Елизабет Костова е написала романите „Историкът“ и „Крадци на лебеди“,

Елизабет Костова е написала романите „ Историкът “ и „ Крадци на лебеди “, които я подреждат измежду безспорните създатели на бестселъри в класациите на The New York Times. Нейни разкази, есета и стихотворения са оповестени в периодически издания и антологии като The Mississippi Review, Poets & Writers Magazine, The Best American Poetry, The Michigan Quarterly, Another Chicago Magazine. Възпитаничка е на Йейл и на Мичиганския университет, където печели премията „ Хопуд “ за разказ в развой на писане. Преподавател в академични стратегии и семинари по креативно писане.
На 27 септември от 19:00 ч. в книжовен клуб „ Перото” ще се състои премиерата на новата й книга " Земя на сенки ".„ Земя на сенки “ съживява трагична история от недалечното минало на България и свързва континенти, генерации, хора и мирогледи в поетичен роман за потресаваща несгода, превъзмогната със силата на смелостта, човешкото достойнство и състраданието.

Вижте какво още описа създателят за основаването на книгата и какво мисли за страната ни в изявление за Actualno.com
Разкажете ни по какъв начин се роди концепцията за книгата?
Раждането на книгата беше прелестна изненада. Не знаех по какъв начин да стартира, доста е мъчно да пишеш книга за нечия друга страна. За да напишеш разказ имаш потребност освен от концепция, само че и от герои, въпроси, които ще се преглеждат, нещо което ще задвижи историята... Така преди няколко години се разсъниха от сън, в който видях по какъв начин една млада жена идва в София. Тя е доста изтощена, не знае нищо за страната. Само час след идването си оказва помощ на двойка възрастни хора и открива, че е взела тяхната чанта, в която намира урна.. Събудих се и си споделих: " Това е моята книга за България! " Не мога да опиша възприятието, незабавно нахвърлях няколко страници с бележки. Говорила съм с други създатели, които са споделяли, че книгите им са родени след сън. Интересното тук беше, че аз знаех, че сънувам книгата си.
Мислите ли, че към момента има „ сенки “ в България?
Мисля, че всяка страна има своите сенки. Всеки човек има своите сенки от предишното. Историята на всяка страна има своите тъмни моменти. Дори в този момент моята страна се сблъсква със сенките от своето минало. Важното е да се приказва за тях, да се разискват.
В бележките към книгата пишете " София се оказа и елегантно антична, и недружелюбно комунистическа по източноевропейски. " Как я виждате през днешния ден?
О, София е доста изменена. Тя е прелестна със своите остарели сради, зелени дървета, паркове. Тя постоянно е била доста хубав европейски град, само че в този момент като че ли е по-отворена към хората. Има доста цвят и живот в този град, доста изкуство с галериите си, музеите, книжарниците. Сега София е доста жива! Промяната е огромна.
Сигурно знаете, че закононарушенията от времето на комунизма не се учат в учебно заведение. Какво мислите за това?
Мисля, че е шокиращо. Мисля, че единственият метод да се преодолее сложното минало е да се дискутира, да се прояви почитание към жертвите на режима. Ако в действителност желаеме да имаме едно същински крепко общество, тези въпроси би трябвало да се разискват. Смятам, че писателите и учителите би трябвало да вземат присъединяване в това. И политиците също. Много се веселя, че книгата ми, най-малко малко може да способства за тази полемика. Литературата постоянно е била добър асистент в този развой. Да не приказваме за казуса е първата крачка към това той да продължава да съществува.
Кои са обичаните Ви места в България?
Това е доста сложен въпрос. Обожавам Родопите, там има толкоз разнообразни места за разкриване. Харесвам и София. По-рано харесвах и Черноморието, само че в този момент е прекомерно застроено. Спомням си, че преди години постоянно виждах делфини. Обожавам Созопол и извозвам доста време там. Наистина обичам планините ви – природата, естествената хубост на страната ви е нещо необикновено! Това е необикновен запас, който доста би трябвало да пазите.