Хора, ходещи на четири крака, объркват учените от години
Естественият метод на напредване на едно семейство в Турция е на четири крайници и прилича ходенето на мечките. Някои членове на семейството Улас употребяват за вървене дланите на ръцете си и стъпалата си и не познават различен метод. От 19-те деца, родени в фамилията, пет вървят мечешката и то от бебета. Но за какво го вършат? Отговорът докара до яростен спор сред учени по отношение на етиката, генетиката и емпатията, обвързвана с подпомагането на хора с хронични и нелечими болести.
Семейство Улас живее в дълбоката провинция на Южна Турция. Общо 19 деца има в този дом, седем от които са с умствени увреждания, а останалите са здрави. Пет от ходещите по мечешки са със сериозен когнитивен дисбаланс. Те не могат да стоят изправени и се движат на четири крайници откогато са „ проходили “. Никога не са се изправяли.
Становище преди време по този феомен даде Юнер Тан от Медицинския факултет на университета Чукорова в Адана, Турция. Според него методът, по който някои членове на семейство Улас се движат, наподобява доста на този, по който са ходили античните Хомо сапиенс, преди еволюцията да ги накара да станат двуноги. В своите лекции той твърди, че става въпрос за „ противоположна еволюция “. Това положение е наречено синдром на Юнер Тан.
Преди към 7 години Военновъздушни сили прави документален филм за странното семейство. Британските учени Никълъс Хъмфри и Джон Скойлс се причисляват към Тан и дружно със снимачен екип гостуват на семейство Улас. Филмът демонстрира четири сестри - Сафие, Хачер, Сенем и Емине - и техния брат Хюсеин, които водят естествен метод на живот с тази разлика, че се придвижват необичайно. Баща им Решит е изрично срещу поради странностите им децата му да бъдат оприличавани с " маймуни ".
Специални съоръжения са инсталирани в фамилния дом, с цел да оказват помощ на засегнатите членове на родата да вършат постоянно физически извършения, а към края на кино лентата се вижда по какъв начин Хюсеин пристъпва изправен, крепейки се на каменния дувар.
Двамата английски учени, които следят и проучват видяното, изрично не са съгласни със мнението на турския си сътрудник Тан. Според тях аномалията е разследване от две аргументи - биологична и обвързвана с развиването.
Докато били бебета, 19-те деца вместо да пълзят „ прохождали “ на четири крайници. След първата година при някои от тях почнали да се демонстрират признаците на вродено заболяване, поради което имали усложнения с равновесието и вродена церебеларна атаксия. Това е рецесивно наследствено положение, излъчено от родителите на детето. Британските учени настояват, че тази походка няма нищо общо с гените, участващи в еволюционния развой. Те считат, че диагнозата на Тан е „ надълбоко обидна за това семейство “.
Оттогава са открити забележителен брой рецесивни разновидности, които биха могли да доведат до синдрома. Това постанова учените да го предефинират и той да бъде прекласифициран в разнообразни, по-специфични положения, с цел да се опишат по-точно признаците. Затрудненията идват от обстоятелството, че доста от разновидностите лежат на еднакъв ген, наименуван VLDLR, само че водят до изцяло разнообразни фенотипове.
Източник
Семейство Улас живее в дълбоката провинция на Южна Турция. Общо 19 деца има в този дом, седем от които са с умствени увреждания, а останалите са здрави. Пет от ходещите по мечешки са със сериозен когнитивен дисбаланс. Те не могат да стоят изправени и се движат на четири крайници откогато са „ проходили “. Никога не са се изправяли.
Становище преди време по този феомен даде Юнер Тан от Медицинския факултет на университета Чукорова в Адана, Турция. Според него методът, по който някои членове на семейство Улас се движат, наподобява доста на този, по който са ходили античните Хомо сапиенс, преди еволюцията да ги накара да станат двуноги. В своите лекции той твърди, че става въпрос за „ противоположна еволюция “. Това положение е наречено синдром на Юнер Тан.
Преди към 7 години Военновъздушни сили прави документален филм за странното семейство. Британските учени Никълъс Хъмфри и Джон Скойлс се причисляват към Тан и дружно със снимачен екип гостуват на семейство Улас. Филмът демонстрира четири сестри - Сафие, Хачер, Сенем и Емине - и техния брат Хюсеин, които водят естествен метод на живот с тази разлика, че се придвижват необичайно. Баща им Решит е изрично срещу поради странностите им децата му да бъдат оприличавани с " маймуни ".
Специални съоръжения са инсталирани в фамилния дом, с цел да оказват помощ на засегнатите членове на родата да вършат постоянно физически извършения, а към края на кино лентата се вижда по какъв начин Хюсеин пристъпва изправен, крепейки се на каменния дувар.
Двамата английски учени, които следят и проучват видяното, изрично не са съгласни със мнението на турския си сътрудник Тан. Според тях аномалията е разследване от две аргументи - биологична и обвързвана с развиването.
Докато били бебета, 19-те деца вместо да пълзят „ прохождали “ на четири крайници. След първата година при някои от тях почнали да се демонстрират признаците на вродено заболяване, поради което имали усложнения с равновесието и вродена церебеларна атаксия. Това е рецесивно наследствено положение, излъчено от родителите на детето. Британските учени настояват, че тази походка няма нищо общо с гените, участващи в еволюционния развой. Те считат, че диагнозата на Тан е „ надълбоко обидна за това семейство “.
Оттогава са открити забележителен брой рецесивни разновидности, които биха могли да доведат до синдрома. Това постанова учените да го предефинират и той да бъде прекласифициран в разнообразни, по-специфични положения, с цел да се опишат по-точно признаците. Затрудненията идват от обстоятелството, че доста от разновидностите лежат на еднакъв ген, наименуван VLDLR, само че водят до изцяло разнообразни фенотипове.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ