Два милиона българи търсят здравна информация в интернет
Експерти и публицисти разискаха подправените вести в медицината
Близо два милиона българи употребяват интернет, с цел да търсят там здравна информация. По данни на Национален статистически институт 63% от българите имат достъп до интернет, а 45 на 100 от тях го употребяват с цел да търсят здравна информация и експерти. Това разгласи в четвъртък журналистката Надежда Цекулова на среща-дискусия, отдадена на подправените вести в медицината и опазването на здравето. Идеята на срещата беше да бъде обменен опит и положителни практики сред експертите в тази сфера, защото достъпността на здравна информация и високото й търсене покачват отговорността на хората, които основават професионално такова наличие.
Форумът, проведен от Асоциацията на европейските публицисти – България и Адвокатско сдружение " Шаркова и сътрудници ", беше открит от заместник-министъра на опазването на здравето доктор Мирослав Ненков, който показа персоналния си опит като обект на подправени вести. Д-р Ненков акцентира, че от време на време достоверна, само че недобре изказана или разбрана информация може да провокира подправена вест. И даде за образец случай от началото на мандата му, когато е опитал да изясни концепциите си за развиване на трансплантационната активност. " Излезе, че надали не ще обикалям лечебните заведения и ще изключвам животоподдържащите апарати на хората в реанимацията ", сподели Ненков. Той засегна и доста известната тематика за лекарските неточности и уточни, че от време на време се приказва за такива, въз основа на непълна информация или неправилна интерпретация. Зам.-министърът призна, че от време на време неприятното отношение от доктор към пациент, също попада в обобщението " лекарска неточност ".
Разглеждайки тематиката от журналистическа вероятност, Ирина Недева, ръководител на АЕЖ-България, акцентира, че подправените вести в медицината не са оригиналност и съществуват надалеч преди обществените мрежи. Освен устрема към сензационност, от време на време аргументите за подправените вести се коренят и в сложната връзка сред доктор и пациент и изгубеното доверие сред обособените участници в този развой.
Според Гергана Колева, интернационален специалист по здравна връзка, обичайна медицина не е подмината от повсеместния спад на доверието в публичните институции. Това води до подем на всевъзможни тайни теории като тази за " мафията с бели престилки ", за вредата от имунизациите или за откритото лекарство против рак, което фарацевтичната промишленост прикрива, с цел да продава повече скъпи животоподдържащи медикаменти.
Боряна Маринкова, която има забележителен опит като експерт по връзки с обществеността на една от огромните лечебни заведения в София, приказва за отговорността на информационните специалисти. Защо позволяваме при търсене в Google по здравна тематика, лечебните заведения да излизат на 20 страница? – попита реторично тя, изтъквайки че съмнителните страници с рискови рекомендации за самолечение се показват надалеч по-добре в интернет търсачките. По думите й една от аргументите за разпространяването на некачествена здравна информация, е неналичието на задоволително и налична достоверна такава.
Само подправените вести ли могат да навредят на пациента? Отговорът на този въпрос е " не ", съгласно юрист Мария Шаркова, експерт по здравно право. Истинската информация също може да навреди, когато непозволено се разкриват данни за пациента. Адв. Шаркова прикани да се прави разлика сред информация от публичен интерес и такава, която е любопитна на обществото. Например, здравословното положение на един ефирен водещ не е с социална значителност, макар че би била любопитна за доста хора. По-различна е обстановката, когато един член на държавното управление, да вземем за пример, е в болница. Но даже и в такива случаи е значимо да се разкрива само нужния размер информация, а точно какъв брой време ще продължи лекуването му и дали е обратимо болестта, доколкото това визира директно осъществяването на служебните му отговорности, посочи адв. Шаркова.
В края на полемиката, Биляна Савова, пациентка с множествена склероза от публиката, описа за своя положителен опит с различната медицина. Тя уточни, че не е съгласна с слагането на всички способи под общ знаменател. " Трябва да се замислите какви са критериите за подправена вест – това, че излизам със своя опит и го споделям с други, не значи, че това е подправена вест. ", сподели Савова. Според нея в лечебните заведения по предписание не дават задоволително информация за осведомен избор, а в стандартната медицина също има неточна информация и неприятни практики.
Близо два милиона българи употребяват интернет, с цел да търсят там здравна информация. По данни на Национален статистически институт 63% от българите имат достъп до интернет, а 45 на 100 от тях го употребяват с цел да търсят здравна информация и експерти. Това разгласи в четвъртък журналистката Надежда Цекулова на среща-дискусия, отдадена на подправените вести в медицината и опазването на здравето. Идеята на срещата беше да бъде обменен опит и положителни практики сред експертите в тази сфера, защото достъпността на здравна информация и високото й търсене покачват отговорността на хората, които основават професионално такова наличие.
Форумът, проведен от Асоциацията на европейските публицисти – България и Адвокатско сдружение " Шаркова и сътрудници ", беше открит от заместник-министъра на опазването на здравето доктор Мирослав Ненков, който показа персоналния си опит като обект на подправени вести. Д-р Ненков акцентира, че от време на време достоверна, само че недобре изказана или разбрана информация може да провокира подправена вест. И даде за образец случай от началото на мандата му, когато е опитал да изясни концепциите си за развиване на трансплантационната активност. " Излезе, че надали не ще обикалям лечебните заведения и ще изключвам животоподдържащите апарати на хората в реанимацията ", сподели Ненков. Той засегна и доста известната тематика за лекарските неточности и уточни, че от време на време се приказва за такива, въз основа на непълна информация или неправилна интерпретация. Зам.-министърът призна, че от време на време неприятното отношение от доктор към пациент, също попада в обобщението " лекарска неточност ".
Разглеждайки тематиката от журналистическа вероятност, Ирина Недева, ръководител на АЕЖ-България, акцентира, че подправените вести в медицината не са оригиналност и съществуват надалеч преди обществените мрежи. Освен устрема към сензационност, от време на време аргументите за подправените вести се коренят и в сложната връзка сред доктор и пациент и изгубеното доверие сред обособените участници в този развой.
Според Гергана Колева, интернационален специалист по здравна връзка, обичайна медицина не е подмината от повсеместния спад на доверието в публичните институции. Това води до подем на всевъзможни тайни теории като тази за " мафията с бели престилки ", за вредата от имунизациите или за откритото лекарство против рак, което фарацевтичната промишленост прикрива, с цел да продава повече скъпи животоподдържащи медикаменти.
Боряна Маринкова, която има забележителен опит като експерт по връзки с обществеността на една от огромните лечебни заведения в София, приказва за отговорността на информационните специалисти. Защо позволяваме при търсене в Google по здравна тематика, лечебните заведения да излизат на 20 страница? – попита реторично тя, изтъквайки че съмнителните страници с рискови рекомендации за самолечение се показват надалеч по-добре в интернет търсачките. По думите й една от аргументите за разпространяването на некачествена здравна информация, е неналичието на задоволително и налична достоверна такава.
Само подправените вести ли могат да навредят на пациента? Отговорът на този въпрос е " не ", съгласно юрист Мария Шаркова, експерт по здравно право. Истинската информация също може да навреди, когато непозволено се разкриват данни за пациента. Адв. Шаркова прикани да се прави разлика сред информация от публичен интерес и такава, която е любопитна на обществото. Например, здравословното положение на един ефирен водещ не е с социална значителност, макар че би била любопитна за доста хора. По-различна е обстановката, когато един член на държавното управление, да вземем за пример, е в болница. Но даже и в такива случаи е значимо да се разкрива само нужния размер информация, а точно какъв брой време ще продължи лекуването му и дали е обратимо болестта, доколкото това визира директно осъществяването на служебните му отговорности, посочи адв. Шаркова.
В края на полемиката, Биляна Савова, пациентка с множествена склероза от публиката, описа за своя положителен опит с различната медицина. Тя уточни, че не е съгласна с слагането на всички способи под общ знаменател. " Трябва да се замислите какви са критериите за подправена вест – това, че излизам със своя опит и го споделям с други, не значи, че това е подправена вест. ", сподели Савова. Според нея в лечебните заведения по предписание не дават задоволително информация за осведомен избор, а в стандартната медицина също има неточна информация и неприятни практики.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ