Екипажът на МКС наблюдава необичайно поведение на мишки при безтегловност
Екипажът на Международната галактическа станция (International Space Station) учи реакцията на растения и животни при безтегловност. Преди това, откриватели на НАСА са оценяли жизнеспособността на лабораторни мишки в условия без гравитация, само че в този момент се организира по-задълбочен опит, който се концентрира върху следене на тяхното държание и здраве.Оказва се, че мишките доста бързо се приспособяват към новите условия, само че седмица по-късно, животните стартират да се държат по доста чудноват метод.
Още през 2014 година, към 20 мишки вземат участие в опита. Те били подложени на същите въздействия, пред които е изправен екипажът на МКС.Тъй като са били в специфична клетка за гризачи, те са били подложени на радиация и безтегловност с висока централизация на въглероден диоксид. Такъв видимо не напълно човечен опит, разрешил на учените да схванат по какъв начин тези фактори могат да повлияят на положението на физическото и психическото здраве на живите организми.В хода на нов опит, откривателите откриват по какъв начин мишките с релативно къса дълготрайност на живота, реагират на дълготрайни галактически задачи. В опита вземат участие единствено мишки от женски пол. Когато изхвърчат за МКС, те били на възраст сред 16 и 32 седмици.
Полетът лишава три дни, а след идването си, те живели в клетка за към 37 дни. За хората, това наподобява малко време, само че за мишките с дълготрайност на живота не повече от три години, това е огромен тест.Всичките 20 мишки остават живи и даже не губят от тегло си. Теглото им се съпоставя с тежестта на мишките от контролната група, която е живяла на Земята.Запис от камери за наблюдаване демонстрира, че гризачите бързо се приспособяват към изискванията на безтегловност и умерено одобряват храна, грижат се за себе си и за своите “събратя ”, интензивно изследват клетката. Безтегловността не визира даже тяхното качество на съня.Единственото нещо, което наподобява извънредно на учените, било, че след 7-10 дни от началото на опита, младите мишки почнали интензивно да се движат по стените на клетката. Изследователите към момента не са намерили пояснение за това държание, само че те към този момент имат редица догатки.
Неадекватното държание може да бъде в резултат на стрес, обвързван с пребиваването в затворено пространство. Също по този начин, тичането в близост може да оказва помощ на мишките още веднъж да почувстват равновесието, което е нарушено от неналичието на гравитация. Или, че по този метод те просто се забавляват.Може би мишките стартират да се държат като хора и да попълнят своята физическа неактивност, с цел да избегнат мускулна недоразвитост. Също по този начин, те може би единствено желаят да тичат по стените.Много астронавти и участници в безтегловни полети на самолети споделят, че обичат да се отблъскват от една стена в друга.
Hidden truth
Още през 2014 година, към 20 мишки вземат участие в опита. Те били подложени на същите въздействия, пред които е изправен екипажът на МКС.Тъй като са били в специфична клетка за гризачи, те са били подложени на радиация и безтегловност с висока централизация на въглероден диоксид. Такъв видимо не напълно човечен опит, разрешил на учените да схванат по какъв начин тези фактори могат да повлияят на положението на физическото и психическото здраве на живите организми.В хода на нов опит, откривателите откриват по какъв начин мишките с релативно къса дълготрайност на живота, реагират на дълготрайни галактически задачи. В опита вземат участие единствено мишки от женски пол. Когато изхвърчат за МКС, те били на възраст сред 16 и 32 седмици.
Полетът лишава три дни, а след идването си, те живели в клетка за към 37 дни. За хората, това наподобява малко време, само че за мишките с дълготрайност на живота не повече от три години, това е огромен тест.Всичките 20 мишки остават живи и даже не губят от тегло си. Теглото им се съпоставя с тежестта на мишките от контролната група, която е живяла на Земята.Запис от камери за наблюдаване демонстрира, че гризачите бързо се приспособяват към изискванията на безтегловност и умерено одобряват храна, грижат се за себе си и за своите “събратя ”, интензивно изследват клетката. Безтегловността не визира даже тяхното качество на съня.Единственото нещо, което наподобява извънредно на учените, било, че след 7-10 дни от началото на опита, младите мишки почнали интензивно да се движат по стените на клетката. Изследователите към момента не са намерили пояснение за това държание, само че те към този момент имат редица догатки.
Неадекватното държание може да бъде в резултат на стрес, обвързван с пребиваването в затворено пространство. Също по този начин, тичането в близост може да оказва помощ на мишките още веднъж да почувстват равновесието, което е нарушено от неналичието на гравитация. Или, че по този метод те просто се забавляват.Може би мишките стартират да се държат като хора и да попълнят своята физическа неактивност, с цел да избегнат мускулна недоразвитост. Също по този начин, те може би единствено желаят да тичат по стените.Много астронавти и участници в безтегловни полети на самолети споделят, че обичат да се отблъскват от една стена в друга.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ