Етна в Сицилия е един от най-високите вулкани в Европа.

Етна в Сицилия е един от най-високите вулкани в Европа. Гигантът обаче, постепенно потъва в морето. Учените се опитавт да проучат по-подборно този феномен и новините не са положителни.

Източният завършек на Етна на италианския остров Сицилия потъва с по няколко сантиметра на година в морето. Това, съгласно учените може да има пагубни последствия.

Изследователите настояват, че фланговете могат ненадейно да колабират и това да докара до пропадането на големи маси във водата, което от своя страна да провокира цунами, пишат учените в профилираното издание „ Science Advances “. Те са проучвали по-подробно аргументите за придвижването на вулкана.

Етна се намира на източния бряг на Сицилия и със своята височина от 3300 метра е един от най-високите вулкани в Европа. Вулканът има четири основни кратера и стотици по-малки, които при изригване бълват лава. Етна е непрекъснато деен вулкан – непрестанно има по-големи и по-малки изригвания, които постоянно водят до комплициране на въздушния трафик в региона.

Това че югоизточният завършек на вулкана се движи и последователно потъва в морето е от дълго време прочут факт. „ Цялата „ сграда “ на вулкана е доста висока и тежка “, споделя Морелиа Урлауб, водещ академик от Центъра по океанология в Кил (Германия). “В резултат вулканът съвсем непрекъснато може да се разшири във всички направления. Най-вероятно това може да стане в посока на морето. ”

Защо се движи вулканът обаче не беше проучвано до момента. Това се дължи също и на обстоятелството, че самото придвижване до момента е било измервано единствено на сушата. Подводната част на огнената планина остава ненаблюдавана, защото измерванията, основани на сателитни фотоси, са били невъзможни, споделят учените.

Сега учените са сложили транспондери със датчици за налягане на дълбочина 1200 метра на нестабилния фланг на Етна – под и над протичаща от запад на изток зона на деформиране, отделяща нестабилната от по-стабилната част на вулкана.

Транспондерите мерят какъв брой дълго един акустичен сигнал пътува сред двете елементи на вулкана в едната и в другата посока. Сензорите за налягане мерят налягането на водния дирек, който се трансформира в дълбочина. На базата на тези данни могат да се извлекат заключения за придвижването на планината в хоризонтална и отвесна посока.

Учените правят оценка данни от април 2016 до юли 2017. През по-голямата част от времето отстоянието сред транспондерите в мрежата остава без смяна. Измерванията на налягането също не демонстрират необикновени промени. През май 2017 обаче, единствено в границите на осем дни настъпват съществени промени.

Флангът на вулкана се придвижва под водата с 4 см настрана в източна посока и с към 1 см нагоре.

Близко е до мозъка да си мислим, че това придвижване се дължи на интензивността на магмата във вулкана, защото е ясно, че при изригване вулканът би се придвижил даже повече. Само че придвижването на магмата не е повода или най-малко не е единствената причина за протичащото се, пишат учените.

Във въпросния времеви диапазон не е открита нараснала интензивност на магмата. Ако надигащата се магма беше виновна, то най-големите измествания трябваше да са в центъра на вулкана. Случаят обаче не е подобен, споделят откривателите.

Учените считат, че силата на тежестта предизвиква придвижването във фланга на вулкана. Дали потъването на континенталния борд в региона оказва влияние на вулкана или размерът и масата на Етна сами по себе си са отговорни за придвижването остава да се изследва.

Тревожното е, че по този начин разказаният механизъм на деформиране – без значение от изригването или придвижването на магмата – може да докара до пагубен колапс на фланга на Етна. „ Целият фланг е неустойчив и е обиден от гравитационните сили от горе до долу, “ изяснява Урлауб.

В резултат огромни маси материал могат да се изсипят в морето и да провокират гигантска приливна вълна. Срутване вследствие на издигащата се магма от своя страна би засегнало доста по-малка зона.