Проучват най-древното светилище - Харамийска пещера
Екип от археолози изследва от 15 юни Харамийската пещера над девинското село Триград. Разкопките ще продължат до края на месеца. Екипът е с началник доктор Борислав Бориславов от НАИМ - Българска академия на науките и зам. - началник археологът Христина Вълчанова. Участват още двама археолози - Петя Василева и Иван Иванов. " Целта на тазгодишното изследване е да се открият и съберат нови данни за античната металургия през времето на късната Каменно-медна ера и началото на ранната Бронзова ера. Основания за това дават находките от предходните сезони на изследване в пещерата ", заяви Вълчанова. Разкопките са следващите в Харамийската пещера.
В нея античните са употребявали удобната сила за връзка със силите, които са обожествявали, допускат учените. Те потвърдиха със модерна инсталация при изследване през 2016 година удобното геомагнитно поле в пещерата. Екипът от археолози и физици тогава, отпред още веднъж с доктор Бориславов от Археологическия институт към Българска академия на науките и Христина Вълчанова, обявиха, че са уверени, че това е най-старото пещерно светилище в страната, което е доказано с археологически артефакти.
Пещерата е открита през 1981 година от Христина Вълчанова, до момента в който е археолог в смолянския исторически музей. Тогава тя организира спелеоложка експедиция в Триградски регион за да се съберат данни за най-ранното заселване на Централните Родопи и попада на Харамийската пещера, която се намира на 1250 м надморска височина, против известната пещера Дяволското гърло. Отворът е на 20 м от основата на скалния венец и е наличен единствено посредством алпийска техника. Пещерата има две зали, свързани посредством дребен отвор. В нея се вършат разкопки до 1984 година, като за задачата са основани два пещерни клуба в Триград и Девин. Въпреки огромния интерес, който провокира мястото, изследванията секват и резултатите от направеното не се разгласяват, поради обстановка.
Възродените разкопки в последните години разкриват, че първата зала има три строителни равнища, а във втората зала на пещерата е документирана обредна яма, цялостна с скотски кости и камъчета, както и фрагменти от съдове.
" Извършените радиовъглеродни и археомагнитни разбори демонстрират, че първото благоустрояване в Харамийска е станало през 3300-3200 година пр.н.е. В началото на бронзовата ера пещерната зала е била още веднъж преустроена. Третият строителен интервал се отнася към по-късната фаза на ранната бронзова ера. Установи се, че при всички преустройства огнището-олтар е обновявано. Откритите предмети при предходните разкопки и в трите равнища са единични екземпляри, прекомерно странни за ежедневна приложимост и основават разбиране, че са употребявани за осъществяване на ритуални действия ", показва Вълчанова.
Намерени са дребни оръдия като каменна тесличка, чукалки, гладилки, кремъчни пластини, костени шила, длета, рога от елен. Учените обаче датират най-древното обитание на мистичната пещера по откритите две ками и шила. Спектралният разбор потвърдил, че те са създадени от арсеников бронз, а една от камите е най-ранната към този момент в България от този интервал, показва Вълчанова. През 2016 година екипът откри железни предмети, пай от слитък и стопилки от метал. Намират и паметни предмети - глинени женски идоли, модели на колела, на Земята и Слънцето, които демонстрират, че античните се прeкланяли пред Майката - Природа. При разкопките са открити огромно количество керамика, както и сребърна обеца и сребърни цилиндрични мъниста от огърлица. За в този момент това е най-старото обработено сребро откривано на територията на страната, декларират ученице. Пещерата не е комфортна за дълготрайно престояване, няма и вода, и несъмнено е било светилище, поради удобната сила употребена за връзка със силите, които са обожествявани.
" Резултатите демонстрираха, че на местата, където са построени кръглите площадки, огнището в центъра и ямата с костите, градиентът на магнитното поле внезапно се покачва. Причината за положителната сила е освен измереното позитивното земно лъчение, само че и формата на свода. Навярно тези, които са разкрили естествения феномен, са се възползвали от него, като са го трансформирали в светилище, а има възможност да са го употребявали и за лекуване. Известно е, че античните хора са изграждали светилищата си на чисти и с положително геомагнитно поле места. Те са били с по-развита сетивност от нас и са могли да откриват и употребяват тези естествени дадености. Физическата просвета от дълго време е потвърдила, че позитивното геомагнитно поле работи благотворно върху тялото на индивида. Това е доказано с проучванията на родопските скални светилища Белинташ, Харман кая, Татул, Тангардък кая, пещерите при Байлово в Стара планина и други от българо-руски екип. Те потвърждават, че позитивното геомагнитно поле, измерено на тези обекти, оказва помощ за възобновяване на нарушените психофизиологични индикатори на хората ", отбелязва Вълчанова.
Според археологът, с изключение на за светилище пещерата е била употребена и за школа за образование на единици в познанието за Вселената и света. " Чрез потребление на новите механически средства през този сезон се откриват извънредно дребни сребърни мъниста, стопилки от мед и орудени камъни. Новите находки слагат въпроса за ролята на метала в обредните практики, осъществявани в пещерата, показва Вълчанова.
Екипът се подкрепя в качването в Харамийска от пещернякът Стойчо Зарев от Българското пещерно сдружение. " Без него няма да можем да реализираме действително изследванията. Разкопките са финансово обезпечени от Търговско дружество " Орфей-1970 " - Девин, с помощта на което изследванията бяха обновени в последните години. Проблем е, че пещерата няма режим на запазване и този извънреден обект се употребява за предложение на рискови прекарвания от локални поданици, което е довело до разрушение на открити структури на огнища. Нужно е локалните хора да са дейни и единни в опазването на пещерата ", означи Вълчанова.
В нея античните са употребявали удобната сила за връзка със силите, които са обожествявали, допускат учените. Те потвърдиха със модерна инсталация при изследване през 2016 година удобното геомагнитно поле в пещерата. Екипът от археолози и физици тогава, отпред още веднъж с доктор Бориславов от Археологическия институт към Българска академия на науките и Христина Вълчанова, обявиха, че са уверени, че това е най-старото пещерно светилище в страната, което е доказано с археологически артефакти.
Пещерата е открита през 1981 година от Христина Вълчанова, до момента в който е археолог в смолянския исторически музей. Тогава тя организира спелеоложка експедиция в Триградски регион за да се съберат данни за най-ранното заселване на Централните Родопи и попада на Харамийската пещера, която се намира на 1250 м надморска височина, против известната пещера Дяволското гърло. Отворът е на 20 м от основата на скалния венец и е наличен единствено посредством алпийска техника. Пещерата има две зали, свързани посредством дребен отвор. В нея се вършат разкопки до 1984 година, като за задачата са основани два пещерни клуба в Триград и Девин. Въпреки огромния интерес, който провокира мястото, изследванията секват и резултатите от направеното не се разгласяват, поради обстановка.
Възродените разкопки в последните години разкриват, че първата зала има три строителни равнища, а във втората зала на пещерата е документирана обредна яма, цялостна с скотски кости и камъчета, както и фрагменти от съдове.
" Извършените радиовъглеродни и археомагнитни разбори демонстрират, че първото благоустрояване в Харамийска е станало през 3300-3200 година пр.н.е. В началото на бронзовата ера пещерната зала е била още веднъж преустроена. Третият строителен интервал се отнася към по-късната фаза на ранната бронзова ера. Установи се, че при всички преустройства огнището-олтар е обновявано. Откритите предмети при предходните разкопки и в трите равнища са единични екземпляри, прекомерно странни за ежедневна приложимост и основават разбиране, че са употребявани за осъществяване на ритуални действия ", показва Вълчанова.
Намерени са дребни оръдия като каменна тесличка, чукалки, гладилки, кремъчни пластини, костени шила, длета, рога от елен. Учените обаче датират най-древното обитание на мистичната пещера по откритите две ками и шила. Спектралният разбор потвърдил, че те са създадени от арсеников бронз, а една от камите е най-ранната към този момент в България от този интервал, показва Вълчанова. През 2016 година екипът откри железни предмети, пай от слитък и стопилки от метал. Намират и паметни предмети - глинени женски идоли, модели на колела, на Земята и Слънцето, които демонстрират, че античните се прeкланяли пред Майката - Природа. При разкопките са открити огромно количество керамика, както и сребърна обеца и сребърни цилиндрични мъниста от огърлица. За в този момент това е най-старото обработено сребро откривано на територията на страната, декларират ученице. Пещерата не е комфортна за дълготрайно престояване, няма и вода, и несъмнено е било светилище, поради удобната сила употребена за връзка със силите, които са обожествявани.
" Резултатите демонстрираха, че на местата, където са построени кръглите площадки, огнището в центъра и ямата с костите, градиентът на магнитното поле внезапно се покачва. Причината за положителната сила е освен измереното позитивното земно лъчение, само че и формата на свода. Навярно тези, които са разкрили естествения феномен, са се възползвали от него, като са го трансформирали в светилище, а има възможност да са го употребявали и за лекуване. Известно е, че античните хора са изграждали светилищата си на чисти и с положително геомагнитно поле места. Те са били с по-развита сетивност от нас и са могли да откриват и употребяват тези естествени дадености. Физическата просвета от дълго време е потвърдила, че позитивното геомагнитно поле работи благотворно върху тялото на индивида. Това е доказано с проучванията на родопските скални светилища Белинташ, Харман кая, Татул, Тангардък кая, пещерите при Байлово в Стара планина и други от българо-руски екип. Те потвърждават, че позитивното геомагнитно поле, измерено на тези обекти, оказва помощ за възобновяване на нарушените психофизиологични индикатори на хората ", отбелязва Вълчанова.
Според археологът, с изключение на за светилище пещерата е била употребена и за школа за образование на единици в познанието за Вселената и света. " Чрез потребление на новите механически средства през този сезон се откриват извънредно дребни сребърни мъниста, стопилки от мед и орудени камъни. Новите находки слагат въпроса за ролята на метала в обредните практики, осъществявани в пещерата, показва Вълчанова.
Екипът се подкрепя в качването в Харамийска от пещернякът Стойчо Зарев от Българското пещерно сдружение. " Без него няма да можем да реализираме действително изследванията. Разкопките са финансово обезпечени от Търговско дружество " Орфей-1970 " - Девин, с помощта на което изследванията бяха обновени в последните години. Проблем е, че пещерата няма режим на запазване и този извънреден обект се употребява за предложение на рискови прекарвания от локални поданици, което е довело до разрушение на открити структури на огнища. Нужно е локалните хора да са дейни и единни в опазването на пещерата ", означи Вълчанова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ