Моуриньо греши: Контузиите не са оправдание за безобразния Тотнъм
Епидемичната конюнктура из цяла Европа сковава провеждането на футболни срещи от всички водещи шампионати най-малко до края на месец март. Докато царува неустановеност към цялостното бъдеще на актуалната футболна акция обаче получаваме късмет за лека ретроспекция върху случилото се до този миг.
Във фокуса ще попадне Тотнъм под управлението на Жозе Моуриньо. Португалската треньорска легенда пое юздите на „ Тотнъм Хотспър Стейдиъм “ през месец ноември, след освобождението на Маурисио Почетино. Въпреки началният подтик нещата бързо забоскуваха и рецензиите полетяха към „ шпорите “ и основно към техния управител.
Да погледнем някои сухи статистики, с цел да се ориентираме в обстановката. Тотнъм е без победа в 6 следващи срещи, в това число отпадане от Република България Лайпциг на осминафинал в Шампионската лига с общ резултат 0:4. Севернолондонският гранд е едвам 8-ми във Висшата лига и към този момент изнемощял и от ФА Къп. Под управлението на Моуриньо „ шпорите “ са позволили 38 гола в 26 мача – нещо меко казано стряскащо за състав и треньор с искания.
В последните седмици нещата за „ Специалния “ не станаха по-лесни. Хари Кейн е навън от Коледа насам, а Хюн-Мин Сон се контузи през февруари и ще отсъства най-малко до май. Травмите на най-големите звезди на Тотнъм в нахлуване, несъмнено, даде едно навременно оправдание за Моуриньо, който не пропуща да изтъкне неналичието си на варианти в офанзива. След отпадането от Лайпциг Моуриньо съпостави срещата като „ надстрелване без патрони “.
Макар и изцяло годно като опрощение, наставникът на „ шпорите “ се пробва да се измъкне от някои по-генерални въпроси. За 5-те си месеца отпред е доста мъчно да се каже, че тимът има някакъв забележим игрови образ. Футболистите наподобяват комплицирани по отношение на дейностите си във съвсем всички етапи на терена – както без топката, по този начин и с топката и не на последно място – при преходи от офанзива в отбрана. Всички тези съставни елементи по някакъв метод са свързани, тъй че умерено могат да бъдат прегледани в целокупност.
В първите си седмици в Лондон Моуриньо опита да наложи хибридна система 3-4-3 с топката и 4-4-2 без нея. На доктрина в това има аргумент – играта с 3-ма централни бранители дава на тимовете доста по-сериозна непоклатимост при притежанието на топката и генерално основава проблеми на съперници във връзка с зоните, които би трябвало да се покриват. Само по себе си обаче това надалеч не е задоволително.
„ Шпорите “ имат съществени усложнения при градежа на офанзивите си. Твърде постоянно се вижда, че играчите са оставяни значително да вземат решенията сами, по инстинкт, като одобрените правила не са прекалено много в играта на тима. Централните бранители постоянно преждевременно изритват топката напред, без да има условия за успешен пас или извоювана втора топка покрай противниковата врата. Като цяло Тотнъм има прекомерно постоянно сдава топката без да се види точна концепция за използването й.
Тук е значимо да се означи, че потреблението на дълги топки никога не е неприятно. Ливърпул през последните сезони потвърди какъв брой дейно е да имаш разнороден боеприпас от способи за разтрошаване на противниковите отбранителни блокове. По-големият проблем при Тотнъм е неналичието на верните условия за потреблението на този приом. Нападателите на отбора не синхронизират добре придвижванията си, като постоянно нито един не прави придвижване зад отбраната на последната линия на противника. Така съперникът може да държи минимално разстояние сред отбранителните си линии, правейки задачата на офанзивните играчи на „ лондончани “ да получат на крайник доста комплицирана. Част от тези проблеми се виждат и в прикачения долу клип.
Липсата на съответна система в нахлуване пречи и на защитните дейности. Хаотичността на мачовете на Тотнъм значи, че прекомерно постоянно срещите се трансформират в голям брой единоборство и преходи към едната или другата врата. В дълготраен проект това не е преференциална тактика. Съперниците на Тотнъм във Висшата лига, без значение от коя част на класирането, имат премного самостоятелно качество и постоянно ще основат задоволително обстановки за гол при тези условия.
Структурата под управлението на Моуриньо с топката включва много независимост за офанзивните играчи и полузащитници при градежа на играта. Това може да е както позитив, по този начин и сериозен минус. В редица случаи халфовете на тима се увличат по офанзивни дейности и не помнят своите задължения в отбрана. Това остава Тотнъм да се брани единствено с 4-ма играчи при възможна контра на противник – не постоянно изключително задоволително. Това е и измежду аргументите „ белите “ да се затрудняват с печеленето на топката с преса незабавно, откакто са я изгубили.
При продължителна отбрана без топката нещата също не са съвършени. Тотнъм се пази с 4-4-2 при „ Специалния “ и действително няма да намерим нищо друго спрямо някои от предходните клубове, в които е бил той. Моуриньо е правилен обожател на персоналната отбрана (всеки хваща директния си противник по терена и го следва). Тук още веднъж в редица мачове слабостите на тази система бяха изобличени – загубата с от Лайпциг в Лондон с 0:1, много късметлийската победа с 2:0 против Манчестър Сити и някои други.
Въпреки някои изгоди на защитаването човек с човек, генерално това е система, която може да бъде пробита по многочислени способи. Такива са точно ротации на позициите сред противниковите играчи, самостоятелен дрибъл, захождания зад тила на отбраната и така нататък Смятаният за един от най-хубавите в света във връзка с играта в защита Моуриньо се затруднява съществено в този съставен елемент понастоящем.
Заключение
Португалският треньор в действителност има солидно опрощение за не изключително блестящите представяния на тима му досега през сезона. Кейн и Сон, най-важните играчи в тима, са за дълго отвън строя, на тима липсва първокласен отбранителен халф, а Ян Вертонген и Тоби Алдервейрелд наподобяват покрай залеза на кариерите си на най-високото равнище.
Отборът на „ шпорите “ по никакъв метод не е съвършен и редица треньори биха се затруднили с актуалната задача. Тук обаче не става въпрос единствено за резултатите. Лондонският гранд има прекомерно малко сносни представяния за последните 3-4 месеца, а игровият образ е дребна тайнственост за множеството анализатори. Критиките към Моуриньо щяха да бъдат надалеч по-заглушени, в случай че се виждаше избрана еднаквост, която се построява. Такава обаче липсва.
За някогашния ментор на Челси и Манчестър Юнайтед има време. Истинският индикатор за неговите треньорски умения ще е идния сезон. Той ще има потребност от съответна поддръжка на трансферния пазар, с цел да има опция да реализира триумфи с Тотнъм. При съществуването на сходни условия обаче един възможен крах за „ Специалия “ може да е дълбокосмислен.
Във фокуса ще попадне Тотнъм под управлението на Жозе Моуриньо. Португалската треньорска легенда пое юздите на „ Тотнъм Хотспър Стейдиъм “ през месец ноември, след освобождението на Маурисио Почетино. Въпреки началният подтик нещата бързо забоскуваха и рецензиите полетяха към „ шпорите “ и основно към техния управител.
Да погледнем някои сухи статистики, с цел да се ориентираме в обстановката. Тотнъм е без победа в 6 следващи срещи, в това число отпадане от Република България Лайпциг на осминафинал в Шампионската лига с общ резултат 0:4. Севернолондонският гранд е едвам 8-ми във Висшата лига и към този момент изнемощял и от ФА Къп. Под управлението на Моуриньо „ шпорите “ са позволили 38 гола в 26 мача – нещо меко казано стряскащо за състав и треньор с искания.
В последните седмици нещата за „ Специалния “ не станаха по-лесни. Хари Кейн е навън от Коледа насам, а Хюн-Мин Сон се контузи през февруари и ще отсъства най-малко до май. Травмите на най-големите звезди на Тотнъм в нахлуване, несъмнено, даде едно навременно оправдание за Моуриньо, който не пропуща да изтъкне неналичието си на варианти в офанзива. След отпадането от Лайпциг Моуриньо съпостави срещата като „ надстрелване без патрони “.
Макар и изцяло годно като опрощение, наставникът на „ шпорите “ се пробва да се измъкне от някои по-генерални въпроси. За 5-те си месеца отпред е доста мъчно да се каже, че тимът има някакъв забележим игрови образ. Футболистите наподобяват комплицирани по отношение на дейностите си във съвсем всички етапи на терена – както без топката, по този начин и с топката и не на последно място – при преходи от офанзива в отбрана. Всички тези съставни елементи по някакъв метод са свързани, тъй че умерено могат да бъдат прегледани в целокупност.
В първите си седмици в Лондон Моуриньо опита да наложи хибридна система 3-4-3 с топката и 4-4-2 без нея. На доктрина в това има аргумент – играта с 3-ма централни бранители дава на тимовете доста по-сериозна непоклатимост при притежанието на топката и генерално основава проблеми на съперници във връзка с зоните, които би трябвало да се покриват. Само по себе си обаче това надалеч не е задоволително.
„ Шпорите “ имат съществени усложнения при градежа на офанзивите си. Твърде постоянно се вижда, че играчите са оставяни значително да вземат решенията сами, по инстинкт, като одобрените правила не са прекалено много в играта на тима. Централните бранители постоянно преждевременно изритват топката напред, без да има условия за успешен пас или извоювана втора топка покрай противниковата врата. Като цяло Тотнъм има прекомерно постоянно сдава топката без да се види точна концепция за използването й.
Тук е значимо да се означи, че потреблението на дълги топки никога не е неприятно. Ливърпул през последните сезони потвърди какъв брой дейно е да имаш разнороден боеприпас от способи за разтрошаване на противниковите отбранителни блокове. По-големият проблем при Тотнъм е неналичието на верните условия за потреблението на този приом. Нападателите на отбора не синхронизират добре придвижванията си, като постоянно нито един не прави придвижване зад отбраната на последната линия на противника. Така съперникът може да държи минимално разстояние сред отбранителните си линии, правейки задачата на офанзивните играчи на „ лондончани “ да получат на крайник доста комплицирана. Част от тези проблеми се виждат и в прикачения долу клип.
Липсата на съответна система в нахлуване пречи и на защитните дейности. Хаотичността на мачовете на Тотнъм значи, че прекомерно постоянно срещите се трансформират в голям брой единоборство и преходи към едната или другата врата. В дълготраен проект това не е преференциална тактика. Съперниците на Тотнъм във Висшата лига, без значение от коя част на класирането, имат премного самостоятелно качество и постоянно ще основат задоволително обстановки за гол при тези условия.
Структурата под управлението на Моуриньо с топката включва много независимост за офанзивните играчи и полузащитници при градежа на играта. Това може да е както позитив, по този начин и сериозен минус. В редица случаи халфовете на тима се увличат по офанзивни дейности и не помнят своите задължения в отбрана. Това остава Тотнъм да се брани единствено с 4-ма играчи при възможна контра на противник – не постоянно изключително задоволително. Това е и измежду аргументите „ белите “ да се затрудняват с печеленето на топката с преса незабавно, откакто са я изгубили.
При продължителна отбрана без топката нещата също не са съвършени. Тотнъм се пази с 4-4-2 при „ Специалния “ и действително няма да намерим нищо друго спрямо някои от предходните клубове, в които е бил той. Моуриньо е правилен обожател на персоналната отбрана (всеки хваща директния си противник по терена и го следва). Тук още веднъж в редица мачове слабостите на тази система бяха изобличени – загубата с от Лайпциг в Лондон с 0:1, много късметлийската победа с 2:0 против Манчестър Сити и някои други.
Въпреки някои изгоди на защитаването човек с човек, генерално това е система, която може да бъде пробита по многочислени способи. Такива са точно ротации на позициите сред противниковите играчи, самостоятелен дрибъл, захождания зад тила на отбраната и така нататък Смятаният за един от най-хубавите в света във връзка с играта в защита Моуриньо се затруднява съществено в този съставен елемент понастоящем.
Заключение
Португалският треньор в действителност има солидно опрощение за не изключително блестящите представяния на тима му досега през сезона. Кейн и Сон, най-важните играчи в тима, са за дълго отвън строя, на тима липсва първокласен отбранителен халф, а Ян Вертонген и Тоби Алдервейрелд наподобяват покрай залеза на кариерите си на най-високото равнище.
Отборът на „ шпорите “ по никакъв метод не е съвършен и редица треньори биха се затруднили с актуалната задача. Тук обаче не става въпрос единствено за резултатите. Лондонският гранд има прекомерно малко сносни представяния за последните 3-4 месеца, а игровият образ е дребна тайнственост за множеството анализатори. Критиките към Моуриньо щяха да бъдат надалеч по-заглушени, в случай че се виждаше избрана еднаквост, която се построява. Такава обаче липсва.
За някогашния ментор на Челси и Манчестър Юнайтед има време. Истинският индикатор за неговите треньорски умения ще е идния сезон. Той ще има потребност от съответна поддръжка на трансферния пазар, с цел да има опция да реализира триумфи с Тотнъм. При съществуването на сходни условия обаче един възможен крах за „ Специалия “ може да е дълбокосмислен.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ