Eкип от учени от Университета на Уисконсин – Медисън се

Eкип от учени от Университета на Уисконсин – Медисън се пробва да трансформира света от въглеродна стопанска система към азотна стопанска система. В един извънредно новаторски метод, подсилен от Министерството на енергетиката на Съединените щати, откривателите са разпознали метод за преобразяване на амоняка в азотен газ в реакция, която основава сила, като в същото време не изисква вложение на сила.

Това изобретение е част от зараждаща се технология, която е надалеч от комерсиалната жизненост, само че която носи огромно заричане за свят, който гневно се пробва да се декарбонизира.

Констатациите бяха оповестени неотдавна в научното списание Nature Chemistry в публикация със закачливото заглавие „ Спонтанното формиране на N2 от дирутениев комплекс разрешава електрокаталитично и аеробно окисление на амоняк.

„ Спонтанността “ на тяхното изобретение е извънредно значима. Изследователите разкрили, че „ прибавянето на амоняк към железен катализатор, съдържащ платиноподобния детайл рутений, непринудено създава азот, което значи, че не е нужна спомагателна сила “, съгласно отчет на SciTechDaily. Начинът, по който тези учени създават азот, е „ изцяло невиждан “ и бележи извънредно вълнуващо изобретение в региона на нововъведенията в енергийния бранш.

Докато амонякът е бил употребен като източник на гориво през по-голямата част от този век, неговото изгаряне основава газообразен азотен оксид, който е мощно отровен. Учените преследват концепцията за амоняка като чист енергиен източник, защото е в обилие, елементарен за предпазване, гори сходно на пропана и не отделя парникови газове.

Освен това е ефикасен: горивната клетка с амоняк има 10 пъти по-голяма енергийна компактност от литиево-йонна батерия. В частност корабната промишленост се надява, че амонякът може да бъде отговорът за почистването на бранша – един от най-мръсните в света.

Учените търсят амоняка като чист източник на сила от известно време, само че има редица провокации за намирането на метод неговата приложимост в енергетиката да стане жизнерадостен. В научна публикация от 2019 година на тематика „ Наука и технология за изгаряне на амоняк “ екип от учени изброи тези безчет трудности и заключи, че „ превъзмогването на тези провокации изисква по-нататъшни проучвания на динамичността и химията на пламъка на амоняк “.

Сега, две години по-късно, откривателите направиха сериозен пробив.

Методът, открит от изследователския екип в Университета на Уисконсин, може да се употребява за основаване на чиста сила, като ще освобождава единствено протони и азотен газ като странични артикули, нито един от които не съставлява опасност за атмосферата.

Нещо повече, металът, употребен в процеса, може да бъде рециклиран и употребен наново, което прави процеса ефикасен, екологичен и с ниско равнище на боклуци. Ако успеем да разтеглим тази технология за необятно публикувано потребление в бъдеще, това може да бъде извънредно обещаващ прогрес в битката против изменението на климата и световен подтик за декарбонизация на стопански системи, работещи най-вече с въглища и нефт.

Световната стопанска система сега работи въз основата на въглеродни горива “, споделя Кристиан Уолън, един от създателите на статият на Nature Chemistry. „ Това не е страхотна стопанска система, тъй като изгаряме въглеводороди, които отделят въглероден диоксид в атмосферата. Нямаме метод да затворим цикъла за същински въглероден цикъл, където бихме могли да трансформираме въглеродния диоксид назад в потребно гориво. “

Азотната стопанска система може да бъде отговорът за по-чист, по-зелен и по-годен за живот свят в бъдеще. Нововъзникващите технологии и ексцентричното мислене са извънредно значима част от битката за декарбонизация. Докато потвърдените технологии би трябвало да бъдат предпочитани в прехода към чиста сила, защото няма безусловно никакво време за губене, хората ще би трябвало да проявят креативност, с цел да посрещнат големия мащаб на предизвикването пред нас, и да го създадат в точния момент, за отбягване на най-лошите последствия от изменението на климата.