Елоди Вердан е дизайнерка на обувки, която срещам по време

Елоди Вердан е дизайнерка на обувки, която срещам по време на международното ревю за обувки MICAM през есента. Тя е една от дванайсетте млади дизайнери от целия свят, определени от жури от фешън специалисти, които показват своите първи сбирки под шапката на плана Emerging Designers.MICAM Milanoе международен подиум, задаващ трендовете в модата и в производството на обувки. Той се организира два пъти годишно на 64 000 кв. м в панаирното градче Rho Fiera и в неговите рамки към 1500 компании - 900 италиански и 600 интернационалните от над 30 разнообразни страни излагат сбирките си за есен/зима и пролет/лято за идната година.Елоди е приключила фешън дизайн в Женева и седем години работи за плетивата на Louis Vuitton. През 2019 година взема решение да последва същинската си пристрастеност: дизайна на обувки. Придобива ноу-хау, работейки за водещи марки обувки и по-късно основава устойчива сбирка, която да дава отговор на личните й етични и екологични полезности. И по този начин се появява марката й Shoe, в която няма компромис с дизайна, комфорта, качеството или цената.Уважението към устойчивата мода съм наследила от баба ми и дядо ми – ми изяснява тя. – В момента, в който дядо ми си купуваше сако, слагаше в един от джобовете му листче с датата и годината на покупката. Дрехите му бяха с друго предопределение - за вървене на меса, на работа, за празник. В днешно време изцяло сме не запомнили това. И доста ме натъжава, че качеството на облеклата и обувките доста е паднало. Сакото, с което съм облечена, е на баба ми. Възможно ли е? Напълно. То е на най-малко 40-50 години. И това е, тъй като тъканите са били по-добри, облеклата са се шиели с повече внимание. Аз желая да възстановя значимостта на продуктите. И всичко това коства скъпо, само че тъй като остойностява доста неща. Мисля, че хората би трябвало да стартират да си дават сметка, че производството на облекла коства доста. Занимавала сте се с плетиво. Как започнахте да вършиме обувки? Да, бях дизайнер на плетива в продължение на седем години за Louis Vuitton. Започнах работа там доста млада, незабавно откакто приключих стилната академия и когато става дума за фешън къща от сходен сан, не можеш да избираш в кой отдел да започнеш. Но беше доста забавно и научих доста неща. Само че обувките постоянно са ми били пристрастеност. Минала съм доста образования на тази тематика. Ходила съм значително уъркшопи, стажове във заводи, с цел да изградя уменията си и да схвана за произвеждане на обувки. Желанието ми да върша обувки е обвързвано и с фрустрацията, че не съм намерила идеалната обувка. Обувка, която по едно и също време ще има дизайн, който ми харесва, която ще е комфортна и ще има височина на тока, не прекомерно висока, за мога да се усещам в кожата си и да търча умерено по парижките улици.Идеята за началото на марката ми беше да основа артикул, в който да няма компромис сред стила, комфорта и цената. Как се решихте да напуснете Louis Vuitton? Вече не отговаряше на моите полезности. Имаше доста работа, непрестанно нови артикули, непрестанно нови сбирки и не се спирахме в никакъв случай. Работата ни превръщаше в машини. Бях към този момент на 32 година и усещах, че макар че компанията е толкоз влиятелна, моето време в нея е отминало. Научих доста неща. Работих с Ким Джоунс (дизайнер на Louis Vuitton от 2008-2011) и беше превъзходно. Беше необикновен опит!Но имах потребност да работя върху мои лични планове. А и тази компания, като всяка огромна компания също си има проблеми. Един от тях е слагането на един единствен дизайнер на напред във времето. Въпреки че съм работила прелестно с него, само че въпреки всичко всички други се оказват в сянка, въпреки че може да създават занаятчийски направени, превъзходни артикули. А и тази нервност – да се работи повече, да се създава повече. Не съм до дъно съгласна с Бернар Арно. По време на локдауна ли се решихте на смяната? Малко преди този момент. И през локдауна се усещах прелестно, тъй като все едно светът се забави, с цел да си поеме въздух. А аз работих доста, доста рисувах. Модели, планове. Прави ми усещане, че цветовете на ботите ви са единствено бяло и черно ? Да, типичен цветове. Започнах работа през ноември 2021 и това е първата ми сбирка. Предстои да изработя и модели в пастел, само че те ще са по-скоро за лятото. А за какво избрахте тази форма? Защото доста обичам 70-80-те години и открих един винтидж шаблон, по който ги сътворих. Такъв е моделът и тъй като го създадох по този начин, че да е комфортен на мен самата - моите крайници са малко по-широки начело и множеството обувки доста ме убиват. С тези мога да се отпусна и да са ми комфортни, като в това време са елегантни. Каква е цената им? В магазините се продават за 450 евро. И тя не е висока, тъй като пристигам от фешън къща, в която се работи с хубави артикули и имам този фасон на работа. Кожата е купувана от складовете за висша мода в Париж и сертифицирана Rich and Leader Working Group. Обувките са лепени, само че с шити елементи, токовете са изработвани в допълнение и особено. Идеята ми беше да оценя занаятчийството. Всичко това е специфична направа и цената е по-висока. Къде ги продавате? На този стадий единствено с предварителни поръчки. Работя с два бутика в Париж, които се споделят Centre Commercial. Те са основатели на марката Veja и продават доста марки. Колко време бих могла да нося тези боти? И с какво ви притегля концепцията за резистентност в модата? Ако ги поддържате и се грижите за тях – сменяте токовете, поддържате боята – към 10 години. След това не се знае. Най-крехкото място е токът. Аз не виждам смисъл в това да върша нетрайна мода, нещо, което да бъде изхвърлено.