Кълбовидната мълния – знак на съдбата или гост от Космоса?
Едва от многочислените хипотези допуска, че кълбовидната гръмотевица е не просто сгъстена висока сила, а друга, небелтъчна форма на живот, която прониква при нас от паралелния свят.
По статистика единствено 0.1 % от популацията на земята са имали шанса да се сблъскат и срещнат с кълбовидна гръмотевица. Ако я разпределим по годишни времена – небесната пътешественица най-вече обича лятото – две трети от срещите с нея са ставали точно през този сезон. И доста по-рядко през зимата.
Повече от половината явявания на огненото кълбо са се случили по време на стихия. Но не е изключено кълбовидната гръмотевица да се появи и в напълно ясно време, когато единствено роси дъжда, или даже и в снежна вихрушка.
Една от срещите на хора с кълбовидна гръмотевица била през лятото на 1978 година в Кавказ.
" Събудих се от необичайно чувство, че в палатката се е вмъкнало нещо необичайно, или някой, просто толкоз мощно беше това чувство. Измъкнах главата си от спалния чувал и замрях. На височина към метър от земята безусловно " плуваше ", носеше се във въздуха яркожълто кълбо с размера на топка за тенис. След това тя изчезна от погледа ми, само че се вмъкна този път в спалния чувал на различен от нас.
Раздаде се тип вик, а огнената " гостенка " изскочи от чувала и стартира да се движи над останалите мои другари – скриваше се ту при един, ту при различен. Буквално парализирани, ние не можехме да помръднем. Когато топката проникна в моя чувал, аз почувствах угасна, дива болежка, като че ли ме изгаряха с ръжен. И изгубих схващане ", споделя един от алпинистите, участници в експедиция в Кавказ.
Един от петимата умрял в резултата на кълбовидната гръмотевица, остналите били избавени. Те попаднали в болничното заведение с голям брой дълбоки рани по тялото. И макар, че през тази ужасна за тях нощ нямало стихия и урагани в планината, специфична комисия стигнала до извода, че " изтезателката " на тези другояче корави хора била точно кълбовидна гръмотевица.
В антични времена са считали кълбовидната гръмотевица за възвишен знак на ориста, който се изпраща и се управлява от царя и бащата на боговете Зевс. Именно той разпределял положителното и злото на земята, раздавайки наляво и надясно гръм и мълнии.
В древноруските краища кълбовидните мълнии били наричани " огнени ябълки ", изпращани от хората на Иля – оракул на разнообразни неприятни действия. Обаче ще бъде пресилено да приказваме за наказателната мощ на това естествено събитие, тъй като в множеството случаи контактите с небесната гостенка не приключват трагично за хората, написа " Врачка ".
