Елеазар Хараш е един от най-дълбоките духовни напътственици на нашето

По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото да бъдеш добър и лицемерен - ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

Елеазар Хараш е един от най-дълбоките духовни напътственици на нашето съвремие.

Писател и издател на голям брой книги в региона на духовното развиване, себепознанието, езотериката и Пътят към Истината.

Елеазар Хараш е получил своето духовно име от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). От 90-те години до през днешния ден изнася лекции и семинари измежду обществеността, с главен акцент – търсенето на Бог, Истината, Мъдростта.

Елеазар Хараш издава на български език книгите по именития белгийски драматург и мистик от 19-и век – Морис Метерлинк .

Изследовател на Египетската цивилизация, откривател на античните нации на Атлантида, както и на животът и историята на инидианските племена.

Най-много книги обаче издава по словото на Учителя Петър Дънов .

Само в мрака на тестването можеш да схванеш дали си правилен на себе си. Който е правилен на себе си, има Душа.

Само който е минал през мрака на страданията, може да живее в Реалността. Другите живеят в светлината на своите заблуждения.

Чрез злото Бог надниква в душата на индивида и в неговите планове.

Злото е зло единствено тогава, когато човек го избере за собствен път.

Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава. Човекът трансформира изкушението в грях и в този момент се чуди по какъв начин да се отърве от себе си.

Само злото ще те избави от тебе самия. Но даже и на злото е доста мъчно, приятелю, тъй като ти си основал доста замъци в себе си. И най-голямата цитадела, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява положителното, скапва себе си.

Доброто, което изхожда от неразбирането, е развалило доста хора.

В знайното няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното. И не наричай Незнайното мрак, загцото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е Душата на нещата.

Накарай злото да ти се поклони, приятелю. Злото се покланя на Бог в тебе. Но ти имаш ли Бог в себе си, приятелю?

Ако имаш Истината в себе си, би трябвало ли ти благополучие, би трябвало ли та оскърбление? Да търсиш щастието вместо Истината е огромно оскърбление.

По-добре е да бъдеш неприятен и откровен, в сравнение с да бъдеш добър и двуличен.

Опасно е злото в индивида, а не злото в дявола. Злото в индивида е причина, а злото в дявола е следствие. Ето за какво индивидът е стопанин на своето злощастие.

Човекът не е добър. Човекът желае да бъде добър. Човекът може да прави единствено услуги, само че даже и услугите индивидът не може да препредава вярно. Когато направиш една услуга, не внасяй себе си в нея.

Истината не умее да прави нищо друго, с изключение на положително. Но ти, човеко, в този момент умееш да превръщаш даже и положителното в зло. И положителното ти е зло, и злото ти е зло, тъй като нямаш Истината в себе си.

Ако аз имам Любов, светът не би трябвало да я вижда. Светът би трябвало да вижда единствено положителното и злото, което излиза от мен. Само Бог има право да вижда Любовта ми. Само Любовта вижда Любовта.

Целта на положителното, което правиш, е да се усъвършенства мозъкът ти. Целта на злото, което те посещава, е да се облагородява сърцето ти. Целта на скръбта е да се възвисява душата ти. Целта на знанието е да познаеш волята си.

Няма път, приятелю. Няма и пътища. Ако твоето деяние е чисто, ти си Истината. Нуждае ли се Истината от път и пътища? Само който е изгубил чистото си деяние, търси път и пътища.

Вдъхновение, което произлиза от светлината, не е същинско Вдъхновение. Истинското Вдъхновение произлиза от черните води на тестването. В тези води се кръщава Вдъхновението. От тези води би трябвало да бъде изтръгнато твоето Вдъхновение. Само тогава Вдъхновението ще ти принадлежи.

Доброто задоволително си го измъчил, а злото повече не може да чака от тебе. В твоите ръце, приятелю, всичко се трансформира в проблем. И знаеш ли за какво е казано: “Познай себе си ”? Защото когато познаеш себе си, и положителното, и злото ще си отдъхнат. Те чакат с неспокойствие да познаеш себе си. Дотогава те ще умират и ще се раждат дружно с тебе.

Ако искаш да станеш Светлината на света, ти би трябвало да преминеш през силата на мрака. He мисли, че е елементарно, приятелю, тъй като доста хора са заспали в мрака.

Който желае да познае положителното, би трябвало да познае сърцето си. Чистото сърце, това е положителното. Който желае да познае злото, би трябвало да познае нечистия си разум. Нечистият разум, това е злото. Който желае да познае Любовта, би трябвало да познае душата си. Душата е Любовта. Който желае да познае Благодатта, би трябвало да познае чистия си разум. Чистият разум е Благодатта. Който желае да познае Истината, би трябвало да заложи всичко добито. Само този, който пожертвува всичко добито — включително и себе си, той може да скочи в Бездната на Неизвестността. И в случай че попита какво ще получи, с него е свършено. Истината не се получава, приятелю. Истината единствено разкрива дали си заслужен за нея или не. Никой не може да има Истината. Достатъчно е единствено да видиш Лицето й.

Светлината ти е дадена, с цел да потърсиш себе си. Мракът ти е даден, с цел да разбулиш себе си.

Няма различен демон, с изключение на тебе. И по тази причина избави се от себе си! Очисти себе си! В Чистотата няма демон, приятелю.

Тъмнината гълтам сама себе си, приятелю. И по тази причина не създавай мрачевина в себе си.

Ако ти си мръсен и влезеш в парадайса, тогава раят ще бъде твоят пъкъл. Ако ти си чист и влезеш в пъкъла, тогава пъкълът ще бъде твоят парадайс. Адът се усмихва скритом на чистия.

Когато пристигна тягост в живота ти, покажи й същинското си лице. И тогава тя ще ти каже: С тебе не мога да пребивавам, ти си моето зло. — Но в случай че ти покажеш неприятното си лице, тази тягост ще те прегърне и вие ще станете едно цяло — две души в едно тяло, в един дом. Всяка тягост си търси своя дом, приятелю.

Без злото човек щеше да бъде по-мъртъв от камък. Човекът се е трансформирал в камък, тъй като се е втвърдил в своя неправилен избор. На помощ на този камък идва злото, което в тази ситуация символизира Живата вода. Тази Жива вода, като блъска непрекъснато този камък, ще го върне към Изначалния верен избор. И внезапно разсънен от този избор, камъкът ще оживее, а злото ще си отдъхне.

Когато положителният нрави положително, той се радва. Когато знаещият прави положително, той пресмята. Когато любещият прави положително, той подарява Душа.

Светът не се нуждае от смяна, приятелю. Дори и хаосът не се нуждае от смяна. Това, което се нуждае от смяна, си ти самият, приятелю. А светът и хаосът са изначално Божествени. Ако има нещо велико в живота, това е да имаш погледа на Бога в себе си. Само тогава можеш да видиш, че светът е организиран и че хаосът е спретнат. Но ти не си организиран, приятелю, и ти не си спретнат. И повода за всичко това си ти самият.

Никога не търси хубостта на нещата, приятелю. Това, което би трябвало да търсиш, е Душата на нещата. Красотата е сянката на Душата. Нима можеш да живееш в сянката?

Ти, приятелю, приличаш на една лодка в бурно море. Не се обрисува бурята да спре. Това, което ти е несъмнено, е да потънеш в това море. Но има нещо още по-красиво от това: дали ще потънеш почтено. Морето, това е нашият свят, приятелю. Само достойният побеждава света.

Всеки човек, който къса цвете, няма фино схващане за нещата. Той изгубва смисъла на живота.

Бъди като морето — Тайна, която не разкрива себе си. Ако морето разкриеше себе си, щеше да бъде пресушено. Човек без Тайна е смъртен човек.

Смисълът на живота се намира в това велико търсене, което приключва без намиране. Докато търсиш, и смисълът те търси. Щом спреш да търсиш, безсмислието те намира. Търси и няма да намериш, само че ще осмислиш живота си.

Не осмисляй живота си, приятелю, с цел да не го развалиш. Остави живота самичък да се осмисли в теб.

Човек, който взема решение въпросите на живота си, е тръгнал на неправилен път. Човек, който не взема решение въпросите на живота си, също е на неправилен път. Само този, който непрекъснато търси необяснимото във въпросите, е на прав път.