Сбогом на дните на ембиентния културен либерализъм
Ембиентният тон на множеството съвременно западно изкуство е либерализмът. Или най-малко демократизъм по фешън метод: до момента в който доста малко блокбъстъри за всеобщия пазар, които излизат от Америка - без значение дали са в щемпел, или на компютърни или телевизионни екрани - имат добре дефинирана или поредна политика, те в действителност имат наклонност да имат някаква предистория Музак на демократичните, демократични полезности.
Подобно на самата асансьорна музика, на музак-либерализма му липсва огромна част от мисълта и дълбочината на действителния демократизъм. Ето за какво измислената „ Барбиленд “ на Барби включва президент и избори. Какви проблеми позволяват тези надпревари е оставено на въображението на феновете, само че свободните и почтени избори автоматизирано се одобряват за по-добри от алтернативата.
Музак-либерализмът също изяснява за какво доста филми, видеоигри и телевизионни епизоди приключват със скандал, разгласен в пресата или показан на кмета. Дори във време на подозрение в себе си и скептицизъм в го...
Прочетете целия текст »
