Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове
Евгения Атанасова-Теневае публицист и разпален откривател на творчеството на Кристо и Жан-Клод. Автор e на документални филми и публикации, отдадени на техните творби. Повече от десетилетие следи от близко творбите на Кристо, неведнъж се е срещала с художника. Двамата беседват както за съответните му творби, по този начин и за неговия живот. Тези изявленията и проучвания ще бъдат част от идна цялостна биография на Кристо. При градежа на „ Плаващите кейове “ на езерото Изео журналистката за първи път взе участие и като служащ в плана. Тази книга е плод на персоналните й прекарвания и нахлуване в разнообразни аспекти от изкуството, живота и посланията на Кристо.
„ Евгения е писател-художник. С няколко реда тя съумява да съобщи форми и цветове, да нарисува портрети на хора по този начин, че незабавно да си ги визиите. Пресъздава подиуми, от които струи живот. Книгата запечатва значими моменти, станали към този момент част от историята на изкуството. Написаното е завладяващо и те кара да разгръщаш страница след страница. “ – Еторе Камуфо – изкуствовед, галерист
„ Уникален взор зад кулисите освен на „ Плаващите кейове”, само че и на философията на Кристо. Книгата е увлекателно странствуване в света на изкуството и поклон към екипа на художника. Задължително четиво за всеки пропуснал да преживее плана и за всеки, който желае да надникне в креативната лаборатория на Кристо. “ – Хубен Черкелов – художник
„ Независимо дали сте изкушени или безразлични към гения на Кристо, тази книга ще ви увлече и заинтригува. Живият език и неподправената откровеност на Жени Атанасова придвижват читателя в един свят на креативност и креативно величие, който неизбежно ще ви очарова, въодушеви и ще провокира любознанието ви. Така се случи с мен. Горещо предлагам! “ – Александрина Пендачанска – оперна певица
„ Всичко, което сте желали да знаете за „ Плаващите кейове “ на Кристо и оттатък това. Тази книга предлага разнообразни подстъпи към плана – от концепцията, през дългите договаряния, изчисленията, изработката, до най-важното – съответните хора, които стоят зад всичко. Дневник, репортаж, диалог, разбор, преписка – Евгения Атанасова вкарва целия си професионален и персонален опит. Жива книга, писана с неспокойствие и по тази причина – вълнуваща. “ – Георги Господинов – публицист
***
Евгения Атанасова-Тенева за „ Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове “
Тази книга се появи поради моя вътрешна нужда и опит да задържа загатна за едно от най-емоционалните ми прекарвания. Плаващите кейове на езерото Изео бяха поредна спирка в пътуването ми към Кристо поради неговата цялостна биографията, над която работя от няколко години. Шансът да се потопя напълно в един план – от концепцията до реализирането му – беше подарък от ориста. Затова се записах да бъда един от задграничните служащи, които работят за творбата на Кристо и Жан-Клод, изкарах капитанско удостоверение и управлявах лодка в едно вечно променено езеро. Когато се върнах назад в България, смятах, че сядам да напиша поредна глава за биографията. Но тя растеше и растеше, наблюденията, фотосите и случките, запечатани в главата ми бяха прекомерно доста. Разговарях неведнъж с Калина Гарелова, с която работим дружно, и тя ме поддържа в чувството, че това е една обособена книга. Нейната помощ беше доста значима.
С „ Кристо, Владо, Росен и „ Плаващите кейове “ желая да дам на читателите повече схващане за Кристо. Години наред се учудвам, когато и интелигенти хора ме питат да вземем за пример – „ Защо не приказва български “. Тази книга споделя за съответен план, само че от нея ще си отговорите и на този въпрос и на доста други – както креативен, по този начин и човешки.
Сигурна съм, че заглавието няма да е забавно единствено за хора, които обичат изкуството. В книгата разказът за изкуство не е преди всичко, тъй като творбите на Кристо съдържат в себе си доста повече от нормалните показа за арт творба. Това би могло да бъде и история за реализирането на едно самоуверено бизнес начинание, за новаторска инженерна работа, изследователска подводна активност или произвеждане на полиетиленови материали, учебник за това по какъв начин се прави екип и се работи с хора. Самият Кристо се майтапи, че неговото творчество съдържа всичко, тъй като е напуснал България преди да получи специализацията си в избран предмет в Художествената академия.
Тази книга стана допустима и поради доверието, което ми гласоподаваха моите другари – Владимир Явашев – племенник и скъп помощник на Кристо, Росен Желязков – градивен шеф на плана, Изабела Ценкова и Ина Димитрова, които имаха водеща роля на „ Плаващите кейове “, всички служащи и близки, които ми разказваха мемоари и случки и споделиха техните фотоси.
Откъс:
Из „ Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове “
„ Защо Кристо? “ Чувала съм този въпрос от сътрудници, които знаят, че съм била кореспондент в обсаденото Сараево, в Белград по време на бомбардировките, в Южна Африка при инагурацията на Нелсън Мандела, в Израел и палестинските територии при „ новата интифада “... И в никакъв случай не ми хрумвало да пиша книга за тези събития. Те бяха ярки, международни и трагични и ги видях с очите си, само че не щеш ли пиша не за война и политика, а за Кристо. Защо? Самият Кристо формулира отговора. Чух го да споделя: „ Животът е цялостен с толкоз доста баналности и повтарящи се неща. “ Замислих се, че даже събитията, които ни докарват до мощни страсти – войните, олимпиадите, са към този момент виждани и преживявани. Обясних си за какво бях толкоз впечатлена, когато попаднах на промъкнало се през Желязната завеса изображение на „ Обградените острови “, планът в Маями през 1983 година Тогава го помислих за чудноват фотомонтаж. Не знаех кой е създателят. Изумих се, когато разбрах, че това е произведение на родения в България Христо Явашев – Кристо и спътницата му Жан-Клод. Че фотографията демонстрира една фактически основана от тях действителност. И че творбата към този момент не съществува.
Години по-късно фрагментите от „ Опакованият Райхстаг “ разсъниха в студентската ми глава метафори за скритите истории на тоталитарната ни страна. Готвех се да стартира работа като публицист в Българската национална телевизия. Знаех, че желая да срещна Кристо, че този човек е същински забавен, един от хората, които движат другите напред.
Срещата се случи, тъй като с изключение на огромно предпочитание имах късмет да познавам неговото българско семейство – братята му Анани и Стефан и техните съпруги. Те ми открехнаха вратата към Кристо. Така усетих фамилната атмосфера, в която е израснал, научих за неговата сензитивност и мощно въображение още през детските години. В писмата на младия Кристо открих решителния темперамент на човек, който знае какво желае и е подготвен на доста жертви, с цел да го реализира. Разбрах какво го е развълнувало при първите му срещи с изкуствата, измежду които и спектакъл, и музика, открих кои образни произведения от 50-те и 60-те години на ХХ в. са го предизвикали, какви са били усещанията му от първата среща с Италия. Думата „ екстаз “ ми направи усещане в тези писма. Тя се срещаше постоянно и ми оказа помощ и в бъдеще да го разбирам по-добре.
„ Портите в Сентръл парк “, Ню Йорк, бяха първото произведение на Кристо и Жан-Клод, което претърпях „ онлайн “. Годината беше 2005-а. Разхождах се по алеите на парка ден преди над тях да се развеят драпериите в шафранов цвят. Наблюдавах струпаните тонове железни рамки, служащите, които подготвяха издигането им, лицата на минувачите. Започнах да си давам сметка какъв брой доста забележими, само че и невидими съставни елементи се съдържат в необикновените творби на тази двойка.
В идващите години няколко пъти разговарях с Кристо в ателието му в Ню Йорк. Имах този късмет с помощта на неговия незаместим асистент, племенника му Владимир Явашев. Първата среща беше година след гибелта на Жан-Клод – от креативния тандем беше останал единствено единият сътрудник. Той стоеше пред мен, една от най-разпознаваемите персони в света на изкуството. Спомних си по какъв начин съм разглеждала детските му фотоси. Дали знаеше, че съм чела студентските му писма? Чувствах по едно и също време непосредственост и почит. Бях обмислила въпроси, на които той отговаряше ясно и без превзетост, свеждаше всичко до работата си и нейните параметри. Тогава разбрах, че Кристо се отнася деликатно към думите, само че самоуверено употребява такива, които другите изричат внимателно – хубост, независимост, деликатност, накърнимост. Известно е, че отговорите му си наподобяват. Разбрах, че това не е от липса на хрумвания, а поради поредност – той непроменяемо следва правилата си през десетилетията.
Вече знаех, че ще бъда една от тези, които целеустремено следват работата на двойката. Написването на цялостна биография на Кристо стартира като журналистическа работа и незабелязано се трансформира в доста персонален план. Не просто събирах обстоятелства и усещания, само че усетих нужда да съм покрай творбите и техния създател, с цел да се зареждам с вдъхновение.
При всяка последваща среща усмивката на Кристо ставаше по-сърдечна. Прегръщаше ме или помахваше с ръка, в случай че се виждахме отдалеко. Това не е моя привилегия. Той разпознава тези, които се интересуват от неговото изкуство и правилно го следват през годините. Кристо не прави разлика дали тези хора са авторитетни и богати, или елементарни фенове. Наблюдавала съм с каква наслада в очите топло прегръща Рита Зюсмут – ръководител на немския парламент и съидейник в пакетирането на Райхстага. Или по какъв начин сърдечно поддържа връзка с Джош – дългокос слаб мъж с хипарски тип, работил на негови планове.
Плаващите кейове на езерото Изео са кулминационна точка на моя допир до Кристо. Аз участвах като служащ на плана, станах близка с екипа, който го осъществя. Имах опция да надникна тук-там, недостъпни за посетителите. Това беше надълбоко гмуркане в действителността, основана от Кристо. То се случи дълготрайно във времето, по този начин както биват осъществени и неговите творби. Затова в тази книга мога да опиша за живота на плана още от момента, когато беше единствено евентуална концепция. Присъствах в Сулцано, когато художникът я разгласи обществено за първи път. Месеци наред следих първите етапи от построяването на кейовете през уеб камери. Записах се на капитански курс и устоях изпит, с цел да съм сигурна, че ще бъда определена измежду хилядите претенденти за работа там. Общувах с най-важните хора, които бяха мотори на процеса – Владимир Явашев, Росен Желязков и Волфганг Фолц. Сближих се с момчетата, които построиха кейовете с ръцете си. Когато златната драперия трябваше да бъде разпъната, с цел да грейне върху понтоните, аз бях един от хората, които го направихме. В продължение на близо две години станах очевидец по какъв начин се трансформират обитаеми места, трансформират се пейзажи, а с тях и самите хора. В моя дневник запечатах невероятното задействане на мисъл и визия, използването на материали и работна мощ и всичко това, подчинено на едно художествено произведение, основано да съществува единствено 16 дни. Знаех, че изживявам нещо изцяло ново за мен и за света. Нещо с мащабите на естествено събитие, само че основано от хора. При това нямаше друга функционалност, с изключение на да основава наслада в очите и в сърцето.
Работата на кейовете е най-свободното и щастливо време от моята журналистическа кариера. Всъщност там престанах да бъда публицист и се трансфорах в капитан на лодка, подхванал пътешестване по едно вечно променено езеро. Затова желая да опиша всичко, което видях над и под повърхността на „ Плаващите кейове “ на Кристо и Жан-Клод.
„ Евгения е писател-художник. С няколко реда тя съумява да съобщи форми и цветове, да нарисува портрети на хора по този начин, че незабавно да си ги визиите. Пресъздава подиуми, от които струи живот. Книгата запечатва значими моменти, станали към този момент част от историята на изкуството. Написаното е завладяващо и те кара да разгръщаш страница след страница. “ – Еторе Камуфо – изкуствовед, галерист
„ Уникален взор зад кулисите освен на „ Плаващите кейове”, само че и на философията на Кристо. Книгата е увлекателно странствуване в света на изкуството и поклон към екипа на художника. Задължително четиво за всеки пропуснал да преживее плана и за всеки, който желае да надникне в креативната лаборатория на Кристо. “ – Хубен Черкелов – художник
„ Независимо дали сте изкушени или безразлични към гения на Кристо, тази книга ще ви увлече и заинтригува. Живият език и неподправената откровеност на Жени Атанасова придвижват читателя в един свят на креативност и креативно величие, който неизбежно ще ви очарова, въодушеви и ще провокира любознанието ви. Така се случи с мен. Горещо предлагам! “ – Александрина Пендачанска – оперна певица
„ Всичко, което сте желали да знаете за „ Плаващите кейове “ на Кристо и оттатък това. Тази книга предлага разнообразни подстъпи към плана – от концепцията, през дългите договаряния, изчисленията, изработката, до най-важното – съответните хора, които стоят зад всичко. Дневник, репортаж, диалог, разбор, преписка – Евгения Атанасова вкарва целия си професионален и персонален опит. Жива книга, писана с неспокойствие и по тази причина – вълнуваща. “ – Георги Господинов – публицист
***
Евгения Атанасова-Тенева за „ Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове “
Тази книга се появи поради моя вътрешна нужда и опит да задържа загатна за едно от най-емоционалните ми прекарвания. Плаващите кейове на езерото Изео бяха поредна спирка в пътуването ми към Кристо поради неговата цялостна биографията, над която работя от няколко години. Шансът да се потопя напълно в един план – от концепцията до реализирането му – беше подарък от ориста. Затова се записах да бъда един от задграничните служащи, които работят за творбата на Кристо и Жан-Клод, изкарах капитанско удостоверение и управлявах лодка в едно вечно променено езеро. Когато се върнах назад в България, смятах, че сядам да напиша поредна глава за биографията. Но тя растеше и растеше, наблюденията, фотосите и случките, запечатани в главата ми бяха прекомерно доста. Разговарях неведнъж с Калина Гарелова, с която работим дружно, и тя ме поддържа в чувството, че това е една обособена книга. Нейната помощ беше доста значима.
С „ Кристо, Владо, Росен и „ Плаващите кейове “ желая да дам на читателите повече схващане за Кристо. Години наред се учудвам, когато и интелигенти хора ме питат да вземем за пример – „ Защо не приказва български “. Тази книга споделя за съответен план, само че от нея ще си отговорите и на този въпрос и на доста други – както креативен, по този начин и човешки.
Сигурна съм, че заглавието няма да е забавно единствено за хора, които обичат изкуството. В книгата разказът за изкуство не е преди всичко, тъй като творбите на Кристо съдържат в себе си доста повече от нормалните показа за арт творба. Това би могло да бъде и история за реализирането на едно самоуверено бизнес начинание, за новаторска инженерна работа, изследователска подводна активност или произвеждане на полиетиленови материали, учебник за това по какъв начин се прави екип и се работи с хора. Самият Кристо се майтапи, че неговото творчество съдържа всичко, тъй като е напуснал България преди да получи специализацията си в избран предмет в Художествената академия.
Тази книга стана допустима и поради доверието, което ми гласоподаваха моите другари – Владимир Явашев – племенник и скъп помощник на Кристо, Росен Желязков – градивен шеф на плана, Изабела Ценкова и Ина Димитрова, които имаха водеща роля на „ Плаващите кейове “, всички служащи и близки, които ми разказваха мемоари и случки и споделиха техните фотоси.
Откъс:
Из „ Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове “
„ Защо Кристо? “ Чувала съм този въпрос от сътрудници, които знаят, че съм била кореспондент в обсаденото Сараево, в Белград по време на бомбардировките, в Южна Африка при инагурацията на Нелсън Мандела, в Израел и палестинските територии при „ новата интифада “... И в никакъв случай не ми хрумвало да пиша книга за тези събития. Те бяха ярки, международни и трагични и ги видях с очите си, само че не щеш ли пиша не за война и политика, а за Кристо. Защо? Самият Кристо формулира отговора. Чух го да споделя: „ Животът е цялостен с толкоз доста баналности и повтарящи се неща. “ Замислих се, че даже събитията, които ни докарват до мощни страсти – войните, олимпиадите, са към този момент виждани и преживявани. Обясних си за какво бях толкоз впечатлена, когато попаднах на промъкнало се през Желязната завеса изображение на „ Обградените острови “, планът в Маями през 1983 година Тогава го помислих за чудноват фотомонтаж. Не знаех кой е създателят. Изумих се, когато разбрах, че това е произведение на родения в България Христо Явашев – Кристо и спътницата му Жан-Клод. Че фотографията демонстрира една фактически основана от тях действителност. И че творбата към този момент не съществува.
Години по-късно фрагментите от „ Опакованият Райхстаг “ разсъниха в студентската ми глава метафори за скритите истории на тоталитарната ни страна. Готвех се да стартира работа като публицист в Българската национална телевизия. Знаех, че желая да срещна Кристо, че този човек е същински забавен, един от хората, които движат другите напред.
Срещата се случи, тъй като с изключение на огромно предпочитание имах късмет да познавам неговото българско семейство – братята му Анани и Стефан и техните съпруги. Те ми открехнаха вратата към Кристо. Така усетих фамилната атмосфера, в която е израснал, научих за неговата сензитивност и мощно въображение още през детските години. В писмата на младия Кристо открих решителния темперамент на човек, който знае какво желае и е подготвен на доста жертви, с цел да го реализира. Разбрах какво го е развълнувало при първите му срещи с изкуствата, измежду които и спектакъл, и музика, открих кои образни произведения от 50-те и 60-те години на ХХ в. са го предизвикали, какви са били усещанията му от първата среща с Италия. Думата „ екстаз “ ми направи усещане в тези писма. Тя се срещаше постоянно и ми оказа помощ и в бъдеще да го разбирам по-добре.
„ Портите в Сентръл парк “, Ню Йорк, бяха първото произведение на Кристо и Жан-Клод, което претърпях „ онлайн “. Годината беше 2005-а. Разхождах се по алеите на парка ден преди над тях да се развеят драпериите в шафранов цвят. Наблюдавах струпаните тонове железни рамки, служащите, които подготвяха издигането им, лицата на минувачите. Започнах да си давам сметка какъв брой доста забележими, само че и невидими съставни елементи се съдържат в необикновените творби на тази двойка.
В идващите години няколко пъти разговарях с Кристо в ателието му в Ню Йорк. Имах този късмет с помощта на неговия незаместим асистент, племенника му Владимир Явашев. Първата среща беше година след гибелта на Жан-Клод – от креативния тандем беше останал единствено единият сътрудник. Той стоеше пред мен, една от най-разпознаваемите персони в света на изкуството. Спомних си по какъв начин съм разглеждала детските му фотоси. Дали знаеше, че съм чела студентските му писма? Чувствах по едно и също време непосредственост и почит. Бях обмислила въпроси, на които той отговаряше ясно и без превзетост, свеждаше всичко до работата си и нейните параметри. Тогава разбрах, че Кристо се отнася деликатно към думите, само че самоуверено употребява такива, които другите изричат внимателно – хубост, независимост, деликатност, накърнимост. Известно е, че отговорите му си наподобяват. Разбрах, че това не е от липса на хрумвания, а поради поредност – той непроменяемо следва правилата си през десетилетията.
Вече знаех, че ще бъда една от тези, които целеустремено следват работата на двойката. Написването на цялостна биография на Кристо стартира като журналистическа работа и незабелязано се трансформира в доста персонален план. Не просто събирах обстоятелства и усещания, само че усетих нужда да съм покрай творбите и техния създател, с цел да се зареждам с вдъхновение.
При всяка последваща среща усмивката на Кристо ставаше по-сърдечна. Прегръщаше ме или помахваше с ръка, в случай че се виждахме отдалеко. Това не е моя привилегия. Той разпознава тези, които се интересуват от неговото изкуство и правилно го следват през годините. Кристо не прави разлика дали тези хора са авторитетни и богати, или елементарни фенове. Наблюдавала съм с каква наслада в очите топло прегръща Рита Зюсмут – ръководител на немския парламент и съидейник в пакетирането на Райхстага. Или по какъв начин сърдечно поддържа връзка с Джош – дългокос слаб мъж с хипарски тип, работил на негови планове.
Плаващите кейове на езерото Изео са кулминационна точка на моя допир до Кристо. Аз участвах като служащ на плана, станах близка с екипа, който го осъществя. Имах опция да надникна тук-там, недостъпни за посетителите. Това беше надълбоко гмуркане в действителността, основана от Кристо. То се случи дълготрайно във времето, по този начин както биват осъществени и неговите творби. Затова в тази книга мога да опиша за живота на плана още от момента, когато беше единствено евентуална концепция. Присъствах в Сулцано, когато художникът я разгласи обществено за първи път. Месеци наред следих първите етапи от построяването на кейовете през уеб камери. Записах се на капитански курс и устоях изпит, с цел да съм сигурна, че ще бъда определена измежду хилядите претенденти за работа там. Общувах с най-важните хора, които бяха мотори на процеса – Владимир Явашев, Росен Желязков и Волфганг Фолц. Сближих се с момчетата, които построиха кейовете с ръцете си. Когато златната драперия трябваше да бъде разпъната, с цел да грейне върху понтоните, аз бях един от хората, които го направихме. В продължение на близо две години станах очевидец по какъв начин се трансформират обитаеми места, трансформират се пейзажи, а с тях и самите хора. В моя дневник запечатах невероятното задействане на мисъл и визия, използването на материали и работна мощ и всичко това, подчинено на едно художествено произведение, основано да съществува единствено 16 дни. Знаех, че изживявам нещо изцяло ново за мен и за света. Нещо с мащабите на естествено събитие, само че основано от хора. При това нямаше друга функционалност, с изключение на да основава наслада в очите и в сърцето.
Работата на кейовете е най-свободното и щастливо време от моята журналистическа кариера. Всъщност там престанах да бъда публицист и се трансфорах в капитан на лодка, подхванал пътешестване по едно вечно променено езеро. Затова желая да опиша всичко, което видях над и под повърхността на „ Плаващите кейове “ на Кристо и Жан-Клод.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ