Екип от изследователи от Университета Макгил и Tattoo Lounge MTL

...
Екип от изследователи от Университета Макгил и Tattoo Lounge MTL
Коментари Харесай

Ето как пиърсингът променя микробите, растящи по кожата ви

Екип от откриватели от Университета Макгил и Tattoo Lounge MTL в Монреал, Канада разказват по какъв начин се трансформира микробиомът на кожата, когато си пробиваме ушите.

Всички ние, без значение дали ни харесва или не, сме покрити от главата до петите с трилиони бактерии, гъбички и вируси, които съставляват микробиома на кожата. Не можете да го изчистите, а и не бихте желали, в случай че можехте: " Подобно на тези в червата ни, кожните микроорганизми имат основна роля в отбраната против нахлуващи патогени, образованието на имунната ни система и разграждането на естествените артикули ", се изяснява в публикация от 2018 година от списание Nature Reviews Microbiology. " При условия, при които бариерата се повреди или когато салдото сред коменсалните и патогенните микроорганизми е нарушен, може да се стигне до кожно или даже редовно заболяване. "

Има обаче една ежедневна обстановка, в която тези микроорганизми се обезвреждат, най-малко локално: когато си вършим пиърсинг. Пиърсингът стартира със стерилизиране на зоната, което на процедура обезпечава " чиста страница " във връзка с микрофлората, пишат откривателите - и затова е идеална опция да се изследва по какъв начин микробиомът на кожата се построява в екологичните ниши на тялото.

" Като използваме тази постоянно срещана, само че неповторима човешка процедура, ние демонстрираме, че пиърсингът на кожата е освен културно важен, само че и съставлява инженерна екосистема на човешкото тяло ", се споделя в публикацията. " Новите местообитания и съобщества, които кожните пиърсинги основават, могат да обезпечат общи знания за биологичните реакции към нарушаванията на околната среда с последствия както за екосистемите, по този начин и за човешкото здраве. "

Екипът събира данните си благодарение на кожни тампони от 28 доброволци, взети от пиърсъра преди и след слагането на пиърсинг. След това новопробитите клиенти дават спомагателни тампони от мястото - първият след 12 часа, по-късно един ден по-късно, три дни по-късно, една седмица и най-после две седмици по-късно.

Резултатите са трагични: " Въпреки че стерилизацията служи като главно нарушаване на околната среда, което убива доста локални типове, установихме, че с течение на времето новата среда за пиърсинг предизвиква по-голямо биоразнообразие и екологична трудност и трансформира радикално естеството на биотичните взаимоотношения спрямо откритата кожа на ушната мида ", отбелязва екипът.

Например откривателите плануват - и удостоверяват - че микробиомът, който се развива към новия пиърсинг, ще бъде сходен на този, който се среща във влажни зони като носа, подмишницата или слабините, а не от външната страна на ухото. Причината е елементарна: към пиърсинга влагата се изпарява по-трудно, тъй че типовете микроорганизми, които виреят в по-влажна среда, могат да се развиват там.

Установено е, че две от тях преобладават на мястото: Staphylococcus epidermidis и Cutibacterium acnes. Ако гледате думите Staphylococcus и acnes и си мислите: " Чакай, това звучи като тези кожни инфекции, които всички ненавиждаме да получаваме ", прави сте. Но това не значи, че някой от тези пиърсинги се е заразил. Всъщност екипът показва, че " и C. acnes, и S. epidermidis са общи членове на кожните микробиоми, които оказват помощ за поддържането на хомеостазата на кожата " – те се антагонизират един различен дотам, че нито един от тях не може да излезе отвън надзор.

Макар да не е изненадващо, че пиърсингът може да промени микробиома на кожата към него, до момента са направени малко проучвания за това какво тъкмо се случва след процедурата. Съответно новото изследване е " първият взор върху бактериалните общности, обитаващи човешките ушни пиърсинги ", пишат създателите.

" Процесът на пиърсинг - дезинфекция на кожата, продупчване на кожата и слагане на железен шип - има потвърдено влияние върху екологията на локалния кожен микробиом ", заключават те.

Статията е оповестена в списание Proceedings of the Royal Society B.

Източник: IFLScience

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР