Пак гаф, и пак Тръмп. А може и да е за добро
Ето че Тръмп пусна следващата си бомба. Тъкмо изглеждаше, че страните от Г-7 са се споразумели по някои значими въпроси, а той взе, че отдръпна утвърждението си. Може пък и да е за положително, написа в коментара си Михаел Книге за " Дойче Веле България ".
Понякога е по-добре да не се напъваш да прикриеш нещо, което по този начин или другояче не може да се скрие. Тъкмо това направи Доналд Тръмп, когато в последна минута, пътувайки за Сингапур, отдръпна утвърждението си за взаимното официално съобщение на страните от Г-7.
Доналд Тръмп е занаятчия на сходни ходове. Не за пръв път той се отдръпва по сходен метод от интернационалните съглашения. В съпоставяне с иранското атомно съглашение, директните последствия от настоящия му отвод в действителност са доста по-малки, защото документът от Квебек няма наложителен темперамент, нито път е изключително обхватен. Символичните вреди от тази му постъпка обаче безспорно са големи. Това е първият път, когато страните от Г-7 не съумяват да се обединят към взаимно официално съобщение.
А може пък и да е за положително. Защото фундаменталните разлики повече просто не могат да бъдат прикривани. Изявата на Тръмп в Квебек за следващ път сподели какво мисли той за най-близките съдружници на Съединени американски щати и за международния ред, открит в света след Втората международна война: тези неща очевидно са му безусловно безразлични. Нещо повече: Той интензивно разрушава и подкопава основите на този ред. В официалното съобщение беше планувано да си изрази позиция в отбрана на „ свободната, почтена и взаимноизгодна търговия " и против протекционизма. Това обаче щеше да е цялостна неистина.
Стана ясно какво мисли Тръмп за своите съдружници
Усърдният протекционист Тръмп ясно сподели в Квебек, че няма никакво желание да се отхвърля от досегашната си политическа линия на " America First ", която внася голям ерес сред европейците и Съединени американски щати. Всеки, който е очаквал нещо по-различно, очевидно има податливост да приема мечтаното за действително.
Презрителното отношение на Тръмп към Г-7 просто нямаше по какъв начин да остане скрито. За него срещата в Квебек очевидно е била досадно обвързване, което би трябвало да изтърпи, преди да се захване с значимата си миротворческа задача в Сингапур. Надменността, която Тръмп излъчваше по време на цялата среща в Канада, мъчно би могла да бъде надмината.
Президентът дойде късно и си потегли по-рано от всички, само че не пропусна да произнесе една от типичните за него словоизлияния пред публицистите: накара се на медиите, заплаши съдружниците си с дефинитивно прекъсване на комерсиалните връзки, в случай че не се откажат от твърдата си позиция в разногласието за митата, самопохвали се за укрепването на американската стопанска система, нападна предшественика си Барак Обама. А най-после и съобщи, че Русия би трябвало още веднъж да бъде поканена за присъединяване в Г-7, с което застана намерено против всички останали държавни и държавни ръководители, (с изключение на италианските) които към този момент бяха отхвърлили сходна опция.
Словоблудствата и игричките на Тръмп не са нещо ново. В Квебек той просто за следващ път сподели типичното си държание на тиранина от Белия дом. Явно е време да свикнем с мисълта, че връзките сред Тръмп и неговите съдружници в Европа няма да се подобрят. Американският президент фактически е уверен, че „ в продължение на десетилетия Съединени американски щати са били единствено употребявани ", което повече нямало да бъде допускано. А сътрудниците на Съединени американски щати Тръмп неслучайно назова „ по този начин наречените съдружници ".
Какво е значимо в този момент за европейците
Останалите шест държавни и държавни ръководители в последна сметка не съумяха да откажат Тръмп от неговия протекционистки уклон, нито от замислените от него наказателни мита. Толкова по-важно беше те да защитят позицията си пред него, въпреки че това не взема решение главните проблеми. За европейците обаче е значимо най-малко да създадат опит да защитят основаващия се на правила интернационален ред в света – до тогава, до момента в който Вашингтон, дай боже, се вразуми.
Това може и да изисква повече време, само че не безусловно. Тръмп ще получи квитанцията за досегашната си политика още през тази есен, когато американците ще би трябвало да гласоподават на междинните избори. Ако републиканците тогава изгубят болшинството си в едната или даже двете камари на Народното събрание, един новоизбран Конгрес би могъл, в случай че не да спре, то най-малко да затрудни рисковата протекционистка политика на Тръмп.
Редактор: Деница Райкова
Понякога е по-добре да не се напъваш да прикриеш нещо, което по този начин или другояче не може да се скрие. Тъкмо това направи Доналд Тръмп, когато в последна минута, пътувайки за Сингапур, отдръпна утвърждението си за взаимното официално съобщение на страните от Г-7.
Доналд Тръмп е занаятчия на сходни ходове. Не за пръв път той се отдръпва по сходен метод от интернационалните съглашения. В съпоставяне с иранското атомно съглашение, директните последствия от настоящия му отвод в действителност са доста по-малки, защото документът от Квебек няма наложителен темперамент, нито път е изключително обхватен. Символичните вреди от тази му постъпка обаче безспорно са големи. Това е първият път, когато страните от Г-7 не съумяват да се обединят към взаимно официално съобщение.
А може пък и да е за положително. Защото фундаменталните разлики повече просто не могат да бъдат прикривани. Изявата на Тръмп в Квебек за следващ път сподели какво мисли той за най-близките съдружници на Съединени американски щати и за международния ред, открит в света след Втората международна война: тези неща очевидно са му безусловно безразлични. Нещо повече: Той интензивно разрушава и подкопава основите на този ред. В официалното съобщение беше планувано да си изрази позиция в отбрана на „ свободната, почтена и взаимноизгодна търговия " и против протекционизма. Това обаче щеше да е цялостна неистина.
Стана ясно какво мисли Тръмп за своите съдружници
Усърдният протекционист Тръмп ясно сподели в Квебек, че няма никакво желание да се отхвърля от досегашната си политическа линия на " America First ", която внася голям ерес сред европейците и Съединени американски щати. Всеки, който е очаквал нещо по-различно, очевидно има податливост да приема мечтаното за действително.
Презрителното отношение на Тръмп към Г-7 просто нямаше по какъв начин да остане скрито. За него срещата в Квебек очевидно е била досадно обвързване, което би трябвало да изтърпи, преди да се захване с значимата си миротворческа задача в Сингапур. Надменността, която Тръмп излъчваше по време на цялата среща в Канада, мъчно би могла да бъде надмината.
Президентът дойде късно и си потегли по-рано от всички, само че не пропусна да произнесе една от типичните за него словоизлияния пред публицистите: накара се на медиите, заплаши съдружниците си с дефинитивно прекъсване на комерсиалните връзки, в случай че не се откажат от твърдата си позиция в разногласието за митата, самопохвали се за укрепването на американската стопанска система, нападна предшественика си Барак Обама. А най-после и съобщи, че Русия би трябвало още веднъж да бъде поканена за присъединяване в Г-7, с което застана намерено против всички останали държавни и държавни ръководители, (с изключение на италианските) които към този момент бяха отхвърлили сходна опция.
Словоблудствата и игричките на Тръмп не са нещо ново. В Квебек той просто за следващ път сподели типичното си държание на тиранина от Белия дом. Явно е време да свикнем с мисълта, че връзките сред Тръмп и неговите съдружници в Европа няма да се подобрят. Американският президент фактически е уверен, че „ в продължение на десетилетия Съединени американски щати са били единствено употребявани ", което повече нямало да бъде допускано. А сътрудниците на Съединени американски щати Тръмп неслучайно назова „ по този начин наречените съдружници ".
Какво е значимо в този момент за европейците
Останалите шест държавни и държавни ръководители в последна сметка не съумяха да откажат Тръмп от неговия протекционистки уклон, нито от замислените от него наказателни мита. Толкова по-важно беше те да защитят позицията си пред него, въпреки че това не взема решение главните проблеми. За европейците обаче е значимо най-малко да създадат опит да защитят основаващия се на правила интернационален ред в света – до тогава, до момента в който Вашингтон, дай боже, се вразуми.
Това може и да изисква повече време, само че не безусловно. Тръмп ще получи квитанцията за досегашната си политика още през тази есен, когато американците ще би трябвало да гласоподават на междинните избори. Ако републиканците тогава изгубят болшинството си в едната или даже двете камари на Народното събрание, един новоизбран Конгрес би могъл, в случай че не да спре, то най-малко да затрудни рисковата протекционистка политика на Тръмп.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ