Ето защо вероятно не харесвате как звучи гласът ви
Повечето от нас не са изключително удовлетворени, когато чуят личния си глас на запис. Но за какво се случва това? Какво прави гласът ни толкоз друг от това, което сме привикнали да чуваме, когато приказваме.
Научното пояснение зад този феномен се свързва с вътрешните трептения на тялото, които никой различен не чува, написа SciencAlert.
Когато слушаме говора на някой, тъпанчетата и вътрешното ни ухо вибрират от външните звукови талази – мозъкът трансформира вибрациите в тон. Същото се случва и когато слушаме нашия личен диалект, само че към външните трептения се прибавят и такива от вътрешността на тялото ни – трептения от гласните струни, трахеята и гърлото.
По-технически казано, към преместването на тон по въздуха се прибавя и преместване на тон по костите, когато чувате звука на личния си диалект. Вибрациите, които идват от гласните струни, минават през черепа с цел да доближат вътрешното ухо. Акустиката в черепа снижава честотата на вибрациите, като в резюме това прави тона по-басов.
В резултат на това събитие чуваме гласа в главата си по-нисък, по-богат и по-мелодичен, а когато чуваме гласа си от външен източник, той е по-висок и някак непознат. Не е чудно, че не ни харесва без добавките от вътрешната ни слухова система.
Наблюдаването на телата ни също може да бъде дразнещо, тъй като постоянно виждаме огледалния си облик (когато се гледаме в огледало). Когато инцидентно се забележим на фотография или видео, ни наподобява необичайно, тъй като по този начин изглеждаме в действителност. Човекът има табиет да харесва повече огледалната си версия, тъй като е привикнал най-вече с нея и когато нещата се извърнат, се изнервяме (освен в случай че някой няма изцяло симетрично лице, което е невъзможно).
Добрата вест е, че гласът ви не е провокиращ за приятелите и познатите ви. Те са привикнали с него и в никакъв случай не са чували по какъв начин звучи гласът в главата ви, тъй че не се тормозете да говорите.
И идващия път, когато ви се желае да попитате: „ Аз в действителност ли звуча по този начин? “, няма смисъл – да, в действителност.
