Как да се освободим от егото, което ни пречи
Егото или Азът е неизменима част от нас. Тя има две страни – хем ни подтиква да вървим напред и да се борим за задачите си, хем ни пречи до известна степен, когато подтиква страсти като надменност, самоувереност, мощна самокритичност, пренебрежителност.
Така се пораждат и неприятните качества нарцисизъм и егоцентричност да вземем за пример.
Само по себе си огромното его е потребно, тъй като колкото по-силно е то, толкоз по-големи упоритости и достижения ще имаме. Когато обаче огромното его се трансформира в огромна спънка за духовното ни израстване и за цялостното ни развиване, тогава в действителност е проблем. Сами се досещате, че не е нужно да се освобождаваме от егото въобще, тъй като по този начин бихме заличили идентичността си. Но в действителност би трябвало да премахнем онази част от егото, която ни пречи.
Напомняйте си, че не сте центъра на Вселената
Така ще избегнете превръщането ви в егоцентрик. Когато усетите, че се увличате и желаете всичко за себе си – внимание, движимости, средства, усеща – незабавно си припомнете този факт. Вие не сте центърът на Вселената и всички останали имат същото право да получават, колкото и вие. Освен това не може да притежавате всичко на този свят и непрестанно да сте обект на внимание. Другите хора не са просто средства и способи, които да употребявате за личното си богатство. Те са се родили и съществуват по същия метод, както и вие. Винаги помнете това и не позволявайте егото да ви кара да смятате, че сте доста повече от другите.
Давайте повече, в сравнение с получавате
Научете се да следвате този космополитен закон – с цел да получавате, би трябвало и да давате. Давайте на другите – материални и нематериални богатства, и го вършиме безкористно. Така ще надмогнете онази част от егото, която може да ви трансформира в лакомец. По този метод ще отворите сърцето и душата си, което е път към духовно развиване и рационализиране. И ще развиете непривързаност към движимости, хора и страсти. Това е доста значимо, с цел да преодолеете егото, което ви кара да проявявате ревнивост, злоба и завист. Такива усеща не са ви нужни – те единствено пречат да вървите напред и разяждат душата.
Приемете, че е допустимо и вие да грешите от време на време
Повтаряйте си, че да се бърка е човешко. Вие сте човек, значи може и вие да грешите от време на време и това е напълно обикновено. Поради огромно его някои хора се считат в действителност за безгрешни, а когато осъзнаят, че са позволили неточност, стартират да се самообвиняват безжалостно дотам, че не могат да преодолеят това и стопират да вървят напред. Или пък одобряват извънредно мъчно и тежко рецензиите от другите хора. Това ги блокира и травмира. И е напълно излишно. Просто запомнете този факт един път вечно - хората не са машини и се случва да сбъркат. Учете се от грешките, тъй като това е опит. И се учете от рецензиите – те може да бъдат доста потребни. Нека егото ви ги преглежда като урок, а не като пострадване.
Ако се неуспехите, пробвайте отново
Неуспехите постоянно спъват онази горделива част от егото, която ни кара да споделяме – „ Не, повече няма да се посрамвам! “. И това е страхотна неточност. Когато прохождащото дете падне, то се изправя още веднъж и опитва отново, нали? В противоположен случай или ще остане да лежи на земята, или в никакъв случай няма да се научи да върви. Действайте и вие като децата, които прохождат. Провалите ли се – направете опит още веднъж да постигнете плануваното. Дори да падате неколкократно, продължавайте да се учите и да пробвате. Рано или късно ще се справите. Срамът от неуспеха е непотребен – той единствено ще ви ограничи. А в случай че ви тормози, че някой ще ви се смее или подиграва – помнете, че и присмехулниът е падал най-малко един път в живота си.
