Разкриха състава на древноримския бетон, устоял хиляди години на стихиите
Древни римски вълноломи и укрепления постоянно са удивлявали експертите със своя бетон, който споява камъни и скали и е издържал хиляди години, без да се разпадне и унищожи. Досега в действителност беше известно, че римляните са строили с вар и вулканична пепел, с цел да слепят камъните.
Сега учени съумяха да открият всички детайли съставляващи римския бетон. Стана ясно кой детайл прави римските вълноломи устойчиви на морските талази хиляди години след построяването им.
Откритието може да има въздействие и върху актуалното строителство и потреблението на екологични материали.
Разбира се, най-впечатляващото при римския бетон е неговата резистентност. Вместо да се унищожава и ерозира във времето от морската вода и ветровете, този материал става по-здрав от излагането му на естествените стихии.
При досегашните проби на римски укрепления, пристанища и вълноломи, откривателите бяха разкрили, че античният бетон съдържа необичаен минерал, наименуван алуминиев тоберморит, хидратен минерал въз основата на калциев силикат. Когато попадне в контакт с морска вода, този минерал кристализира във варова среда, като генерира топлота.
При най-новите проби на античния римски бетон, учените са употребявали най-съвременните техники за подробен разбор на пристанищни стени и вълноломи, останали от римско време. Използван е бил и електронен микроскоп, с цел да се види разпределението на детайлите, както и рентгенова микро-дифракция и спектроскопия, с цел да се обясни изцяло химическият състав на сместа.
Новото изследване е потвърдило съществуването на огромни елементи тоберморит, само че той е бил обвързван и с шуплест минерал, наименуван филипсит (phillipsite), минерал от групата на зеолита. Изследователите са разкрили, че при дълготраен досег до морска вода, тези кристали не престават да порастват във времето, като вършат античния бетон още по-здрав и запълват бързо появили се пукнатини в него.
„ Обратно на правилото при актуалния бетон юридически въз основата на цимент, античните римляни са основали здрав като канара бетон, влизащ в химическа реакция с морската вода “, изяснява Мери Джексън, водещ създател в проучването. Подходът на античните е много друг от този при производството на днешния бетон. Съставките на днешния цимент (варовик, пясъчник, пепел, креда, глина и др.) се смесват с камъни, пясък и вода, усилват се с желязо, с цел да се получи бетонната структура. Производството на цимент е много отрицателен развой за околната среда, като в международен мащаб 5% от излъчванията въглероден двуокис идват точно от тази активност на индивида.
Може ли античната римска техника за произвеждане на бетон да се употребява през днешния ден? Отговорът на проф. Джексън е позитивен. Нещо повече, тя прави съответно предложение за потреблението на римски бетон при построяването на Лагуната Суонзи във Британия, където ще се създава сила въз основата на приливите и отливите. Проектът изисква големи вложения, които ще бъдат върнати едвам след 120 години употреба на обекта. Съвременният бетон съдържа желязо, което сигурно ще корозира още след една трета от това време. „ Римският бетон ще бъде безконечен “, споделя Мери Джексън.
Разбира се, за всеобщата приложимост на римския бетон има и някои ограничавания. На първо място е лимитираната наличност на вулканични скали. От друга страна към момента не е ясно точното съответствие, в което античните римляни са бъркали сместа спояваща скалите. Ще са нужни още години опити с цел да се откри вярната формула.
