620 милиарда евро всяка година до 2030 година
Решенията би трябвало да обгръщат мащаба, който е вероятен с помощта на взаимната работа в Европа. Изграждане на същински съюз на финансовите пазари, който да обгръща целия континент и да активизира частното финансиране. Използване на европейските принадлежности и политики за подсилване на нашата конкурентоспособност и сигурност, да вземем за пример посредством подсилване на съществуващите структури чрез актуализирани фискални правила и по-стабилен банков съюз. И въвеждане на самата единна валута в цифровата епоха, като се приготвят основите на евентуално цифрово евро, което може да добави парите в брой.
Същевременно, защото сега няколко страни са в развой на присъединение към Европейски Съюз, би трябвало да запазим способността си да действаме уверено. Разширяването и задълбочаването не са взаимно изключващи се неща. Но разширението може да изисква промени в организацията на Европейски Съюз.
Хората в Европа знаят, че светът се трансформира. И схващат, че в единството има мощ. Около две трети от европейците са уверени, че Европейски Съюз е бастион на стабилността. Затова дано им покажем, че Европа може да оформи тази смяна и да отговори на техните упования.
Това изисква упоритост и неизменност - същите качества, които са въплътили създателите на европейската интеграция. И ще изисква да признаем, че не всички цели могат да бъдат реализирани незабавно. Урокът на европейската интеграция е, че би трябвало да предприемем стъпките, които са пред нас, когато настъпи моментът. Другите стъпки ще последват, когато настъпи моментът за това.
Както отбелязва френският публицист Анатол Франс: " За да реализираме велики неща, би трябвало освен да действаме, само че и да мечтаем; освен да планираме, само че и да имаме вяра. " Първите 25 години на еврото демонстрираха какъв брой сполучлива може да бъде една фантазия. Но защото светът към нас се трансформира, нашите дейности потвърждават, че обединена Европа дава отговорите, от които се нуждаят европейците и светът.
В края на 80-те години на предишния век, когато Европа предприе по-нататъшни стъпки за задълбочаване на единния си пазар, фантазията за единна валута се трансформира в план. А преди 25 години - на 1 януари 1999 година - този план стана действителност. Днес еврото е неизменима част от нашето всекидневие, като ни обезпечава елементарност, непоклатимост и суверенитет.
То улесни живота на европейските жители, които могат елементарно да съпоставят цени, да търгуват и да пътуват. То ни обезпечи непоклатимост, като отбрани растежа и работните места в изискванията на поредност от рецесии. А издаването на втората по значимост валута в света ни обезпечи по-голям суверенитет в един разтревожен свят. Затова не е изненадващо, че от основаването си до момента еврозоната се е разраснала от 11 на 20 страни.
През годините имаше големи провокации, в това число въпроси за бъдещето на самото евро. Но всякога намирахме верните отговори. В отговор на международната финансова рецесия и рецесията с държавния дълг да вземем за пример създадохме защитни механизми като хармонизираната система за банков контрол и преструктуриране или Европейския механизъм за непоклатимост. Днес поддръжката за единната валута измежду жителите на еврозоната е покрай рекордни равнища.
Но работата ни не е завършила. Защото през днешния ден сме изправени пред нови провокации, с които страните не могат да се оправят сами - и хората търсят отговори от Европа.
Изправени сме пред възходящо геополитическо напрежение, не на последно място противозаконната война на Русия против Украйна, която изисква смели групови решения. Сблъскваме се с ускоряваща се климатична рецесия, която можем да разгадаем единствено дружно: въглеродните излъчвания не стопират на границите. Изправени сме и пред невиждани провокации за нашата конкурентоспособност от страна на енергийните и индустриалните политики в други елементи на света.
Това значи, че въпроси като защитата, както и зеленият и цифровият преход, се трансфораха в незабавни въпроси от общ интерес. Същото важи и за метода, по който подхождаме към финансирането на големите вложения, нужни за декарбонизиране на нашите стопански системи, за повишение на сигурността на нашите вериги за доставки и за модернизиране на нашите технологии. Само в Европейски Съюз зеленият преход ще изисква вложения в размер на 620 милиарда евро всяка година до 2030 година
Решенията би трябвало да обгръщат мащаба, който е вероятен с помощта на взаимната работа в Европа. Изграждане на същински съюз на финансовите пазари, който да обгръща целия континент и да активизира частното финансиране. Използване на европейските принадлежности и политики за подсилване на нашата конкурентоспособност и сигурност, да вземем за пример посредством подсилване на съществуващите структури чрез актуализирани фискални правила и по-стабилен банков съюз. И въвеждане на самата единна валута в цифровата епоха, като се приготвят основите на евентуално цифрово евро, което може да добави парите в брой.
Същевременно, защото сега няколко страни са в развой на присъединение към Европейски Съюз, би трябвало да запазим способността си да действаме уверено. Разширяването и задълбочаването не са взаимно изключващи се неща. Но разширението може да изисква промени в организацията на Европейски Съюз.
Хората в Европа знаят, че светът се трансформира. И схващат, че в единството има мощ. Около две трети от европейците са уверени, че Европейски Съюз е бастион на стабилността. Затова дано им покажем, че Европа може да оформи тази смяна и да отговори на техните упования.
Това изисква упоритост и неизменност - същите качества, които са въплътили създателите на европейската интеграция. И ще изисква да признаем, че не всички цели могат да бъдат реализирани незабавно. Урокът на европейската интеграция е, че би трябвало да предприемем стъпките, които са пред нас, когато настъпи моментът. Другите стъпки ще последват, когато настъпи моментът за това.
Както отбелязва френският публицист Анатол Франс: " За да реализираме велики неща, би трябвало освен да действаме, само че и да мечтаем; освен да планираме, само че и да имаме вяра. " Първите 25 години на еврото демонстрираха какъв брой сполучлива може да бъде една фантазия. Но защото светът към нас се трансформира, нашите дейности потвърждават, че обединена Европа дава отговорите, от които се нуждаят европейците и светът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ