Експерти и енергетици се усъмняват в истинността на информацията, която

Експерти и енергетици се усъмняват в истинността на информацията, която България е изпратила до Европейската комисия под формата на териториални проекти за обективен преход. Проблемът се корени в трактовката на данните и тяхното действително показване пред обществото и Европейска комисия. В последната редакция на териториалните проекти е записано следното: „ С възходящата роля на производството на електрическа сила от нискоемисионни източници, в прехода се чака 80% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш до 2030 година спрямо 1990 година и над 90% понижение на излъчванията на CO2 в енергийния бранш от 2035 година нататък “. Какво значи това в числа? За базова година се приема 1990. Тогава България към момента е била мощно индустриализирана страна и въглеродните излъчвания в бранш „ Енергетика “ възлизат на 68,27 млн. тона. Целите за редукция до 2030 година с 80% по отношение на 1990 година значат оптимално издаване на 13,65 млн. тона СО2. Редукция с 90% до 2035 година значи оптимално издаване на до 6,82 млн. тона СО2 годишно. Още по тематиката Топлоелектрическа централа 14:47 ч. Към момента според „ Статистическа брошура за 2022 година “, издадена от ЕСО в България съществуват следните конфигурирани мощности на въглища: ТЕЦ на лигнитни въглища: 4119 МВт ТЕЦ на черни въглища: 356 МВт Общо: 4475 МВт През последните няколко години бранш “Eнергетика ” емитира СО2 в границите на 40 – 45 млн. тона според от размера на производството и натоварването на мощностите. Това значи повече от трикратно понижение в границите на идващите 6 години и шесткратно до 2035 година, безапелационни са експертите на база на цифрите. Редукцията на СО2 до 13.65 млн. тона до 2030 година подхожда на редукция на мощностите от 4475 МВт до 1450 МВт. Редукцията на СО2 до 6.82 млн. тона до 2035 година подхожда на редукция на мощностите от 4475 МВт до 800 МВт. За да се изпълнят напътствията на териториалните проекти, е безусловно невероятно да не се затварят Топлоелектрическа централа до 2038 година, както звучат обещанията и уверенията на министър-председателя, считат енергетици. Всички други изказвания са погрешни и съставляват очевидно и целеустремено деформиране на действителната обстановка, въвеждайки в подвеждане както протестиращите миньори и заетите в Топлоелектрическа централа, по този начин и всички български жители. Въпреки че са отстранени предходните клаузи за поетапно закриване на мощности (2900 МВт до 2030 и 1000 МВ до 2035), в реалност условието за редукция на СО2 е още по-рестриктивно и даже усилва нуждата от затваряне на мощности и цели централи. Разбира се, ориста на въглищните мини, намиращи се в Западна България и Маришкия басейн, е предизвестена, заради неналичието на пазар, където те да осъществят създаваната продукция. Изчисленията демонстрират, че до 2030 година ММИ ще би трябвало да свие производството си от 30 млн. тона годишно до към 14 млн. тона годишно, а до 2035 – под 9 млн. тона годишно. Това ще докара до ликвидирането на цели рудници и освобождение на работещия в тях личен състав, макар че наличните запаси в комплекса разрешават безпроблемен рандеман през идващите 60 години! Териториалните проекти заплашват националната енергийна сигурност, предвещават бърз и неизбежен завършек на българската въглищна енергетика, без да обрисуват ясно и съответно по какъв начин, по кое време и с какво ще се заменят тези мощности, нито пък дават ясно и оптимистично бъдеще за заетите (пряко и косвено) над 40 хиляди души в районите Перник, Кюстендил и Стара Загора. В допълнение на това България с към 1000 МВт е чист експортьор на електрическа енергия и стабилизира потребността от сила в целия район. При гореспоменатото понижаване на индустриални мощности, износът напълно ще се прекрати, а нуждата на страната за поддържане на енергиен баланс ще докара до импорт от над 1500 МВт. Както се случи през зимата на 2017 година, въпросът е по-скоро може ли България да внася такива количества сила, имайки поради, че всички наши прилежащи страни изпитват изострен недостиг по същото време. В подобен случай верният въпрос би бил не на каква цена, а въобще това допустимо ли е и рискуваме ли да допуснем режим на тока?