Аспартамът стана още по-опасен: Подсладителят е свързан с нарушена памет и способност за учене
Едва светът се съвзе от новината, че най-разпространеният подсладител предизвиква рак, само че учените откриха, че това не е единственото нездравословно влияние върху нашето здраве.
Аспартамът, постоянно срещан подсладител в доста храни и питиета, още веднъж е в светлината на прожекторите единствено месеци откакто СЗО го призна за потенциален канцероген. Изследователи от Университета на Флорида откриха, че мъжките мишки, които употребяват този подсладител, даже и в дребни количества, са имали нарушено учене и памет и този проблем се предава на потомството им, написа New Atlas.
В изследването на мъжки мишки е дадена вода, смесена с разнообразни равнища на аспартам. При едната група мишки водата съдържала 7% от оптимално допустимата норма, в другата – 15%. Преведено на човешки език, тези 7% са почти еквивалентни на изпиването на две порции диетична газирана вода от 235 ml дневно.
След това учените са провели проби, с цел да дефинират когнитивните функционалности на мишките, по-специално способността им да учат и да намерят способи да избягат в симулирана среда. Резултатите се оказват много изненадващи: мишките, които употребяват аспартам, се оправят доста по-бавно със дилемите спрямо контролната група, която пие единствено чиста вода.
Но нещата станали доста по-интересни, когато тези мъжки мишки са били кръстосани с женски мишки, които не са били изложени на аспартам. Потомците им също са имали сходни проблеми с ученето и паметта. С други думи, нарушаванията явно са били наследствени и са се предавали в първото потомство нови мишки. Въпреки това, тези недостатъци не се простират до второто потомство, което демонстрира, че казусът евентуално е стеснен до директното поколение.
Авторите на проучването преди този момент са свързвали употребата на аспартам с наследствено държание, сходно на тревога при мишки, само че това проучване е неповторимо с това, че учените са открили, че негативните резултати върху ученето и паметта също се наследяват, въпреки и единствено в едно потомство. Авторите допускат, че тези резултати се дължат на епигенетични промени в спермата, т.е. промени, които засягат експресията на избрани гени, само че не трансформират самата ДНК. Бъдещите проучвания ще бъдат ориентирани към по-отблизо по какъв начин тъкмо аспартамът предизвиква тези промени.
Резултатите не могат незабавно да се прехвърлят на хората, само че те повдигат въпроси, които не могат да бъдат подценени, изключително като се има поради необятното потребление на аспартам допълнително от 6000 продукта по целия свят, от диетична сода до паста за зъби и витамини за дъвчене.
Предишни изследвания също поставят под въпрос сигурността на аспартама, предполагайки, че той може да повлияе на здравето на червата, регулирането на кръвната захар и контрола на тежестта. Дори Световната здравна организация неотдавна го назова вероятен канцероген, което беше оспорено от Американската администрация по храните и медикаментите (FDA).
И по този начин, какво можем да заключим в този момент въз основа на това проучване? Дали аспартамът е общоприетият изверг в света на подсладителите, който ни вреди при всяка опция? Първо, това изследване просто прибавя още един пласт към към този момент продължаващия спор за сигурността на аспартама. Второ, евентуалното наследствено въздействие върху ученето и паметта, въпреки и следено до момента единствено при мишки, се нуждае от в допълнение изследване. Въпреки че са нужни повече проучвания, с цел да се схванат изцяло последствията за хората, може да е потребно да се обърне внимание на количеството аспартам, употребявано в този момент, като защитна мярка. Особено когато става дума за фамилно обмисляне в бъдеще.
Превод: GlasNews.bg
Аспартамът, постоянно срещан подсладител в доста храни и питиета, още веднъж е в светлината на прожекторите единствено месеци откакто СЗО го призна за потенциален канцероген. Изследователи от Университета на Флорида откриха, че мъжките мишки, които употребяват този подсладител, даже и в дребни количества, са имали нарушено учене и памет и този проблем се предава на потомството им, написа New Atlas.
В изследването на мъжки мишки е дадена вода, смесена с разнообразни равнища на аспартам. При едната група мишки водата съдържала 7% от оптимално допустимата норма, в другата – 15%. Преведено на човешки език, тези 7% са почти еквивалентни на изпиването на две порции диетична газирана вода от 235 ml дневно.
След това учените са провели проби, с цел да дефинират когнитивните функционалности на мишките, по-специално способността им да учат и да намерят способи да избягат в симулирана среда. Резултатите се оказват много изненадващи: мишките, които употребяват аспартам, се оправят доста по-бавно със дилемите спрямо контролната група, която пие единствено чиста вода.
Но нещата станали доста по-интересни, когато тези мъжки мишки са били кръстосани с женски мишки, които не са били изложени на аспартам. Потомците им също са имали сходни проблеми с ученето и паметта. С други думи, нарушаванията явно са били наследствени и са се предавали в първото потомство нови мишки. Въпреки това, тези недостатъци не се простират до второто потомство, което демонстрира, че казусът евентуално е стеснен до директното поколение.
Авторите на проучването преди този момент са свързвали употребата на аспартам с наследствено държание, сходно на тревога при мишки, само че това проучване е неповторимо с това, че учените са открили, че негативните резултати върху ученето и паметта също се наследяват, въпреки и единствено в едно потомство. Авторите допускат, че тези резултати се дължат на епигенетични промени в спермата, т.е. промени, които засягат експресията на избрани гени, само че не трансформират самата ДНК. Бъдещите проучвания ще бъдат ориентирани към по-отблизо по какъв начин тъкмо аспартамът предизвиква тези промени.
Резултатите не могат незабавно да се прехвърлят на хората, само че те повдигат въпроси, които не могат да бъдат подценени, изключително като се има поради необятното потребление на аспартам допълнително от 6000 продукта по целия свят, от диетична сода до паста за зъби и витамини за дъвчене.
Предишни изследвания също поставят под въпрос сигурността на аспартама, предполагайки, че той може да повлияе на здравето на червата, регулирането на кръвната захар и контрола на тежестта. Дори Световната здравна организация неотдавна го назова вероятен канцероген, което беше оспорено от Американската администрация по храните и медикаментите (FDA).
И по този начин, какво можем да заключим в този момент въз основа на това проучване? Дали аспартамът е общоприетият изверг в света на подсладителите, който ни вреди при всяка опция? Първо, това изследване просто прибавя още един пласт към към този момент продължаващия спор за сигурността на аспартама. Второ, евентуалното наследствено въздействие върху ученето и паметта, въпреки и следено до момента единствено при мишки, се нуждае от в допълнение изследване. Въпреки че са нужни повече проучвания, с цел да се схванат изцяло последствията за хората, може да е потребно да се обърне внимание на количеството аспартам, употребявано в този момент, като защитна мярка. Особено когато става дума за фамилно обмисляне в бъдеще.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ