Жена, инженер от Швейцария, дошла в завод у нас заради по-висока заплата
Електроиндустрията е експортьор №1 на България за шеста поредна година
Една от най-високотехнологичните промишлености у нас – електроиндустрията, е браншът с максимален принос в износа на България за шеста поредна година. Това заяви пред публицисти Орлин Димитров, изпълнителен шеф на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), който цитира данни на Евростат за 2021 година, предава.
Колегата му инж. Иво Русев, шеф на компания за търговия с електротехнически артикули, описа за чудноват случай на 35-годишна швейцарка, инженер в сектора, която е пристигнала да работи в завода на " Хитачи " в Севлиево против по-висока заплата спрямо родината си. " Говорих с дамата, тя беше извънредно удовлетворена от работата си и от живота в България и сподели, че в Предбалкана се усеща като в Швейцария ", показа Русев.
Генерираният от електроиндустрията износ (3.6 милиарда евро) е преди всичко с дял от 10,5% от общия експорт на България през 2021 година, сочат данните. През 2022 година обаче може да се чакат промени по отношение на големия растеж в производството на оръжие, както и с износа на модифицирани горива, в това число за Украйна.
" Знаковите компании, които дефинират сектора " Електроника и електротехника ", у нас са към 300 ", счита Димитров. Сред тях са международно известни задгранични вложители като " Шнайдер Електрик ", " Фесто ", " Сименс ", АББ, " Либхер ", " Мелексис ", " Сенсата " и други Те способстват за динамичното развиване на сектора, който стъпва върху традициите в електрониката на България, датиращи от десетилетия.
Значителна част от бизнеса на електроиндустрията са артикули с по-ниска добавена стойност - кабели за коли, само че различен огромен дял са редица високотехнологични артикули. " Вероятно знаете, че България е на трето място в света по произвеждане на електроника за коли ", уточни Мариела Маджарова, изпълнителен шеф на " Телетек Електроникс ". Компанията е най-големият български производител на цялостна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника с експорт към над 85 страни по света. Скоро следва откриването на нов цех на сдружението в столичния квартал " Надежда ", в който ще работят към 200 души.
Водещите артикули на електроиндустрията у нас са електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за коли, електронни интегрални схеми, хладилници, електрически табла, трансформатори, батерии и бойлери.
От 2007 година насам се следи над три пъти нарастване на размера на производството, а през 2020 година оборотът на сектора доближава 3.8 милиарда евро или към 11% от цялата българска преработваща промишленост.
" Електротехническата и електронната промишленост са основен отрасъл за българската стопанска система. Той има сериозен принос в софтуерния прогрес на България ", сподели Орлин Димитров.
" Бизнесът ни се развива динамично, само че се сблъскваме и с компликации ", съобщи доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на съвета на шефовете на най-старото и най-голямо българско дружество за поддръжка на огромни генериращи мощности в енергетиката – " Централна енергоремонтна база " (ЦЕРБ).
По думите му най-сериозен е казусът с дефицита на фрагменти и изкривяването на пазара на труда най-много от държавни предприятия. В бранша на електроиндустрията у нас работят към 55 000 чиновници. Според Белелиев казусът с фрагментите е на всички равнища – липсват както приблизително равнище механически личен състав, по този начин и готови инженери. Според него държавните предприятия в енергетиката дават прекомерно високи заплати и поддържат извънредно раздут личен състав, с което изкривяват пазара на труда.
" Току-що приключил инженер не стартира диалог за работа за заплата под 2500 лв.. Софтуерни експерти пък не могат да се намерят за заплащане под 10 000 – 12 000 лева на месец ", споделиха от БАСЕЛ.
" Едно от решенията е страната да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, да вземем за пример от Украйна, а просветителната система да приготвя фрагменти, от които бизнесът има нужда, " счита Белелиев.
По думите му различен проблем е неразбираемата цена на електрическата енергия, което не разрешава на компаниите да възнамеряват разноските си.
Освен това има и пропуски в областта на слънчевата енергетика. Според Белелиев страната у нас би трябвало да подтиква построяването на фотоволтаични системи на мястото на ползване на сила, а не както е сега – огромни централи на отдалечени места. Соларните централи би трябвало да са върху покривите на жилищни, индустриални, търговски пространства. Процедурата би трябвало да се опрости и присъединението към ел. мрежата да става онлайн, с няколко клика – по този начин, както е в развитите европейски страни.
Една от най-високотехнологичните промишлености у нас – електроиндустрията, е браншът с максимален принос в износа на България за шеста поредна година. Това заяви пред публицисти Орлин Димитров, изпълнителен шеф на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), който цитира данни на Евростат за 2021 година, предава.
Колегата му инж. Иво Русев, шеф на компания за търговия с електротехнически артикули, описа за чудноват случай на 35-годишна швейцарка, инженер в сектора, която е пристигнала да работи в завода на " Хитачи " в Севлиево против по-висока заплата спрямо родината си. " Говорих с дамата, тя беше извънредно удовлетворена от работата си и от живота в България и сподели, че в Предбалкана се усеща като в Швейцария ", показа Русев.
Генерираният от електроиндустрията износ (3.6 милиарда евро) е преди всичко с дял от 10,5% от общия експорт на България през 2021 година, сочат данните. През 2022 година обаче може да се чакат промени по отношение на големия растеж в производството на оръжие, както и с износа на модифицирани горива, в това число за Украйна.
" Знаковите компании, които дефинират сектора " Електроника и електротехника ", у нас са към 300 ", счита Димитров. Сред тях са международно известни задгранични вложители като " Шнайдер Електрик ", " Фесто ", " Сименс ", АББ, " Либхер ", " Мелексис ", " Сенсата " и други Те способстват за динамичното развиване на сектора, който стъпва върху традициите в електрониката на България, датиращи от десетилетия.
Значителна част от бизнеса на електроиндустрията са артикули с по-ниска добавена стойност - кабели за коли, само че различен огромен дял са редица високотехнологични артикули. " Вероятно знаете, че България е на трето място в света по произвеждане на електроника за коли ", уточни Мариела Маджарова, изпълнителен шеф на " Телетек Електроникс ". Компанията е най-големият български производител на цялостна гама сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника с експорт към над 85 страни по света. Скоро следва откриването на нов цех на сдружението в столичния квартал " Надежда ", в който ще работят към 200 души.
Водещите артикули на електроиндустрията у нас са електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за коли, електронни интегрални схеми, хладилници, електрически табла, трансформатори, батерии и бойлери.
От 2007 година насам се следи над три пъти нарастване на размера на производството, а през 2020 година оборотът на сектора доближава 3.8 милиарда евро или към 11% от цялата българска преработваща промишленост.
" Електротехническата и електронната промишленост са основен отрасъл за българската стопанска система. Той има сериозен принос в софтуерния прогрес на България ", сподели Орлин Димитров.
" Бизнесът ни се развива динамично, само че се сблъскваме и с компликации ", съобщи доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на съвета на шефовете на най-старото и най-голямо българско дружество за поддръжка на огромни генериращи мощности в енергетиката – " Централна енергоремонтна база " (ЦЕРБ).
По думите му най-сериозен е казусът с дефицита на фрагменти и изкривяването на пазара на труда най-много от държавни предприятия. В бранша на електроиндустрията у нас работят към 55 000 чиновници. Според Белелиев казусът с фрагментите е на всички равнища – липсват както приблизително равнище механически личен състав, по този начин и готови инженери. Според него държавните предприятия в енергетиката дават прекомерно високи заплати и поддържат извънредно раздут личен състав, с което изкривяват пазара на труда.
" Току-що приключил инженер не стартира диалог за работа за заплата под 2500 лв.. Софтуерни експерти пък не могат да се намерят за заплащане под 10 000 – 12 000 лева на месец ", споделиха от БАСЕЛ.
" Едно от решенията е страната да облекчи процедурите за наемане на хора от други националности, да вземем за пример от Украйна, а просветителната система да приготвя фрагменти, от които бизнесът има нужда, " счита Белелиев.
По думите му различен проблем е неразбираемата цена на електрическата енергия, което не разрешава на компаниите да възнамеряват разноските си.
Освен това има и пропуски в областта на слънчевата енергетика. Според Белелиев страната у нас би трябвало да подтиква построяването на фотоволтаични системи на мястото на ползване на сила, а не както е сега – огромни централи на отдалечени места. Соларните централи би трябвало да са върху покривите на жилищни, индустриални, търговски пространства. Процедурата би трябвало да се опрости и присъединението към ел. мрежата да става онлайн, с няколко клика – по този начин, както е в развитите европейски страни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ