Какво се крие в тъмната страна на емпатията?
Емпатията е тематика, която в рецесии като тeзи с Covid-19 и войната в Украйна се повдига с още по-гръмка мощ. Хора от целия свят заговориха за значимостта да бъдем съпричастни, да оказваме помощ и най-малко да опитваме да разбираме възприятията на другите. А в това време на пазара излязоха книги с провокативни заглавия като „ Тъмните страни на емпатията “ и „ Срещу емпатията “. Има ли такова нещо като тъмна страна на емпатията? Нали точно емпатията би трябвало да е най-човешкото възприятие на взаимосвързаност с другия, на приемане и поддръжка?
Така в търсене на по-задълбочен разбор на емпатията, попаднах на публикация на Елизабет А. Сигъл в psychologytoday, която написа за заплахите пред прекомерно загрижения човек за другите.
Емпатията е комплицирано умеене
Пълното отдаване на емпатия може да докара до позитивни човешки взаимоотношения и когато се развие в по-голям мащаб в обществена емпатия, може да способства за по-добър живот за всички и по-дълбоко културно схващане. Но емпатията е доста комплициран развой. Когато човек съчувства същински на другия, изживява посредством своите - неговите усеща, въпреки персонално той да не е попадал в съответната обстановка. Затова психолозите считат, че малко или доста емпатията е някакъв тип илюзорна визия за възприятията на другия, прекарана през призмата на своите представи за света.
Представете си какво претърпява другия човек, без да налагате личните си тълкования, да не се претоварвате, до момента в който изпитвате тези усеща (регулиране на емоциите); да вземете поради подтекста на на живота на други хора, в това число техните истории (контекстуално разбиране); и направете всичко това за няколко минути или за по-кратко?
Това е необикновено сложна задача. Отнема време и процедура, с цел да се научите по какъв начин да съчувствате, без да натрапвате личните си усеща.
Всъщност емпатията е развой, който продължава през целия живот, тъй като непрекъснато сме изправени пред нови обстановки и хора, които мозъкът ни би трябвало да схваща.
Емпатията сама по себе си не е нито добра, нито неприятна
Емпатията няма светли или тъмни страни. Това е умеене, което ни дава по-дълбоко схващане на другите. Ако се научим да „ четем “ другите хора и използваме това, с цел да ги манипулираме, ние не сме съчувствени, а манипулативни. Насилниците могат да разчитат възприятията на другите, само че не споделят тези страсти. Те ги употребяват в своя изгода. Липсва им съчувствената дарба да усещат това, което усещат другите. Да се нарече това тъмна страна на емпатията е неправилно, смята Елизабет А. Сигъл.
Така в търсене на по-задълбочен разбор на емпатията, попаднах на публикация на Елизабет А. Сигъл в psychologytoday, която написа за заплахите пред прекомерно загрижения човек за другите.
Емпатията е комплицирано умеене
Пълното отдаване на емпатия може да докара до позитивни човешки взаимоотношения и когато се развие в по-голям мащаб в обществена емпатия, може да способства за по-добър живот за всички и по-дълбоко културно схващане. Но емпатията е доста комплициран развой. Когато човек съчувства същински на другия, изживява посредством своите - неговите усеща, въпреки персонално той да не е попадал в съответната обстановка. Затова психолозите считат, че малко или доста емпатията е някакъв тип илюзорна визия за възприятията на другия, прекарана през призмата на своите представи за света.
Представете си какво претърпява другия човек, без да налагате личните си тълкования, да не се претоварвате, до момента в който изпитвате тези усеща (регулиране на емоциите); да вземете поради подтекста на на живота на други хора, в това число техните истории (контекстуално разбиране); и направете всичко това за няколко минути или за по-кратко?
Това е необикновено сложна задача. Отнема време и процедура, с цел да се научите по какъв начин да съчувствате, без да натрапвате личните си усеща.
Всъщност емпатията е развой, който продължава през целия живот, тъй като непрекъснато сме изправени пред нови обстановки и хора, които мозъкът ни би трябвало да схваща.
Емпатията сама по себе си не е нито добра, нито неприятна
Емпатията няма светли или тъмни страни. Това е умеене, което ни дава по-дълбоко схващане на другите. Ако се научим да „ четем “ другите хора и използваме това, с цел да ги манипулираме, ние не сме съчувствени, а манипулативни. Насилниците могат да разчитат възприятията на другите, само че не споделят тези страсти. Те ги употребяват в своя изгода. Липсва им съчувствената дарба да усещат това, което усещат другите. Да се нарече това тъмна страна на емпатията е неправилно, смята Елизабет А. Сигъл.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ