Сакскобургготски осъди България за над 3,2 млн. лв. заради мораториума върху царските имоти
Еропейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) осъди България да заплати на Симеон Сакскобургготски рекордно обезщетение от над 3,2 млн. лева (1 635 875 евро) поради наложения преди съвсем 14 години мораториум освен да се разпорежда, само че и да експлоатира върнатите му парцели, написа lex.bg. Сумата е за неосъществения в продължение на тези години, утвърден от горското стопанство, дърводобив в над 16 000 дка рилски гори, за чиято благосъстоятелност още тече разногласието сред страната и царя (делото тази година беше оповестено за решение от първата инстанция – Софийския областен съд).
През септември 2021 година съдът в Страсбург призна, че страната е нарушила правото на благосъстоятелност и на обективен развой на Сакскобургготски и даде 6 месеца на държавното управление и царя да се схванат какво обезщетение ще получи за материалните вреди, които са му породени. Това обаче по този начин и не се случи и по тази причина през днешния ден Европейски съд по правата на човека дефинира компенсацията на някогашния министър председател и на процедура почита напълно претенциите му.
В основата на казуса, довел до осъждането на страната, е мораториумът (какво планува виж тук), който работи от 2009 година и към момента не е анулиран. Той визира всички така наречен царски парцели, които бяха върнати на Сакскобургготски и фамилията му след рухването на комунистическия режим.
Имотите на процедура са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 година, когато царското семейство е насила да напусне България. Година по-късно е признат Закон за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). С него се афишират „ за благосъстоятелност на Народната Република България всички движими и недвижими парцели, находящи се на територията на България и принадлежащи на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, персонално добити и наследени ”.
През 1998 година, по време на държавното управление на Иван Костов и на парламентарното болшинство на ОДС, тогавашният основен прокурор Иван Татарчев нападна в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 година Искането му ЗОДСИСБЦ да бъде „ анулиран “ е подкрепено от всички държавни институции, дали мнения по конституционното дело. Така през 1998 година Конституционен съд единомислещо афишира закона от 1947 година, с който са отнети всички парцели на наследниците на някогашните царе, за противоконституционен.
Въз основа на решението на Конституционен съд Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подават претенции за възобновяване на собствеността им надлежно до регионални шефове, кметове, общински служби по „ Земеделие и гори “ и поземлени комисии. Това става още по времето на държавното управление на Костов, като за някои парцели процедурите завършват при ръководството на ОДС, за други реституционните административни процедури не престават и след 2001 година, когато на власт идва Национална движение „Симеон Втори" с водач Симеон Сакскобургготски.
В продължение на от 7 до 10 години той и сестра му необезпокоявано от страната употребяват парцелите. Междувременно след журналистически изявления от 2003 година стартира да се слага под подозрение дали те фактически са били на царското семейство, или са държавни. През 2006 година е основана краткотрайна парламентарна комисия, която установи, че парцелите са реституирани на съображение на решението на Конституционен съд от 1998 година
На власт идва ГЕРБ и на 18 декември 2009 година Народното събрание постанова мораториум върху използването на дворците и горите до „ приемането на специфичен закон “. Почти 14 години по-късно подобен в никакъв случай не е бил обсъждан.
Държавата завежда и каузи против Сакскобургготски за връщането на дворците „ Врана “, „ Царска Бистрица “, „ Ситняково “, „ Саръгьол “ и за 16 500 дка рилски гори.
Царят загуби с влезнали в действие решения „ Ситняково “, „ Кричим “ и „ Саръгьол “. И по този начин до момента в който разногласието за „ Царска Бистрица “ не стигна до Върховния касационен съд (ВКС). По това дело висшите съдии взеха решение да сложат завършек на разногласията измежду юристите и политиците какъв е резултатът от решението на Конституционен съд от 1998 година, като питат самия Конституционен съд. До тогава най-общо Върховен касационен съд приемаше, че решението на Конституционен съд работи отсега нататък и откакто няма специфичен закон за реституцията на царските парцели, те не могат да бъдат възобновени на съображение решението на Конституционен съд.
Конституционният съд излезе с основополагащо тълкувателно решение. С него той придаде назад деяние на решенията си, с които се афишират за противоконституционни така наречен официални закони и постанови, че те са невалидни от момента на приемането им. А когато са били признати преди влизането в действие на настоящата Конституция – от 1991 година В случая с царските парцели това значи, че законът за конфискацията им от 1947 година е недействителен от 1991 година Освен това Конституционен съд уточни, че актът му, с който е разгласен за противоконституционен законът за одържавяването на царските парцели, има отношение единствено към директните последствия, а по всички останали съдилищата се произнасят „ съгласно Конституцията, правилата и разпоредбите на съответното отраслово право “. Т.е. няма потребност от специфичен закон за реституцията на царските парцели.
Така през октомври 2020 година Върховен касационен съд за първи път възприе тезата, че няма потребност от специфичен закон и постанови, че „ Царска Бистрица “ е на Сакскобургготски и сестра му. След това Върховен касационен съд призна и собствеността им върху двореца във Врана. Висящо, както стана ясно, е единствено делото за 16 500 гори в Рила.
През цялото време до момента в който текат делата, работи мораториумът за предписание, прилагане и строителство във всички царски парцели. Същевременно с него царят и сестра му са задължени да се грижат като положителни стопани за тях. Още след налагането му тогавашният омбудсман Гиньо Ганев го нападна в Конституционен съд, само че съдът не се произнесе по настояването му, защото одобри, че той не може да оспорва конституционосъобразността на решения на Народното събрание.
„ Скандалното е, че страната не анулира мораториума и след решението на съда в Страсбург от 2021 година, съгласно което той опонира на конвенцията. Ако страната не беше показала такова противоправно твърдоглавие, демонстрирайки надменност и неуважение на решението на Европейски съд по правата на човека, това обезщетение би било доста по-малко, най-малкото тъй като нарушаването щеше да е прекратено “, разяснява юрист Михаил Екимджиев, който съставлява Сакскобургготски и сестра му пред Европейски съд по правата на човека.
През септември 2021 година съдът в Страсбург призна, че страната е нарушила правото на благосъстоятелност и на обективен развой на Сакскобургготски и даде 6 месеца на държавното управление и царя да се схванат какво обезщетение ще получи за материалните вреди, които са му породени. Това обаче по този начин и не се случи и по тази причина през днешния ден Европейски съд по правата на човека дефинира компенсацията на някогашния министър председател и на процедура почита напълно претенциите му.
В основата на казуса, довел до осъждането на страната, е мораториумът (какво планува виж тук), който работи от 2009 година и към момента не е анулиран. Той визира всички така наречен царски парцели, които бяха върнати на Сакскобургготски и фамилията му след рухването на комунистическия режим.
Имотите на процедура са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 година, когато царското семейство е насила да напусне България. Година по-късно е признат Закон за оповестяване държавна благосъстоятелност парцелите на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). С него се афишират „ за благосъстоятелност на Народната Република България всички движими и недвижими парцели, находящи се на територията на България и принадлежащи на фамилиите на някогашните царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, персонално добити и наследени ”.
През 1998 година, по време на държавното управление на Иван Костов и на парламентарното болшинство на ОДС, тогавашният основен прокурор Иван Татарчев нападна в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 година Искането му ЗОДСИСБЦ да бъде „ анулиран “ е подкрепено от всички държавни институции, дали мнения по конституционното дело. Така през 1998 година Конституционен съд единомислещо афишира закона от 1947 година, с който са отнети всички парцели на наследниците на някогашните царе, за противоконституционен.
Въз основа на решението на Конституционен съд Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подават претенции за възобновяване на собствеността им надлежно до регионални шефове, кметове, общински служби по „ Земеделие и гори “ и поземлени комисии. Това става още по времето на държавното управление на Костов, като за някои парцели процедурите завършват при ръководството на ОДС, за други реституционните административни процедури не престават и след 2001 година, когато на власт идва Национална движение „Симеон Втори" с водач Симеон Сакскобургготски.
В продължение на от 7 до 10 години той и сестра му необезпокоявано от страната употребяват парцелите. Междувременно след журналистически изявления от 2003 година стартира да се слага под подозрение дали те фактически са били на царското семейство, или са държавни. През 2006 година е основана краткотрайна парламентарна комисия, която установи, че парцелите са реституирани на съображение на решението на Конституционен съд от 1998 година
На власт идва ГЕРБ и на 18 декември 2009 година Народното събрание постанова мораториум върху използването на дворците и горите до „ приемането на специфичен закон “. Почти 14 години по-късно подобен в никакъв случай не е бил обсъждан.
Държавата завежда и каузи против Сакскобургготски за връщането на дворците „ Врана “, „ Царска Бистрица “, „ Ситняково “, „ Саръгьол “ и за 16 500 дка рилски гори.
Царят загуби с влезнали в действие решения „ Ситняково “, „ Кричим “ и „ Саръгьол “. И по този начин до момента в който разногласието за „ Царска Бистрица “ не стигна до Върховния касационен съд (ВКС). По това дело висшите съдии взеха решение да сложат завършек на разногласията измежду юристите и политиците какъв е резултатът от решението на Конституционен съд от 1998 година, като питат самия Конституционен съд. До тогава най-общо Върховен касационен съд приемаше, че решението на Конституционен съд работи отсега нататък и откакто няма специфичен закон за реституцията на царските парцели, те не могат да бъдат възобновени на съображение решението на Конституционен съд.
Конституционният съд излезе с основополагащо тълкувателно решение. С него той придаде назад деяние на решенията си, с които се афишират за противоконституционни така наречен официални закони и постанови, че те са невалидни от момента на приемането им. А когато са били признати преди влизането в действие на настоящата Конституция – от 1991 година В случая с царските парцели това значи, че законът за конфискацията им от 1947 година е недействителен от 1991 година Освен това Конституционен съд уточни, че актът му, с който е разгласен за противоконституционен законът за одържавяването на царските парцели, има отношение единствено към директните последствия, а по всички останали съдилищата се произнасят „ съгласно Конституцията, правилата и разпоредбите на съответното отраслово право “. Т.е. няма потребност от специфичен закон за реституцията на царските парцели.
Така през октомври 2020 година Върховен касационен съд за първи път възприе тезата, че няма потребност от специфичен закон и постанови, че „ Царска Бистрица “ е на Сакскобургготски и сестра му. След това Върховен касационен съд призна и собствеността им върху двореца във Врана. Висящо, както стана ясно, е единствено делото за 16 500 гори в Рила.
През цялото време до момента в който текат делата, работи мораториумът за предписание, прилагане и строителство във всички царски парцели. Същевременно с него царят и сестра му са задължени да се грижат като положителни стопани за тях. Още след налагането му тогавашният омбудсман Гиньо Ганев го нападна в Конституционен съд, само че съдът не се произнесе по настояването му, защото одобри, че той не може да оспорва конституционосъобразността на решения на Народното събрание.
„ Скандалното е, че страната не анулира мораториума и след решението на съда в Страсбург от 2021 година, съгласно което той опонира на конвенцията. Ако страната не беше показала такова противоправно твърдоглавие, демонстрирайки надменност и неуважение на решението на Европейски съд по правата на човека, това обезщетение би било доста по-малко, най-малкото тъй като нарушаването щеше да е прекратено “, разяснява юрист Михаил Екимджиев, който съставлява Сакскобургготски и сестра му пред Европейски съд по правата на човека.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ