ЕС е готов да ги финансира, може да се обвържат

ЕС е подготвен да ги финансира, може да се обвържат с създаване на скоростни жп трасета, споделя вицепремиерът Гроздан Караджов

Нов кулоар с автомагистрали от Букурещ до пристанищата Алексадруполис и Солун разгласи на дебата “Свързани Балкани” вицепремиерът и министър на районното развиване Гроздан Караджов. Дискусията е част от формата “Тренд Европа” на в. в партньорство с Европейския парламент.

Коридорът от Букурещ до гръцките пристанища било добре да се съчетае и с жп линия. Този план е предпочитан за Европейски Съюз, който може да го съфинансира, а и да се ангажира Европейска инвестиционна банка да направи процедурите.

Важен за Европейски Съюз бил и кулоар “Ориент/Източносредиземноморски”. У нас той е Видин - София - Кулата, а оттова още веднъж към Солун. Ако Румъния и България не построят автомагистралите си, то има опция през Македония и двете страни ще бъдат заобиколени от транспортните потоци, счита Караджов.

Той разгласи и различен нов план - автомагистрала от Русе до Велико Търново, като проектите са до 2028 година да е приключена.

Караджов показа и околните цели на държавното управление. Те са довеждане докрай на автомагистрала “Хемус” до 2027 година, привършване на скоростния път Видин - Ботевград до две години и половина, довеждане докрай на автомагистрала “Европа”.

В идващите три години ще се даде старт и на автомагистрала “Черно море”, която да свърже румънското пристанище Констанца с Варна и Бургас и оттова да продължи към Истанбул. За нови мостове на р. Дунав обаче до момента нямало единодушие от румънска страна за нито един от петте плана.

На полемиката зам.-министърът на превоза Илия Илиев приказва за високоскоростни линии за над 200 км в час и за пътешестване за 3 часа до Букурещ и от София до Варна.

Единствената жп връзка, която е електрифицирана сега, била тази с Турция. Към Румъния имаме три трасета, само че със междинна скорост от 40 км в час. През Сърбия - от Димитровград до Ниш, жп линията също не била електрифицирана и е с ниска скорост. Със Северна Македония няма линия, а двете връзки с Гърция на нейна територия също не са електрифицирани.

В разширението на трансевропейската мрежа България още веднъж е изолирана, счита Илиев. Румъния възнамерява високоскоростна линия, в Гърция тя към този момент е реалност от Атина до Солун, скоро ще започва и такава сред Солун и Александруполис. Илиев споделя, че министерството ще води диалози с гръцките си сътрудници те да се насочат към Кулата.

Ще се изследват благоприятни условия за високоскоростни линии по направлението Букурещ - София - Кулата в посока Атина. “Ще насочим напъните си и в посока Варна. Така има огромни шансове в бъдеще дистанцията София - Варна, София - Букурещ да се взема за не повече от три часа”, уточни Илиев.

Евродепутатът Петър Витанов уточни, че Европейски Съюз вкарва нови стандарти, измежду които скоростта за пътнически транспорти да стане 160 км/ч и 100 км при товарните. Реализацията на жп плановете е огромна опция за България да излезе от ролята на периферна страна, сподели Витанов.

Жп специалистът Симеон Евтимов също подчертава на скоростна жп линия от Букурещ до Атина, само че съобщи, че тя може да стигне и до Прибалтика.

Против възраждането на концепцията за дългия 15 км тунел в Кресненското дефиле по автомагистрала “Струма” се разгласи Иван Кацаров - изпълнителен шеф на Българския конгрес за транспортна инфраструктура.

Той обърна внимание, че България би трябвало да развива и превоза по река Дунав.