Пътничка: Турските авиолинии ми върнаха куфара окраден
Ето какво разказа сънародничката ни пред уеб страницата OffNews:
"На 28 август летях с Турските авиолинии от Токио до София. Сутринта на летището в Истанбул имах престой 4 часа. Преди да се кача на полета за София, на гейта ревизирах дали багажът ми – един огромен куфар и един по-малък, са натоварени. На другия ден, 29-ти, доста рано сутринта летях за Лисабон и ми беше доста значимо куфарите ми да дойдат в София.
Служителката ми сподели на екрана на компютъра, че двата куфара са в системата и натоварени. След като се качих на самолета, през прозореца дори видях багажа си, беше обособен с още 1 или 2 чанти встрани. Познах си куфарите и тъй като бяха в пластмасови пликове, в които японските чиновници на АНА ги сложиха на летището Итами в Осака, откъдето потеглих и където няма услуга пакетиране на багаж, тъй като обслужва главно вътрешни полети.
С двамата турци, които седяха до мен и чиито места бяха до прозореца, даже се пошегувахме какъв брой е хубаво да си видиш багажа и да знаеш, че ще бъде претрупан. Моето място, обаче, беше до пътеката и не видях какво се е случило. И за момент не ми хрумна, че след всичко това може да има проблем.
Затова се изненадах извънредно, когато багажът ми не дойде в София. Дълго го чаках, а главно на лентата се показваха безкрайните кутии багаж на спортния турски тим, който пътуваше в самолета. След като стана ясно, че моите куфари ги няма, отидох да попълням формуляри за непристигнал багаж. Имаше още един българин, потърпевш като мен. И една майка с две деца. Служителката на летище София сподели, че багажите на трима (или четирима) българи не са пристигнали и че се случва доста постоянно. Предположи, че откакто самолетът е бил цялостен, не е имало място за нашите чанти .
И тогава направих връзката, че куфарите ми са били отделени дружно с куфарите САМО на други българи, с цел да бъдат върнати на летището в Истанбул, тъй като в самолета не е имало място за тях поради свръхбагажа на турския тим. Което е безсрамие. Всички останали чужденци, множеството турци, си взеха багажите и излязоха наред от летище София. Българите, които употребяват турските авиолинии, летят най-много от далечни дестинации и сходно отношение към багажите ни, и нас самите, от страна на самолетната компания, е повече от непоносимо.
Трябваше да звъня 3 пъти на офиса им в София , с цел да ги накарам да се свържат с летището в Истнбул и куфарите ми да бъдат натоварени на вечерния полет, а не на идващия ден, когато към този момент щях да съм отлетяла от София. Накрая получих удостоверение, че идват (макар че в никакъв случай не се знаело до последния момент). Наложи се аз да вървя да си ги взимам, тъй като няма доставка вечерта. След близо 48 часа пътешестване от Осака вместо да си легна в 19.00, както бях възнамерявала, и да си умря преди ново ставане в 4.00 и полет в 6.00, трябваше да отида до летището в 21.00.
Куфарите ми дойдоха. Но огромният – най-големият размер Самсонайт, пристигна отворен, както се вижда на фотографията. Само пликът, в който го сложиха японците и който турците на летището в Истанбул не са могли да раздерат до дъно, го е избавил от по-големи провали и открадване на повече движимости.
Откраднати са нещата най-отгоре – две найлонови торби, в които бях поставила подаръците за фамилията и приятелите ми: неща, които купих в Бразилия и Япония, в това число бижута, обувки, и две скъпи DVD с обичаен японски спектакъл, който планирах да показва на лекции. Най-вероятно турците са ги помислили за японска анимация и ще бъдат изхвърлени, откакто се опитат да ги гледат.
Начинът, по който е разрушен куфарът ми и пуснат да пътува отворен, ме кара да мисля, че всичко се е случило, до момента в който са го прибирали от самолета на летището, тъй като единствено тогава няма камери, в случай че на летище Истанбул всички процедури се съблюдават.
Последва ново подаване на тъжби и никакъв отговор повече от седмица. Накрая дойде гланц от офиса на Турските авиолинии в София, че куфарите ми били изискани от турските митнически служби на летище Истанбул и нямало по какъв начин да им откажат?! Което е неуместно. Първо, аз съм директен пасажер, не минавам паспортен и граничен надзор в Турция и багажът ми не би трябвало да предстои на митническа инспекция, още повече в мое неявяване. Второ, даже и това да не важи във все по-клонящата към авторитарност, очевидно във всякакво отношение, Турция и митническите власт някак да са изискали куфарите ми да бъдат върнати от самолета на летището, тези митнически управляващи нямат право да крадат персоналните ми движимости!
Бях препратена да депозирам нова тъжба, на уеб страницата на самолетната компания, до застрахователната им организация, която, несъмнено, ме разиграва към този момент три седмици и предлага смешно обезщетение. А самата самолетна компания даже не ми се е извинила за породените вреди и неприятности.
Давам гласност на случилото се, с цел да предупредя сънародниците ни в чужбина, а и тези, пътуващи от страната на далечни дистанции, да заобикалят турските авиолинии поради безобразното им, надменно отношение към българските пасажери.
Единствената ми вяра е, като се върна в Япония, да получа по-адекватно подпомагане от представителите на самолетната компания там. И в никакъв случай към този момент няма да си дам парите на турските авиолинии ".
"На 28 август летях с Турските авиолинии от Токио до София. Сутринта на летището в Истанбул имах престой 4 часа. Преди да се кача на полета за София, на гейта ревизирах дали багажът ми – един огромен куфар и един по-малък, са натоварени. На другия ден, 29-ти, доста рано сутринта летях за Лисабон и ми беше доста значимо куфарите ми да дойдат в София.
Служителката ми сподели на екрана на компютъра, че двата куфара са в системата и натоварени. След като се качих на самолета, през прозореца дори видях багажа си, беше обособен с още 1 или 2 чанти встрани. Познах си куфарите и тъй като бяха в пластмасови пликове, в които японските чиновници на АНА ги сложиха на летището Итами в Осака, откъдето потеглих и където няма услуга пакетиране на багаж, тъй като обслужва главно вътрешни полети.
С двамата турци, които седяха до мен и чиито места бяха до прозореца, даже се пошегувахме какъв брой е хубаво да си видиш багажа и да знаеш, че ще бъде претрупан. Моето място, обаче, беше до пътеката и не видях какво се е случило. И за момент не ми хрумна, че след всичко това може да има проблем.
Затова се изненадах извънредно, когато багажът ми не дойде в София. Дълго го чаках, а главно на лентата се показваха безкрайните кутии багаж на спортния турски тим, който пътуваше в самолета. След като стана ясно, че моите куфари ги няма, отидох да попълням формуляри за непристигнал багаж. Имаше още един българин, потърпевш като мен. И една майка с две деца. Служителката на летище София сподели, че багажите на трима (или четирима) българи не са пристигнали и че се случва доста постоянно. Предположи, че откакто самолетът е бил цялостен, не е имало място за нашите чанти .
И тогава направих връзката, че куфарите ми са били отделени дружно с куфарите САМО на други българи, с цел да бъдат върнати на летището в Истанбул, тъй като в самолета не е имало място за тях поради свръхбагажа на турския тим. Което е безсрамие. Всички останали чужденци, множеството турци, си взеха багажите и излязоха наред от летище София. Българите, които употребяват турските авиолинии, летят най-много от далечни дестинации и сходно отношение към багажите ни, и нас самите, от страна на самолетната компания, е повече от непоносимо.
Трябваше да звъня 3 пъти на офиса им в София , с цел да ги накарам да се свържат с летището в Истнбул и куфарите ми да бъдат натоварени на вечерния полет, а не на идващия ден, когато към този момент щях да съм отлетяла от София. Накрая получих удостоверение, че идват (макар че в никакъв случай не се знаело до последния момент). Наложи се аз да вървя да си ги взимам, тъй като няма доставка вечерта. След близо 48 часа пътешестване от Осака вместо да си легна в 19.00, както бях възнамерявала, и да си умря преди ново ставане в 4.00 и полет в 6.00, трябваше да отида до летището в 21.00.
Куфарите ми дойдоха. Но огромният – най-големият размер Самсонайт, пристигна отворен, както се вижда на фотографията. Само пликът, в който го сложиха японците и който турците на летището в Истанбул не са могли да раздерат до дъно, го е избавил от по-големи провали и открадване на повече движимости.
Откраднати са нещата най-отгоре – две найлонови торби, в които бях поставила подаръците за фамилията и приятелите ми: неща, които купих в Бразилия и Япония, в това число бижута, обувки, и две скъпи DVD с обичаен японски спектакъл, който планирах да показва на лекции. Най-вероятно турците са ги помислили за японска анимация и ще бъдат изхвърлени, откакто се опитат да ги гледат.
Начинът, по който е разрушен куфарът ми и пуснат да пътува отворен, ме кара да мисля, че всичко се е случило, до момента в който са го прибирали от самолета на летището, тъй като единствено тогава няма камери, в случай че на летище Истанбул всички процедури се съблюдават.
Последва ново подаване на тъжби и никакъв отговор повече от седмица. Накрая дойде гланц от офиса на Турските авиолинии в София, че куфарите ми били изискани от турските митнически служби на летище Истанбул и нямало по какъв начин да им откажат?! Което е неуместно. Първо, аз съм директен пасажер, не минавам паспортен и граничен надзор в Турция и багажът ми не би трябвало да предстои на митническа инспекция, още повече в мое неявяване. Второ, даже и това да не важи във все по-клонящата към авторитарност, очевидно във всякакво отношение, Турция и митническите власт някак да са изискали куфарите ми да бъдат върнати от самолета на летището, тези митнически управляващи нямат право да крадат персоналните ми движимости!
Бях препратена да депозирам нова тъжба, на уеб страницата на самолетната компания, до застрахователната им организация, която, несъмнено, ме разиграва към този момент три седмици и предлага смешно обезщетение. А самата самолетна компания даже не ми се е извинила за породените вреди и неприятности.
Давам гласност на случилото се, с цел да предупредя сънародниците ни в чужбина, а и тези, пътуващи от страната на далечни дистанции, да заобикалят турските авиолинии поради безобразното им, надменно отношение към българските пасажери.
Единствената ми вяра е, като се върна в Япония, да получа по-адекватно подпомагане от представителите на самолетната компания там. И в никакъв случай към този момент няма да си дам парите на турските авиолинии ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ